Попължани (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Леринско, Гърция. За селото в Кичевско, Северна Македония вижте Пополжани (община Кичево).

Попължани
Παπαγιάννης
— село —
Изглед на селото от Дивио рид
Изглед на селото от Дивио рид
Гърция
40.8386° с. ш. 21.4981° и. д.
Попължани
Западна Македония
40.8386° с. ш. 21.4981° и. д.
Попължани
Леринско
40.8386° с. ш. 21.4981° и. д.
Попължани
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 640 m
Население 581 души (2011 г.)
Демоним Папъ̀сци
Попължани в Общомедия

Попъ̀лжани (местно произношение Папъ̀жени, на гръцки: Παπαγιάννης, Папаянис, до 1928 година Παπαζάνη или Ποπόζιανη, Папазани, Попозяни или Βακούφ Κιόι, Вакуф кьой[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле западно от железопътната линия към Битоля на 12 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на река Сакулева.

История[редактиране | редактиране на кода]

Вакъфнамето от Битолските сиджили, 1435 година, където за първи път се споменава името на село „Пополжани“
Изглед на църквата „Свети Николай“ и старото българско училище (по-късно кметството) от селския площад, 1917 г.
Църквата в 2018 година
Старото училище в Попължани, построено 1925 - 1927 година
Централният площад в Попължани
Етнографският музей в Попължани
Манастирската църква „Свети Никодим“ на Дивио рид

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото за първи път се споменава през 1435 година като „Пополжани“ във вакъфнамето от сиджилите на Битолската кадия, документ, който е известен като най-стария турско-арабски документ открит в бивша Югославия. В него селото е посочено в Леринската нахия като вакъф на Чауш бег, а границите на селото са описани.[2] Поради тази причина, селото добива името Вакуф кьой (тоест Вакъфско село) в по-късните години на османското владичество.

Селото отново се споменава в османски дефтер през 1468 г. под името „Попложани“ със 124 домакинства. Всички имена на главите на домакинствата са изброени, а имената са предимно славянски. В този дефтер се споменава, че селото е дадено на Чауш бег като мюлк от султан Мурад II, който по-късно вакъфирал. За годината 1467-1468 селото произвежда приходи от 10 000 акчета. Голяма част от приходите от Попължани са предназначени за заплати на служители в джамията и имарета в Битоля, както и за храна на харата в имарета.[3]

В дефтер от 1544 г. селото е регистрирано с името „Попължани“ и населението е намаляло в сравнение с 1468 година. Освен преброяването на населението са регистрирани всички видове мита, които населението на селото дължи. Например, в 1544 г. данокът за овце е 1212 акчета, това означава, че в селото е имало 1212 овце, защото този данък се е начислявал по едно акче за овца.[3]

В Битолските сиджили от 1633 година, жителите на село „Пополжани“ се оплакват, че много овце се отвеждат за джелепкешан. Те искат да дават само 5 овце вместо 15.[4]

Селото е основано на сегашното си място около 1700 година, като преди това се е намирало в сегашната горичка Вакуфска кория (Βακούφσκα Κουρία) на хълма Страната (Στράνατα).[5] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Вакуфкьой (Wakufkjoi) като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пипосуиджа (Piposuidja), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[7] В началото на XX век Попължани е чисто българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Попължени (Вакъвъ Кьой) живеят 1100 българи християни.[8] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 1088 българи екзархисти и функционира основно българско училище с 1 учител и 54 ученика.[9]

През 1874 г. селяните на Попължани изпращат покана до българския владика Натанаил Охридски с молба да извърши литургия в селото, която той приема.[10] През 1891 г. българският владика Синесий Охридски освещава църква в Попължани, след като селяните отказват посвещение от гръцкия епископ.[11]

За кратко български учител в селото е деецът на ВМОРО Петър Чаулев. Ръководител на местния комитет на ВМОРО е поп Стефан Скендеров.[12] В 1902 година при Йосифовата афера след предателство на куриерите Тале, Дзоле, и Димитър от Попължани са арестувани на 18 февруари/3 март революционните дейци от селото - поп Стефан Скендеров (38-годишен), Петре Илиев (26-годишен), Ристе Стоянов (50-годишен), Ване Мицев (52-годишен), Стефо Танасов (30-годишен), Коце Ванев (28-годишен), и Ване Георгиев (48-годишен).[13]

В 1903 година жителите на селото участват в Илинденско-Преображенското въстание.

През март 1907 година водачът на гръцката въоръжена пропаганда Георгиос Цондос - Вардас изпраща две заплашителни писма до жителите на Попължани с искане те да декларират като гърци, едното адресирано до кмета Атанас Чавка, а другото до Дане Димев - първенец в селото.[14] На 9 октомври 1907 година гръцките чети го нападат селото.[15]

По време на Балканската война 3 души от Попължани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

От 1903 до 1913 година над 100 жителите емигрират в САЩ временно за работа, повечето в градовете Бюсайръс, Охайо или Индианаполис, Индиана. Въпреки пътуването с османски паспорти, всички те се регистрират със славянски имена и като „македонци“ или „българи“ след преминаване през Елис Айлънд. Само след 1913 г. емигранти от Попължани при влизане в САЩ, започват да пътуват с гръцки документи и да се регистрират с гръцки имена.

През 1912 година българското училище в село Попължани има двама учители, главен учител е Васил Куев, а помощник е Атанас Дафов от Сакулево.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1920 Попължани е посочено със 120 къщи на християни славяни.[17] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Попожане има 120 къщи славяни християни.[18] В 1926 година селото е прекръстено на Папаянис.[19] В 1928 година Попължани е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 31 жители общо.[20]

В 1912 и 1928 година населението на селото е около 900 жители. Държавна сигурност определя повечето от тях като жители с негръцко или неясно съзнание. Селото не пострадва по време на Гръцката гражданска война.[21]

По време на Гръцко-турската война (1919 – 1922), 30 жители са мобилизирани от селото, двама от които са убити в Мала Азия: Пеце Попов и Георги Божинов.

На 31 октомври 1925 г. селото е обискирано и населението подложено на тормоз от гръцки войскови части и жандармерия. Арестувани са 41 души, сред които Неделков и Делеников, осъдени по на 18 години затвор, Мицев, Божинов и Алексиев по на 12 години затвор, Руселиев, Алексиев, Гице, и Пецев.[22] Изпратени на остров Скирос са Илия Жиров, Лазо Деларов, Стоян Газеов, и Коста Дейков. Също заточени из разни острови са Никола Чаклев, Тодор Котевски, Филип Мицарев, и Атанас Иванов. На 24 ноември 1925 година Димитър Гоцев, Филип Маджаров и Тодор Коревчев са осъдени да бъдат депортирани за шест месеца на остров Андрос. През същата 1925 година са били осъдени следнитe лица, обвинени за връзки с ВМРО: свещеник Димитър Скендеров, Тодор Анастасов Кировски, и Анастас Димитров Попгеоргиев на доживотен затвор; Иван Глувчев и Димо Газеов на 2 години затвор и 4000 драхми глоба; Иван Станчев на 4 години затвор и 5000 драхми глоба.[23]

По време на диктатурата на Йоанис Метаксас (1936 – 1941), селяните Тане Белов, Пандо Белов, и Стефо Типев са заточени на островите Хиос и Крит.

В гръцко-италианската война (1940 – 1941) от селото са мобилизирани 35 души, двама от които са убити на фронта.

През март 1946 година съдът в Лерин съди 70 души от Попължани за участие в българската паравоенна организация Охрана.[24]

От 1950 до 1970 г. голям брой жители мигрират за постоянно в Канада, Австралия и Германия.

В 1981 година селото има 915 жители. Според изследване от 1993 година Пополжани е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[25]

В селото има една църква – „Свети Николай“ (1908 – 1912) и гробищна църква „Св. св. Константин и Елена“ (1962), както и манастирска църква „Свети Никодим“ на Дивио рид (2000). В селото има гражданско сдружение „Александър Велики“, който издава месечника „Фони ту Камбу“ (Гласът на Полето), женски клуб, както и спортен клуб „Арис“.[5]

Преброявания
  • 1981 - 915 души
  • 2001 - 1016 души
  • 2011 - 581 души

Етнографски карактеристики[редактиране | редактиране на кода]

Село Попължани е част от Мощенските села, етнографска подгрупа на македонски българи които живеят в около 30 села в Леринското и Битолското поле. Мощенците имат специфична носия, особено женската и в миналото не сключват брак с жители на други села с различна носия.

Баба̀ри[редактиране | редактиране на кода]

Млади момчета в Попължани облечени като бабари за Сурва

Всяка година на първия януари селото празнува сурвашкия обичай Баба̀ри, както се нарича в леринския район. Обичаят, който за дълъг период е забравен в Леринско, е възроден от жителите на Попължани в средата на 90-те години на XX век. Жителите на селото са критикувани не само за възраждането на обичая, смятан за негръцки, но и за рекламирането на събитието в Лерин със славянското име Бабари, вместо с гръцката дума Карнавали.

Галерия на исторически снимки[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Баща и син Стефан и Димитър Скендерови, свещеници и дейци на ВМОРО от Попължани
Мицко Солаков, деец на Вътрешната македонска революционна организация

Името на жителите му в местния диалект е папъсци.

Родени в Попължани
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Скендеров (1885 – ?), български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Белов (? - 1907), български свещеник и революционер
  • Flag of Greece.svg Flag of Canada (Pantone).svg Константин Глувчев или Константинос Глуфцис (? - 1985), гръцки свещеник в Торонто, Канада
  • Flag of Bulgaria.svg Мицко Солаков (1890 – 1928), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Скендеров (1864 – 1912), български свещеник и революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО в селото
Български опълченци от Попължани в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Донев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[26]
Македоно-одрински опълченци от Попължани
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, загинал при Радова скала на 22 юни 1913 година[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ангелов (1884 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Георгиев (Георгев, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[28]
Дейци на СНОФ и ДАГ от Попължани
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Гавриил (Гавре) С. Димов
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Доне Димов
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Живко Попов (? – 1947)[29]
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Пандо К. Цакле, деец на СНОФ
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Тодор Глувчев
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Траян Стеловски (1920 – 1946)
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Христо Бакалот
Други
Починали в Попължани

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ποπόζιανη -- Παπαγιάννης
  2. Kaleši, Hasan. Najstariji Vakufski Dokumenti u Jugoslaviji na Arapskom Jeziku. Priština, Zajednica naučnih ustanova Kosova, 1972. с. 65-88.
  3. а б Турски Документи за Историјата на Македонскиот Народ, Опширни Пописни Дефтери од XV век, Том II, Скопје, 1973, с. 266-269.
  4. Матковски, Александар. Номадското сточарство во Македониjа од XIV до XIX век, Скопје, 1996, с. 89.
  5. а б Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
  6. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  10. Натанаил Охридски. Борба за България. София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003. с. 251-252.
  11. Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 43.
  12. Спомени на Георги Попхристов [1]
  13. Годишен зборник, Книги 24–25, Филозофски факултет на Универзитетот - Скопjе, 1972, с. 181.
  14. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 124-125
  15. „The Greek Struggle in Macedonia, 1897-1913“, Thessaloniki, Museum of the Macedonian Struggle, 1966, стр. 417
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  17. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  19. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  20. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  21. „Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας“, архив на оригинала от 3 април 2009, https://web.archive.org/web/20090403230026/http://www.freewebs.com/onoma/pateli.htm, посетен 3 април 2009 
  22. Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 721.
  23. Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 724-725.
  24. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  26. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 170.
  29. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  30. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония