Портал:Астрономия/Избрана статия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Избрана статия 1[редактиране на кода]

Портал:Астрономия/Избрана статия/1
Universe expansion bg.png
Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие и форма на Вселената. Основната идея е, че общата теория на относителността може да бъде комбинирана с наблюденията за раздалечаване на галактиките, за да се екстраполира състоянието на Вселената назад и напред във времето. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив“ се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция, обясняваща произхода и еволюцията на Вселената. още »



Избрана статия 2[редактиране на кода]

Портал:Астрономия/Избрана статия/2
The Sun by the Atmospheric Imaging Assembly of NASA's Solar Dynamics Observatory - 20100819.jpg
Звездата е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ, произвеждащо енергия чрез превръщане на водород в хелий. Тази енергия се разпространява в пространството под формата на електромагнитно излъчване. Звездите в нощното небе трептят поради многобройните отражения и пречупвания на светлината при преминаването ѝ през земната атмосфера. Най-близката до Земята звезда е Слънцето. Светлината от него достига до нас за 8 минути. След Слънцето най-близката звезда е Проксима Центавър, която е отдалечена на 40 трилиона километра и светлина ѝ стига до Земята за 4,3 години. Много от звезди са гравитационно свързани с други звезди, оформяйки двойни звезди или по-големи групи, наречени звездни купове. Звездите не са разпределени равномерно във вселената, а са групирани в галактики. още »



Избрана статия 3[редактиране на кода]

Портал:Астрономия/Избрана статия/3
Solar sys.jpg
Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и всички обекти на орбита около него – астероиди, комети, планети, планети джуджета, спътници, междупланетарен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 млрд. години.

Основната част от масата на обектите в орбита се съдържа в осемте относително отдалечени една от друга планети, чиито орбити са с форма, близка до окръжност, лежащи върху почти плосък диск, наричан еклиптика. Четирите по-малки вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земя и Марс), наричани земеподобни планети, са съставени главно от скали и метали. Четирите външни планети (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун), наричани газови гиганти, са по-масивни и са съставени предимно от водород и хелий. още »



Избрана статия 4[редактиране на кода]

Портал:Астрономия/Избрана статия/4
ISS ULF3 STS-129.jpg
Международната космическа станция (МКС) (на английски: International Space Station, ISS) е съвместен проект на няколко космически агенции. Космическата станция лети в орбита около Земята на височина от приблизително 360 km – вид орбита, обикновено определян като ниска околоземна орбита. Височината варира в рамките на няколко километра във времето, поради атмосферното съпротивление и корекциите на орбитата. Станцията губи средно по 100 метра от височината си на ден, което се коригира периодично. Една пълна обиколка около Земята МКС прави за около 92 минути. От извеждането в орбита до 18 декември 2018 станцията е направила 115103 пълни обиколки. още »



Избрана статия 5[редактиране на кода]

Портал:Астрономия/Избрана статия/5
Crab Nebula.jpg
Ракообразната мъглявина (носеща още означенията M1 или NGC 1952) е газобразна дифузна мъглявина намираща се в съзвездието Бик. Тя представлява остатък от свръхнова, наблюдавана от китайски и арабски астрономи през 1054 г., и описана като видима през деня в продължение на 23 дни. Намира се на разстояние от около 6500 светлинни години от Земята, има диаметър от 6 св. г. и се разширява със скорост от 1000 km/s. В центъра на мъглявината се намира неутронна звезда, която се върти около оста си с 30 оборота/сек. още »



Избрана статия 6[редактиране на кода]

Портал:Астрономия/Избрана статия/6
ConstellationGPS.gif
Глобална система за позициониране (на английски „Global Positioning System“) или GPS (Джи Пи Ес) е името на спътникова радионавигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 наносекунда във всяка точка на земното кълбо и околоземна орбита в реално време. Американските военни наричат системата „NAVSTAR GPS“ — „Navigation Signal Timing and Ranging Global Positioning System“.

Системата се състои от минимум 24 спътника, разположени на 6 орбити на височина около 20 000 километра и наземен контролен център с наблюдателни станции, разположени в различни точки на Земята. Принципът на действие се базира на измерването на разстоянието от мястото, чиито координати търсим, до група спътници, чиито координати са точно определени и известни. Разстоянието се пресмята на базата на времето за разпространение на радиосигнала от спътника до потребителя още »



Избрана статия 7[редактиране на кода]

Портал:Астрономия/Избрана статия/7
BlackHole.jpg
Черната дупка е струпване на огромна маса в малък обем с толкова силно гравитационно поле, че втората космическа скорост е по-голяма от тази на светлината. Поради това дори и светлината не е в състояние да преодолее тази скорост, оттам и името „черна“ дупка. Наименованието е широко разпространено, въпреки че не става дума за „дупка“ в обичайния смисъл, а по-скоро за област в пространството, която поглъща всичко в непосредствена близост и нищо не може да я напусне след това.

Съществуването на черни дупки се допуска в общата теория на относителността. Според нея никаква материя или информация не може да проникне от вътрешността на черна дупка до външен наблюдател, т.е. оттам не може да се извлече никаква маса или да се получи образ или друга информация за материята вътре в черната дупка. Квантовата механика допуска някои отклонения от това правило. Съществуването на черни дупки във Вселената е доказано чрез астрономически наблюдения, в частност от наблюдението на свръхнови звезди и на рентгеновото излъчване от активното галактическо ядро. още »




Избрана статия 8[редактиране на кода]

Портал:Астрономия/Избрана статия/8

Портал:Астрономия/Избрана статия/8

Избрана статия 9[редактиране на кода]

Портал:Астрономия/Избрана статия/9

Портал:Астрономия/Избрана статия/9

Избрана статия 10[редактиране на кода]

Портал:Астрономия/Избрана статия/10

Портал:Астрономия/Избрана статия/10