Портал:Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
редактиране 

Портал Азербайджан

Местоположение на Азербайджан в региона.

Азербайджан е държава на западния бряг на Каспийско море. Тя е членка на Съвета на Европа от 2001 г. Понякога е считана за част от Европа, макар че според ООН страната е в Югозападна Азия, като следствие от географското положение на по-голямата част от територията ѝ, която попада в Азия. Столица на страната е Баку. Други по-големи градове са Ганджа, Сумгаит, Мингечаур и Шеки.

редактиране 

География

Топографска карта на Азербайджан.

Страната граничи с: Армения (1007 km); Иран (756 km); Грузия (480 km); Русия (390 km) и Турция (15 km). Общата дължина на азербайджанските сухоземни граници е 2648 km. Бреговата линия с Каспийско море е дълга около 800 km. Дължината на територията на Азербайджан от север на юг е около 400 km, а от запад на изток – около 500 km. Три планински вериги – Голям и Малък Кавказ и Талишките планини, заедно покриват приблизително 40% от площта на страната, ограждайки централната Куро-Аракска низина. Най-високата точка на Азербайджан е разположена на 4466 m н.в., а най-ниската е в Прикаспийската низина (-28 m).

В Азербайджан има повече от 8000 реки, но само 24 от тях са дълги повече от 100 km. Най-голямото езеро в страната е Сарису (65,7 km²), а най-дългата река е Кура (1515 km). Площта на четирите главни азербайджански острова в Каспийско море е над 30 km².

Климатът в Азербайджан е субтропичен, с максимум на валежите в периода септември-декември. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са студени.

редактиране 

Население

Карта не етнолингвистичните групи в региона на Кавказ.

Според преброяването на населението през 2009 г. в страната живеят 8 922 447 души, от тях по етнически произход се определят като: 8 172 809 (91,59 %) азербайджанци, 180 324 (2,02 %) лезгинци, 120 306 (1,34 %) арменци, 119 307 (1,33 %) руснаци, 111 996 (1,25 %) талиши, 49 838 (0,55 %) аварци, 37 975 (0,42 %) турци, 25 911 (0,29 %) татари, 25 218 (0,28 %) парси, 21 509 (0,24 %) украинци, 12 289 (0,13 %) цахури, 9 912 (0,11 %) грузинци, 9 084 (0,10 %) евреи, 6 065 (0,06 %) кюрди, 4 344 (0,04 %) кризи, 3 821 (0,04 %) удини, 2 233 (0,02 %) удини и 9 506 (0,10 %) други етнически групи.

редактиране 

История

Азербайджански ханства през 18 – 19 век.

Тюркските племена проникват на територията на Азербайджан през IX век, като постепенно се смесват с предците на съвременните азери – местните народи от кавказки и ирански произход.

През 1502 г. Исмаил Сефеви основава първата ирано-азерска държава, която се основавала на исляма от шиитското му направление. Столицата на държавата на Сефевидите е град Тебриз. Управляващата династия постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през 1747 г. на територията на съвременен Азербайджан се образуват няколко ханства, които са завоювани от Руската империя в резултат на руско-иранската война от 1804 – 1813 г. и Гюлистанския мир.

Към края на XIX век Баку се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември 1917 г. тук е установена съветската власт и е създадена така наречената Бакинска комуна. От лятото на 1918 г. в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват мусаватистите, които за първи път използват названието „Азербайджан“ за обозначение на новообразуваната република. Създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя и опитите на Великобритания и Турция да запълнят образувалия се геополитически вакуум довеждат до масови междуетнически сблъсъци между азери и арменци, които водят до многочислени жертви и от двете страни.

20-и век

През 1920 г., след края на гражданската война в Северен Кавказ ръководството на Съветска Русия изпраща части на Червената армия в Закавказието, за да установи съветска власт в този район. Така на 28 април 1920 г. е провъзгласена Азербайджанска ССР. От 12 март 1922 г. тя влиза в състава на Закавказката федерация (ЗСФСР), а от 5 декември 1936 г. – в СССР като съюзна република. През 1923 г. по времето на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската „национална политика“, в състава на Азербайджан са включени териториите на Нагорни Карабах (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от арменци, и Нахичеванската автономна република.

През 1988 г., по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в Карабахската война (1992 – 1994). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на което 13,4% от територията на Азербайджан е под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в Сумгаит, Баку, Гугарк и Ходжали, масовите убийства на мирно население, хилядите бежанци – азери и арменци, принудени да напуснат родните си места. През 1994 г. при посредничеството на страните от ОНД между Азербайджан и Армения е подписано примирие. Многократните опити за урегулиране на конфликта са неуспешни.

В нощта на 20 януари 1990 г. Москва изпраща танковете на Червената армия в Баку, за да потуши настроенията около антикомунистическия Народен фронт. Жертвите са многочислени, а 20 януари остава една от най-черните дати в историята на Азербайджан, известна като „Черният януари“. В Баку има мемориал „20 януари“ с паметни плочи на над 800-те жертви. След тази военна интервенция от страна на СССР населението на Азербайджан допълнително се настройва още по-остро срещу комунистическата власт в Москва.

На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през 1991 г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласява независимостта на републиката, това се случва на 18 октомври 1991 г. Първият президент на Азербайджан е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан Аяз Муталибов, който скоро е сменен от ръководителя на националистическия Народен фронт на Азербайджан (НФА) Абулфаз Елчибей.

Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на 4 юни 1993 г. в Гянджа избухва метеж, воден от полковник Сурет Гусейнов. На 18 юни метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата Баку.

21-и век

Абулфаз Елчибей бяга в Нахичеван, а на власт идва Гейдар Алиев. Самият Гусейнов през 1994 г. е отстранен от власт по подозрение в организиране на военен преврат. През 2003 г. Гейдар Алиев умира и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му Илхам Алиев, който назначава няколко години по-късно съпругата си Мехрибан Алиева за визепрезидент, без да е избрана от народа. Двамата управляват и до днес, като режимът е авторитарен, а всякакви наченки на опозиция биват смазвани още в зародиш. Всички знакови обекти в страната (стадиони, булеварди, летище, културни центрове, музеи) носят името на Гейдар Алиев, а ликът му е навсякъде в страната.

редактиране 

За създаване

Това е списък на статии, свързани с Азербайджан, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в разделите на други езици в Уикипедия.

редактиране 

За допълване

Това е списък на статии, свързани с Азербайджан, които представляват мъничета и се нуждаят от допълнение. Те са категоризирани в категория „Мъничета за Азербайджан“. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите.

редактиране 

За обработка

Това е списък на статии свързани с Азербайджан, които се нуждаят от подобрение. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги обработите.

редактиране 

Свързани портали

Ако желаете да допринесете за развитието на портала,
можете да се включите в Уикипроект „Азербайджан“.