Попинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Попинци
Панорамен изглед от Попинци
Панорамен изглед от Попинци
Общи данни
Население 1 815 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1993 (НСИ)
Землище 48,046 km²
Надм. височина 343 m
Пощ. код 4528
Тел. код 03534
МПС код РА
ЕКАТТЕ 57580
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Попинци
Нона Загорска
(БЗНС)

Попинци е село в Южна България. То се намира в община Панагюрище, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Попинци се намира в полите на Средна гора и е на около 20 км. от град Панагюрище. Разделя се от река Луда Яна.

Едната част местните наричат „Чучура“, а другата Селото. Село Попинци се слави като много гостоприемно. В района на селото се намира местността „Петелово“. Там са открити големи залежи от злато и други благородни метали. След опит за разработка на залежите от чуждестранен инвеститор, жителите на селото излязоха на протест срещу евентуалната концесия, начело с инж. д-р Тодор Гарванов, който е запознат с технологията и евентуалните рискове. Тяхната най-голяма грижа бе опазването на и без това крехкото екологично равновесие. Протестите се оказаха ефективни и след намесата на правителството за сега няма опасност местността Петелово да бъде отдадена на концесия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и все още неизучен и непознат.

Предполага се, че селището е попаднало под Османско владичество през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман.

Попинци е старо българско село, съществувало още през Средновековието. Сведения за него под имената Попинче и Попинич има в турски регистри от 1489(Попинче – Istanbul – BOA, TD 26) и 1530 г.(Попинич – Istanbul – BOA, TD 370).

Културните традиции на с. Попинци също са съхранени през вековете, предавани от поколение на поколение. Сурвакарството, Джумалът на Сирни заговезни, лазаруването, Гергьовден – всички тези обичаи и традиции са живи и днес.

През последните години се наложи още една нова традиция – от 1977 г. досега на всеки три години в Попинци се провежда фолклорен фестивал на кукерските и маскарадни игри и обичаи с участници от цялата страна.

Немалък дял за опазване на културните традиции на селото има Читалище „Искра“, създадено през 1872 г. Самодейните състави към Читалището възраждат и пресъздават самобитните попински обичаи не само пред местната публика, а и на национални форуми и събори, от които имат спечелени много награди.

В близост до историческата крепост „Градището“ и до днес съществуват останки от църковен параклис, което говори за изповядването на източноправославното християнство в с. Попинци още в далечното минало. Сегашната църква е построена през 1848 г. и мелодичните ѝ камбани все още огласят селото в празничните дни.

По време на туското владичество в селото не са замръквали турци. Има легенда, която разказва, че една нощ двама турци решават да „погостуват“ на едно семейство от Попинци. Влизат в къщата и започват да искат да им сготвят: питка, кокошка и куп други неща. Те дават каквото имат готвят им го, пренасят им го. По това време в къщата били майката, дъщерята и момчето, а бащата е на саята. Всичко дотук върви добре, но турците започват да заглеждат момичето и умната майка праща момчето през задния двор да извика баща си. Майката дава много вино и ракия на турците и те се напиват. В това време бащата пристига и лесно убиват турците в къщата и ги заравят в нея/тогава не е имало под било е земя/слагат глина въху мястото – замазват го, след това слагат козяка. След това турците търсят своите събратя, но не ги намират. И оттогава турци не замръкват в селото.

Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на османската власт в крепостта Красен /днешното местонахождение на Попинци/ живяла мома, на име Яна, която била дъщеря на вожда на крепостта Красен. Тя била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води на реката и когато се хвърлила турците възкликнали „Луда Яна!“ Оттогава реката носи това име.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2876
1946 3225
1956 3201
1965 3154
1975 3077
1985 2997
1992 2864
2001 2467
2011 1993

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 1993 100.00
Българи 1714 86.00
Турци ? ?
Цигани 87 4.36
Други ? ?
Не се самоопределят 4 0.20
Не отговорили 186 9.33

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Основно училище „Отец Паисий“ – средищно училище. В него учат деца от Попинци, Левски и Елшица.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Попинци е запазен фолклорът. Дори не само бабите, а и младите знаят известните попински песни, които не веднъж допринасят селото да е в челната тройка на състезания. По-известни попински песни са: „Прала Начка на реката“ и „Бял се пелин“. В землището на село Попинци, Панагюрско се намират залежи на злато. Цената на златото в момента скача главоломно и златното селце привлича погледите на едри капиталисти.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни за с. Попинци са кукерските фестивали (Джумал), провеждащи се всяка година, а през 3 години се провежда събор, на който всеки път се събират кукерски състави от цялата страна. Избират се кукерски състави, които да са на 1, 2, 3 място и те получават награди.

Фестивалът се провежда от 1977 г. през три години. Организатори са Кметство Попинци и читалище „Искра“ със съдействието на Община Панагюрище. Провежда се под патронажа на Кмета на община Панагюрище – Никола Белишки и се финансира от Община Панагюрище и други спонсори.

Целите на фестивала са съхраняване на традицията, популяризиране на маскарадните и кукерски игри и създаване на условия за непрекъснато взаимодействие между традицията и съвременността в тази област на националния фолклор.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Светлана Паршикова, [[Кукерските празници Джумал и Въртяшка в с. Попинци, Панагюрс

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Справка за населението на село Попинци, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 23 юни 2017. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България