Понора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Понора
Местоположение Чирен, Защитена зона „Божия мост – Понора“
Дължина 3497 m
Откриване 1960 г.
Входове 1
Трудност неблагоустроена

Понòра е водна пещера на около 2 km юг-югозападно от село Чирен, в западното подножие на рида Милин камък, Западния Предбалкан. Образувана е в аптски варовици.[1]

Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка, дълга е 3497 m и във всичките ѝ галерии тече вода.[2]

Подземната река има малки водопади, както и образува серия от тесни дълги езера, на места много дълбоки. Последното езеро и реката завършват със сифон, чиято вода се излива в живописния карстов извор Жабокрек. В пещерата има много синтрови[3] прегради, сталактони, сталагмити и сталактити, най-известни от които са „Големият водопад“, „Замъците“, „Атомният взрив“. Открита е през 1960 г., изследвана и картирана е през 1961 г. През 1963 г. е обявена за природна забележителност.[1]

Сифонът към Жабокрек, разположен в края на пещерата след дългото близо 800 m последно езеро, е достъпен само за водолази.[2]

Пещерата към 2021 г. е неблагоустроена. Проникването в пещерните галерии от неспециалисти и лица без опит в пещерното дело не е препоръчително без опитен водач.[2]

Пещерата „Понора“ е част от защитената зона BG0000594 „Божия мост – Понора“ с обща площ 227,8999 ha.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия "България", том 5, стр. 334, Издателство на БАН, София, 1986 г.
  2. а б в Пещера „Понора“, Опознай.bg
  3. Синтър е скално вещество, създаващо разнообразни форми в пещерите, образувано по тавана, стените и пода им вследствие продължителното отлагане на калциев карбонат от разтворения във водата варовик.
  4. Заповед № РД-262 от 31 март 2021 г. на министъра на околната среда и водите, обнародвана в ДВ бр. 41 от 2021 г.
  5. Защитена зона „Божия мост – Понора“, Информационна система за защитени зони от Екологична мрежа „Натура 2000“