Поповяни
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Поповяне.
| Поповяни Поповјани | |
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към Поповяни | |
  Поповяни | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 1263 m |
| Население | 399 души (2002) |
| Пощенски код | 6254 |
| Поповяни в Общомедия | |
Поповяни (на македонска литературна норма: Поповјани; на албански: Popojani) е село в Северна Македония, община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Челоица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Поповяни е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Поповяни (Popoviani) е посочено като село с 15 домакинства с 35 жители мюсюлмани и 20 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Поповяни живеят 220 българи християни и 60 арнаути мохамедани.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Поповяне има 14 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Поповяни има 160 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Поповяни като смесено българо-албанско село.[5]
Църквата „Свети Атанасий“ е от 1990, а „Свети Никола“ – от 1993 година.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 399 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2 |
| албанци | 397 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-26
| ||||||||
