Порой (област Бургас)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Порой.
| Порой | |
  Порой  Порой | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 880 души[1] (15 март 2024 г.) 51,8 души/km² |
| Землище | 16,991 km² |
| Надм. височина | 88 m |
| Пощ. код | 8221 |
| Тел. код | 05969 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 57790 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Поморие Иван Алексиев (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Порой Фатме Смаил (ДПС) |
Порой е село в Югоизточна България. То се намира в община Поморие, област Бургас.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Порой се намира в източната част на Айтоската планина, на 25 km от общинския център Поморие и на 33 km от областния център Бургас. В близост до селото тече река Хаджийска, на която е изграден язовир Порой.
История[редактиране | редактиране на кода]
В подножието на Стара планина, на около 2 километра от село Порой има останки от параклис и антично селище.
През османския период селото е известно под името Копаран.
По време на Руско-турската война от 1828-1829 година Копаран попада в областта, окупирана от руските войски. Както и при много други селища в Тракия, след края на войната голяма част от жителите на селото се изселват в Руската империя, страхувайки се от отмъщението на мюсюлманите. Част от изселниците спират в сегашното варненско село Крумово, за да си починат. Когато решават да продължат, турците им поискали пари за престоя и тъй като те нямали необходимите средства останали в селото. Мнозинството от изселниците обаче се установяват в Бесарабия, където основават село Купаран. Но една част от тях, които не са могли да се преборят с носталгията по родния край се завръщат обратно. Според руски документи, след изселването в селото има 116 къщи, а мъжете са 82 българи и 20 турци. Преброени са още коне – 36 глави, овце – 600, рогат добитък – 135 глави.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 905 |
| Българи | 303 |
| Турци | 430 |
| Цигани | 113 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 53 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Източноправославно християнство и ислям.
В селото се изгражда православен храм с името на Свети Димитър.[3]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Читалище „Просвета“ е действащо читалище, регистрирано под номер 1272 в Министерство на Културата на Република България Дейности: 1 бр.-фолклорна група; библиотека – 5663 тома литература.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Първият кръг от шампионата по мотокрос на България се провежда на пистата край селото до 2004 г., след което отпада от календара.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Възрастна жена гради църква в поморийското село Порой // Посетен на 06.04.2012.
| ||||||||