Попово село (Мъгленско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Попово село
Ποποβοσέλο
— село —
Гърция
40.9316° с. ш. 22.2461° и. д.
Попово село
Централна Македония
40.9316° с. ш. 22.2461° и. д.
Попово село
Воденско
40.9316° с. ш. 22.2461° и. д.
Попово село
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областПаяк

Попово село или Папазкьой (на гръцки: Ποποβοσέλο) е историческо село в Гърция, дем Мъглен, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в западните склонове на планината Паяк (Пайко), северозападно от град Енидже Вардар (Яница) и на 5 km югоизточно от Тодорци.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Попово село е част от Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Попово село (Popovoselo),[2] също и на картата на Кондоянис – Попово село (Ποποβοσέλο).[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Попово село брои 55 жители българи християни.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Попово село има 32 жители българи патриаршисти гъркомани.[5] В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото има 45 мюсюлмани.[6]

Селото се разпада в 1911 година - четири семейства се установяват в Тодорци, две в Бабяни и едно в Свети Илия.[1]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година е окупирано от гръцки части. Регистрирано е като селище с християнска религия и „македонски“ език. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция.[3] Землището му е присъединено към това на Тодорци.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 0[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 97. (на македонска литературна норма)
  2. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  3. а б Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 10 юли 2019 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  6. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.