Попължани (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Леринско, Гърция. За селото в Кичевско, Северна Македония вижте Пополжани (община Кичево).

Попължани
Παπαγιάννης
— село —
Изглед на селото от Дивио рид
Изглед на селото от Дивио рид
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 640 m
Население 581 души (2011)
Попължани в Общомедия

Попъ̀лжани (местно произношение Папъ̀жени, на гръцки: Παπαγιάννης, Папаянис, до 1928 година Παπαζάνη или Ποπόζιανη, Папазани, Попозяни или Βακούφ Κιόι, Вакуф кьой[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 1016 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле западно от железопътната линия към Битоля на 12 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на река Сакулева.

История[редактиране | редактиране на кода]

Вакъфнамето от Битолските сиджили, 1435 година, където за първи път се споменава името на село „Пополжани“
Изглед на църквата „Свети Николай“ и старото българско училище (по-късно кметството) от селския площад, 1917 г.
Църквата в 2018 година
Старото училище в Попължани, построено 1925 - 1927 година
Централният площад в Попължани
Етнографският музей в Попължани
Манастирската църква „Свети Никодим“ на Дивио рид

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото за първи път се споменава през 1435 година като „Пополжани“ във вакъфнамето от сиджилите на Битолската кадия, документ, който е известен като най-стария турско-арабски документ открит в бивша Югославия. В него селото е посочено в Леринската нахия като вакъф на Чауш бег, а границите на селото са описани.[2] Поради тази причина, селото добива името Вакуф кьой (тоест Вакъфско село) в по-късните години на османското владичество.

Селото отново се споменава в османски дефтер през 1468 г. под името „Попложани“ със 124 домакинства. Всички имена на главите на домакинствата са изброени, а имената са предимно славянски. В този дефтер се споменава, че селото е дадено на Чауш бег като мюлк от султан Мурад II, който по-късно вакъфирал. За годината 1467-1468 селото произвежда приходи от 10 000 акчета. Голяма част от приходите от Попължани са предназначени за заплати на служители в джамията и имарета в Битоля, както и за храна на харата в имарета.[3]

В дефтер от 1544 г. селото е регистрирано с името „Попължани“ и населението е намаляло в сравнение с 1468 година. Освен преброяването на населението са регистрирани всички видове мита, които населението на селото дължи. Например, в 1544 г. данокът за овце е 1212 акчета, това означава, че в селото е имало 1212 овце, защото този данък се е начислявал по едно акче за овца.[4]

В Битолските сиджили от 1633 година, жителите на село „Пополжани“ се оплакват, че много овце се отвеждат за джелепкешан. Те искат да дават само 5 овце вместо 15.[5]

Селото е основано на сегашното си място около 1700 година, като преди това се е намирало в сегашната горичка Вакуфска кория (Βακούφσκα Κουρία) на хълма Страната (Στράνατα).[6] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Вакуфкьой (Wakufkjoi) като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пипосуиджа (Piposuidja), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] В началото на XX век Попължани е чисто българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Попължени (Вакъвъ Кьой) живеят 1100 българи християни.[9] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 1088 българи екзархисти и функционира основно българско училище с 1 учител и 54 ученика.[10]

През 1874 г. селяните на Попължани изпращат покана до българския владика Натанаил Охридски с молба да извърши литургия в селото, която той приема.[11] През 1891 г. българският владика Синесий Охридски освещава църква в Попължани, след като селяните отказват посвещение от гръцкия епископ.[12]

За кратко български учител в селото е деецът на ВМОРО Петър Чаулев. Ръководител на местния комитет на ВМОРО е поп Стефан Скендеров.[13] В 1902 година при Йосифовата афера след предателство на куриерите Тале, Дзоле, и Димитър от Попължани са арестувани на 18 февруари/3 март революционните дейци от селото - поп Стефан Скендеров (38-годишен), Петре Илиев (26-годишен), Ристе Стоянов (50-годишен), Ване Мицев (52-годишен), Стефо Танасов (30-годишен), Коце Ванев (28-годишен), и Ване Георгиев (48-годишен).[14]

В 1903 година жителите на селото участват в Илинденско-Преображенското въстание.

През март 1907 година водачът на гръцката въоръжена пропаганда Георгиос Цондос - Вардас изпраща две заплашителни писма до жителите на Попължани с искане те да декларират като гърци, едното адресирано до кмета Атанас Чавка, а другото до Дане Димев - първенец в селото.[15] На 9 октомври 1907 година гръцките чети го нападат селото.[16]

По време на Балканската война 3 души от Попължани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

От 1903 до 1913 година над 100 жителите емигрират в САЩ временно за работа, повечето в градовете Бюсайръс, Охайо или Индианаполис, Индиана. Въпреки пътуването с османски паспорти, всички те се регистрират със славянски имена и като „македонци“ или „българи“ след преминаване през Елис Айлънд. Само след 1913 г. емигранти от Попължани при влизане в САЩ, започват да пътуват с гръцки документи и да се регистрират с гръцки имена.

През 1912 година българското училище в село Попължани има двама учители, главен учител е Васил Куев, а помощник е Атанас Дафов от Сакулево.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1920 Попължани е посочено със 120 къщи на християни славяни.[18] В 1926 година селото е прекръстено на Папаянис.[19] В 1928 година Попължани е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 31 жители общо.[20]

В 1912 и 1928 година населението на селото е около 900 жители. Държавна сигурност определя повечето от тях като жители с негръцко или неясно съзнание. Селото не пострадва по време на Гръцката гражданска война.[21]

По време на Гръцко-турската война (1919 – 1922), 30 жители са мобилизирани от селото, двама от които са убити в Мала Азия: Пеце Попов и Георги Божинов.

На 31 октомври 1925 г. селото е обискирано и населението подложено на тормоз от гръцки войскови части и жандармерия. Арестувани са 41 души, сред които Неделков и Делеников, осъдени по на 18 години затвор, Мицев, Божинов и Алексиев по на 12 години затвор, Руселиев, Алексиев, Гице, и Пецев.[22] Изпратени на остров Скирос са Илия Жиров, Лазо Деларов, Стоян Газеов, и Коста Дейков. Също заточени из разни острови са Никола Чаклев, Тодор Котевски, Филип Мицарев, и Атанас Иванов. На 24 ноември 1925 година Димитър Гоцев, Филип Маджаров и Тодор Коревчев са осъдени да бъдат депортирани за шест месеца на остров Андрос. През същата 1925 година са били осъдени следнитe лица, обвинени за връзки с ВМРО: свещеник Димитър Скендеров, Тодор Анастасов Кировски, и Анастас Димитров Попгеоргиев на доживотен затвор; Иван Глувчев и Димо Газеов на 2 години затвор и 4000 драхми глоба; Иван Станчев на 4 години затвор и 5000 драхми глоба.[23]

По време на диктатурата на Йоанис Метаксас (1936 – 1941), селяните Тане Белов, Пандо Белов, и Стефо Типев са заточени на островите Хиос и Крит.

В гръцко-италианската война (1940 – 1941) от селото са мобилизирани 35 души, двама от които са убити на фронта.

През март 1946 година съдът в Лерин съди 70 души от Попължани за участие в българската паравоенна организация Охрана.[24]

От 1950 до 1970 г. голям брой жители мигрират за постоянно в Канада, Австралия и Германия.

В 1981 година селото има 915 жители. Според изследване от 1993 година Пополжани е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[25]

В селото има една църква – „Свети Николай“ (1908 – 1912) и гробищна църква „Св. св. Константин и Елена“ (1962), както и манастирска църква „Свети Никодим“ на Дивио рид (2000). В селото има гражданско сдружение „Александър Велики“, който издава месечника „Фони ту Камбу“ (Гласът на Полето), женски клуб, както и спортен клуб „Арис“.[6]

Етнографски карактеристики[редактиране | редактиране на кода]

Село Попължани е част от Мощенските села, етнографска подгрупа на македонски българи които живеят в около 30 села в Леринското и Битолското поле. Мощенците имат специфична носия, особено женската и в миналото не сключват брак с жители на други села с различна носия.

Баба̀ри[редактиране | редактиране на кода]

Млади момчета в Попължани облечени като бабари за Сурва

Всяка година на първия януари селото празнува сурвашкия обичай Баба̀ри, както се нарича в леринския район. Обичаят, който за дълъг период е забравен в Леринско, е възроден от жителите на Попължани в средата на 90-те години на XX век. Жителите на селото са критикувани не само за възраждането на обичая, смятан за негръцки, но и за рекламирането на събитието в Лерин със славянското име Бабари, вместо с гръцката дума Карнавали.

Галерия на исторически снимки[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Баща и син Стефан и Димитър Скендерови, свещеници и дейци на ВМОРО от Попължани
Мицко Солаков, деец на Вътрешната македонска революционна организация

Името на жителите му в местния диалект е папъсци.

Родени в Попължани
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Скендеров (1885 – ?), български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Белов (? - 1907), български свещеник и революционер
  • Flag of Greece.svg Flag of Canada (Pantone).svg Константин Глувчев или Константинос Глуфцис (? - 1985), гръцки свещеник в Торонто, Канада
  • Flag of Bulgaria.svg Мицко Солаков (1890 – 1928), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Скендеров (1864 – 1912), български свещеник и революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО в селото
Български опълченци от Попължани в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Донев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[26]
Македоно-одрински опълченци от Попължани
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, загинал при Радова скала на 22 юни 1913 година[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ангелов (1884 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Георгиев (Георгев, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[28]
Дейци на СНОФ и ДАГ от Попължани
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Гавриил (Гавре) С. Димов
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Доне Димов
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Живко Попов (? – 1947)[29]
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Пандо К. Цакле, деец на СНОФ
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Тодор Глувчев
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Траян Стеловски (1920 – 1946)
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Христо Бакалот
Други
Починали в Попължани

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ποπόζιανη -- Παπαγιάννης
  2. Kaleši, Hasan. Najstariji Vakufski Dokumenti u Jugoslaviji na Arapskom Jeziku. Priština, Zajednica naučnih ustanova Kosova, 1972. с. 65-88.
  3. Турски Документи за Историјата на Македонскиот Народ, Опширни Пописни Дефтери од XV век, Том II, Скопје, 1973, с. 266-269.
  4. Турски Документи за Историјата на Македонскиот Народ, Опширни Пописни Дефтери од XV век, Том II, Скопје, 1973, с. 266-269.
  5. Александар Матковски, Номадското сточарство во Македониjа од XIV до XIX век, Скопје, 1996, с. 89.
  6. а б Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  7. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.249.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 176-177.
  11. Натанаил Охридски. Борба за България. София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003. с. 251-252.
  12. Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 43.
  13. Спомени на Георги Попхристов [1]
  14. Годишен зборник, Книги 24–25, Филозофски факултет на Универзитетот - Скопjе, 1972, с. 181.
  15. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 124-125
  16. „The Greek Struggle in Macedonia, 1897-1913“, Thessaloniki, Museum of the Macedonian Struggle, 1966, стр. 417
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 871.
  18. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  19. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  21. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  22. Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 721.
  23. Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 724-725.
  24. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  26. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 764.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 170.
  29. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  30. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония