Тодор Врачански
| Тодор Врачански | |
| Роден | |
|---|---|
Поп Тодор Врачански е български духовник и книжовник от XVIII век.
Роден е във Враца. По времето, когато Неофит Рилски е във Врачанско, работи заедно с него в манастира „Свети Иван Пусти“ – духовно средище с килийно училище и книжовна школа.[1] По-късно работи в Черепишкия манастир,[2] а след това в Рилския манастир, където приема името Теофан Рилски.[3][4] Някои от ръкописите му остават във Враца, а други биват пренесени в Рилския манастир.
Един от преписите му е на сборник с поучения от Йоан Калека (XIV век); смята се, че прави превод на едно от словата му.[5]
В неговите творби се обсъждат древногръцките философи Аристотел, Платон, Сократ; разясняват се исторически събития, свързани с Александър Македонски.
Умира в края на XVIII век.
На негово име са наречени улици в София и Враца.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Известни са следните негови ръкописи:
- Дамаскини от 1748 г., 1760 г., 1761 г., 1762 г., 1772 г., 1789 г.
- Сборник от слова, 1756 г. и 1762 г.
- Тълковно евангелие, 1758 г.
- Сборник от учения и слова „Маргарит“, създаден в Черепишкия манастир 1762 година[2] (според други данни 1775).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Манастирът Иван Пусти // openvratsa.bg. Архивиран от оригинала на 2022-10-31. Посетен на 31 октомври 2022.
- ↑ а б Димитрова, Светлана. Черепишкият манастир „Успение Богородично“ – „най-красивото място на света“ // bnr.bg. 17 февруари 2018. Посетен на 31 октомври 2022.
- ↑ Теофан Рилски, вж. Тодор Врачански // Енциклопедия „Българско възраждане“. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища", Т. 2, К-П.
- ↑ Славянски и чуждоезични ръкописи // nationallibrary.bg.
- ↑ Кириакодромион, сиреч Неделник // omda.bg.
Ангелов, Б., Из историята на старобълг. и възрожд. л-ра, Наука и изкуство, С. 1977