Помпей Трог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гней Помпей Трог (Gnaeus Pompeius Trogus) е римски историк от келтското племе воконти в провинция Нарбонска Галия през 1 век пр.н.е. по времето на император Август и Тит Ливий.

Дядо му служи при Помпей в битките против Серторий и получава чрез неговото влияние римско гражданство — затова и взетото допълнително име Pompeius. Баща му служи като секретар и преводач при Цезар.

Трог пише под влиянието на Аристотел и Теофраст книги по природни науки за рaстенията и животните и е цитиран често от Плиний Стари. Автор е на историческото произведение на латински Historiae Philippicae в 44 книги, наречено така, понеже Македония, основана от Филип II, е централна тема на произведението му. Той използва писанията на Херодот, Ктезий, Теопомп, Ефор, Тимей, Клитарх, Йероним от Кардия и Полибий. Ползва като източник Универсалната история на Тимаген.

Историята на Помпей Трог не е запазена. По-късно Марк Юниан Юстин пише Historiarum Philippicarum libri XLIV, която съдържа prologi или сбирка от най-важните пасажи от голямата история на Помпей Трог. Фрагменти на Трог се намират в книгите на Йероним, Августин Блажени, Historia Augusta и на другм писатели.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • John C. Yardley, Waldemar Heckel, Justin: Epitome of the Philippic History of Pompeius Trogus. Vol. I, Books 11-12: Alexander the Great. Oxford 1997 (siehe vor allem die dortige Einleitung).
  • Otto Seel, Pompeius Trogus und das Problem der Universalgeschichte. In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt. Bd. II 30,2. Berlin-New York 1982, S. 1363–1423.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]