Поместие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Поместието (на руски: поместье) е разновидност на поземлено владение, давано за военна (или друга държавна) служба в Русия в периода от края на 15 до началото на 18 век.

Европейски аналози са термините асиенда (испански) и фазенда (португалски), произлезли от древнофранкското hazind (дружинник, мобилизиран воин).

Давано е от държавата или църквата в лично владение на заслужило лице под условие за служба, т.е. като възнаграждение за служба и едновременно като средство за служба. Подобно на самата служба, това владение е временно, обикновено пожизнено. С условния си, личен и временен характер поместното владение се отличава от вотчината, представляваща наследствена поземлена собственост на нейния владелец.

Впоследствие започва да се предава по наследство, а така също да преминава чрез обмен и другояче от помешчик (владелец на поместие) към помешчик. Към владението на поместие се добавя владение на населяващите го селяни.

По Указа за единонаследието (1714) поместието се слива с вотчината в единен вид поземлена собственост – имение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]