Попадия (Леринско)
Тази статия е за бившето село в Леринско. За селото в Северна Македония вижте Попадия.
Попадия | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Лерин |
Географска област | Нидже |
Надм. височина | ? m |
Население | изселено души (?) |
Попадия (на гръцки: Παπαδιά) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Попадия се намира североизточно от Лерин на Стара река (или Брод, на гръцки Геропотамос) - приток на Сакулева, в подножието на планината Нидже (Ворас).
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Пападия живеят 50 българи християни.[1]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Пападия (Papadia) има 48 българи екзархисти.[2]
На 6 октомври 1907 година Попадия е нападнато от андартските капитани Димитриос Папавиерос и Емануил Кацигарис, които изгарят 12 къщи.[3]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пападия (Пападиjа) има 20 къщи славяни християни.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Попадия
Вангел Димитровски (р. 1943), стоматолог от Репулика Македония
Илия Попадийски (1861 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
Христо Стоянов Канзуров (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, сътрудник на Илия Попадийски и Георги Попхристов, преселил се в Скопие в 1946 година[5]
- Други
Виктор Канзуров (р. 1971), новинар от Северна Македония с българско национално съзнание, по произход от Попадия
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ „ΣΤΟΧΟΣ“
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 797-806.
|