Помен
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 17:15, 11 март 2020 (UTC). |  |
Тази статия е за обичая. За селото в Североизточна България вижте Помен (село).
Поменът е обичай, заключаващ се в отдаването на почит на починал близък човек. Често е свързан с религията, при което се извършват култови ритуали.
Християнство[редактиране | редактиране на кода]
Днес в основните християнски деноминации поменът се извършва от свещеник.
Православието учи, че за 40 дни душата на „представилия се“ изтърпява т. нар. „митарства“ и молитвата на неговите ближни е в негова помощ. Светите Отци на Църквата казват, че особено поменаването на Светата Литургия има голяма сила и значение за душата на починалия.
При помен в православната традиция се отслужва панихида. Тя се извършва обикновено на 3-тия, 9-ия, 40-ия ден, понякога и на 3 и 6 месеца от смъртта и при всеки случай и годишнина след смъртта. Обичайно е помен да се прави в деня на задушница.
В българската народна традиция след опелото се раздават на присъствалите на него култови храни – обикновено варено жито, хляб (или коливо), вино. Днес – плодове, сладкиши и т.н.
Будизъм[редактиране | редактиране на кода]
В будистките религиозни системи, особено в страни, където култът към предците е силен (Тибет, Китай, Монголия), помени се извършват непрекъснато до 40-ия ден.