Поповяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Поповяне.

Поповяни
Поповјани
— село —
Изглед към Поповяни
Изглед към Поповяни
41.6144° с. ш. 21.0722° и. д.
Поповяни
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина1263 m
Население399 души (2002)
Пощенски код6254
Поповяни в Общомедия

Поповяни (на македонска литературна норма: Поповјани; на албански: Popojani) е село в Северна Македония, община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Челоица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Поповяни е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Поповяни (Popoviani) е посочено като село с 15 домакинства с 35 жители мюсюлмани и 20 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Поповяни живеят 220 българи християни и 60 арнаути мохамедани.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Поповяне има 14 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Поповяни има 160 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Поповяни като смесено българо-албанско село.[5]

Църквата „Свети Атанасий“ е от 1990, а „Свети Никола“ – от 1993 година.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 399 жители.[7]

Джамията в Поповяни
Националност Всичко
македонци 2
албанци 397
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-26