Понор (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Понор.

Понор
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.033° с. ш. 23.288° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Равно буче
Надм. височина 1499,0 m

Понор е планинска карстова област в Западна Стара планина, на територията на Софийска област, между Петроханския проход и Искърския пролом.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Планината Понор се издига в централната част на Западна Стара планина. На запад Петроханския проход (1410 м) и долината на река Нишава (Гинска река) я отделят от Берковска планина, а на изток чрез стръмни, на места отвесни склонове се спуска към Искърски пролом, което я отделя от Голема планина. На североизток долината на река Пробойница (ляв приток на Искър) я отделя от планината Козница, а след това на запад от изворите на реката до Петроханския проход границата между двете планини не е ясно изразена. На юг долината на Искрецка река (ляв приток на Искър) я отделя от Мала планина, а на югозапад склоновете ѝ плавно се спускат към Годечката котловина.

Планината представлява почти правилен правоъгълник с простиране от запад на изток на 23 – 25 км, а ширината ѝ е около 15 км. Билото ѝ е широко и плоско, разположено на около 1400 м н.в.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-висока точка е връх Равно буче (1499,0) разположен на около 5 км северно от село Бракьовци.

Име Кота (m)
Равно буче 1499,0

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Заема синклиналната структура между Берковската и Свогенската антиклинали. Изградена е от дълбоко окарстани триаски и юрски варовици. Безводна, с широко разпространени карстови форми (от тях идва и името ѝ): валози, въртопи, пропасти, пещери, слепи долини и др. Изворите на малките реки, водещи началото си от нея са по периферията ѝ.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски и рендзини.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Планината е почти напълно обезлесена, като на места са запазени гори от благун и цер, по-рядко бук, примесени с келяв габър. Широко са развите тревните и храстовити формации. По билото има обширни пасища. Обработваемите земи заемат ограничени площи. Има благоприятни условия за пасищно животновъдство.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността на планината са разположени селата Бракьовци, Брезе, Добравица, Добърчин, Заноге, Заселе, Зимевица и Манастирище, а по периферията ѝ: Губислав (на североизток); Гара Лакатник, Гара Бов, Церово и град Своге ( на изток); Бучин проход, Завидовци, Искрец и Свидня (на юг) и Гинци (на запад).

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

По източното, западното и южното подножие на планината преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]