Поповчани

Поповчаните са жителите на град Попово. Това е списък на по-известните от тях.

Атанас Илиев Николаев (р. 1987), спортист-културист;
Венета Райкова (р. 1974), телевизионна водеща;
Ганка Славчева (р. 1931), историк, директор на издателство „Наука и изкуство“;
Денчо Пенчев (1933-2008) – стопански и обществен деец, с големи приноси в развитието на индустрията на града в близкото минало;
Димо Коларов (1924-1997), известен кинооператор;
Димитър Комитовски (р. 1932), онколог, професор в Хайделберг;
Димитър Кьосев (1922-1973), генерал-лейтенант от МВР, зам. министър на МВР;
Добрин Д. Добрев (р. 1969) – бизнесмен, дарител, бивш мажоритарен собственик на ФК „Спартак“, гр. Варна и спонсор на ФК „Черноломец 04“ – Попово (2009-2010 г.); дарител на параклиса в Градската градина;
Димитър Хаджиев (1921-1992), кинооператор;
Димитър Чолаков (р. 1954), художник-акварелист, професор в Шуменския университет;
Иван П. Иванов (1957-2015), педагог, професор в ШУ;
Иван Руж (1909-2004), литературен критик;
Иван Стефанов Христов (р. 1922), заслужил лекар, онколог и химиотерапевт, професор;
Йовчо Крушев (р. 1957), пианист, професор в НМА;
Кирил Бойчев (1925-2006), архитект, дизайнер, професор;
Кирил Майски (1926-2013), художник-акварелист;
Киро Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов^[1]
Лилия Гюлева-Янева (1933-2003), хоров диригент, професор;

Марин Христов (1934-2020), учител по математика и физика, носител на „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен (най-високата), 1986 г., дъглогодишен преподавател в ОУ „Никола Вапцаров“
Митко Игнатов (р. 1972), зограф и иконописец;
Никола Дюлгеров (1935 – 2008), пианист, преподавател в НМА, професор;
Петко Иванов Петков – Добруджански (1925-2007) – любител художник, приложник, декоратор;
Петрана Ламбринова (р. 1926), актриса, носител на званието заслужил артист;
Петър Панайотов^[2] (р. 1957), инженер, хранителни технологии, доцент, УХТ Пловдив;
Петър Петров (р. 1972), корабен механик, награден с приза „Европейски гражданин“ за 2012 г. от Европейския парламент за спасяването на 450 пасажери от потъващия италиански круизен кораб „Коста Конкордия“;
Росица Чернокожева (р. 1952), филоложка, детска писателка;
Румен Петков (р. 1955), художник, живопис, акварел, пластика и графика;
Стоян Анастасов (р. 1923), художник;
Сава Димитров (1919-2008), музикален педагог, кларинетист, професор в НМА;
Стефан Йорданов (р. 1954), преподавател във ВТУ, историк-траколог, доцент;
Славена (р. 1986) – попфолк певица
Славчо Чернишев (1924-2000), поет и писател-маринист;
Таня Добрева (р. 1975), поетеса, основателка на фондация „Благодаря“, подпомагаща деца в неравностойно положение;
Христо Минчев (1922-1989), писател;
Хрисанд Хрисандов (р. 1951), живописец;
Цанко Генчев (р. 1957), математик, доцент, ТУ Варна;
Юлий Бахнев (1904-1977), икономист, заслужил деятел на науката; На 2 септември 1969 г. обявен за почетен гражданин на Разград по повод 25-тата годишнина от 9 септември 1944 г.^[3]

Източници

↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
↑ Университет по хранителни технологии, катедра „Технология на млякото и млечните продукти“ // Архивиран от оригинала на 2020-09-28.
↑ Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 59

[1] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50

[2] Университет по хранителни технологии, катедра „Технология на млякото и млечните продукти“ // Архивиран от оригинала на 2020-09-28.

[3] Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 59

[1]

[2]

[3]