Портал:Изкуство/Избрана статия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Louis Armstrong restored.jpg

Луис Даниъл Армстронг (на английски: Louis Daniel Armstrong), известен и с прякорите си Сачмо (уста като куфар), Сач и Попс, е американски джаз музикант, тромпетист, вокалист, композитор, една от най-влиятелните фигури в областта на музиката на 20-и век, считан от мнозина за най-известния джаз изпълнител на 20 век. Той е харизматичен иновативен изпълнител, чиито музикални умения и ярка индивидуалност превръщат джаза от регионална танцова музика в популярна форма на изкуство. Първоначално Армстронг става известен като тромпетист, но е също така и един от най-влиятелните джаз певци и в края на кариерата си е по-известен като вокалист. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата. През 2017 година е въведен в Залата на славата на ритъм и блус.

Неговата кариера се простира от 1920-те до края на 1960-те. През 1929 г. Армстронг записва и широко популяризира песента „Когато се усмихваш“. В нея той призовава притиснатите от тежката икономическа криза американци да се усмихват. Изпълнението му завършва с тромпетно соло, в което няма импровизации, но то внушава убедително, че ако човек вложи усилие, той ще победи. Любовта и уважението на американците към Армстронг се дължи до голяма степен на това негово изпълнение.още »

Списък на подстраниците[редактиране на кода]

Mona Lisa, by Leonardo da Vinci, from C2RMF retouched.jpg

Мона Лиза (итал.: Monna Lisa). известна и като Джокондата (итал. La Gioconda, фр.: La Joconde), - "веселата жена" е картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от топола в началото на 16 век (най-вероятно през 1503-1505 г.) от Леонардо да Винчи и е една от най-известните картини в западноевропейската история на изкуството; малко други картини са толкова известни и репродуцирани. Картината е собственост на френското правителство и се съхранява в Лувъра в Париж.

На картината е изобразена жена, която гледа към наблюдаващия я и със "загадъчна усмивка" на уста. още »




Wolfgang-amadeus-mozart 1.jpg

Волфганг Амадеус Моцарт (27 януари 1756—5 декември 1791) е австрийски композитор, инструменталист и диригент, виден представител на Виенската класическа школа с огромно по обем творчество във всички музикални жанрове, съществуващи по негово време - общо над 600 композиции, включващи произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, пиано, оперната и хоровата музика. Творбите му са едни от най-популярните сред европейските класически композитори и са неразделна част от стандартния концертен репертоар. още »




VanGogh 1887 Selbstbildnis.jpg

Винсент Вилем ван Гог (1853-1890) (на нидерландски: Vincent van Gogh) е нидерландски художник, смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност — автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890 г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж, Франция са изложени 71 от неговите произведения. Една от най-известните му творби е „Слънчогледите“ (1888, Арл). още »




Homer British Museum.jpg

Омир (на гръцки: Όμηρος) е легендарен (според някои, митичен) древногръцки епически поет и аед, на когото традиционно се приписва авторството на големите гръцки епически поеми Илиада и Одисея, краткия комически епос Батрахомюомахия („война между жаби и мишки”), сборника Омирови химни и различни други изгубени или частично запазени произведения като например Маргити. Някои древни автори му приписват и целия епически цикъл, в който са включени и други поеми за Троянската война, както и тивански поеми за Едип и неговите синове.още »




Claude Monet, Impression, soleil levant.jpg

Импресионизъм е течение в изкуството, което възниква във Франция в края на 19 век. В основата на импресионизма стои стремежът да се използват научните открития от това време в областта на физиката и на цветовете, за да се постигне по-натуралистично предаване на цветовете и тоновете в живописта. Свързва се и с времето, когато през 60-те години на 19 век видни френски художници започват да излагат на обществен показ творбите си. още »




Le Sacre du printemps by Roerich 03.jpg

Пролетно тайнство е балет по музика на Игор Стравински, либрето на Стравински и Николай Рьорих, сценография и костюми на Рьорих. Първата хореография е на Вацлав Нижински. Оригиналната постановка е на трупата Ballets Russes на Сергей Дягилев. Премиерата на балета на 29 май 1913 г. в театър „Шанз-Елизе“ (Париж) предизвиква скандална сензация – публиката е шокирана, в залата възникват безредици. Оценката на критика е нееднозначна както по отношение на хореографията на Нижински, така и по отношение на музиката на Стравински. Музиката на балета получава своето признание на следващата година, при концертното изпълнение под управление на Пиер Монтьо (Pierre Monteux). Сценичното представяне на балета се приема от публиката едва след 7 години в новата хореографска версия на Леонид Мясин.

През втората половина на 20 век интересът към балета се възражда. През следващите години балетът има многобройни постановки с нови и разнообразни хореографски интерпретации, а също с възстановената версия на Нижински. 100 години след премиерата „Пролетно тайнство“ единодушно се оценява като революционна за времето си и новаторска във всички отношения творба, която е в съзвучие с тогавашните авангардни течения в изкуството. още »




Europe the band in Lakselv 2008.jpg

„Юръп“ (на английски: Europe, в превод Европа) е популярна шведска хард рок група, създадена през 1979 г. в град Упландс Весбю, близо до Стокхолм. „Юръп“ е първата шведска рокгрупа, която получава международно признание, след като спечелва конкурс в Швеция през 1982 г. измежду 4 000 аматьорски рокгрупи. Популярност придобива след издаването на албума „Криле за утре“ (също „Криле на бъдещето“, на англ. „Wings of tommorow“) през 1984 г. и особено след появата на хита „Последните секунди“. Групата се събира отново през 2003 г. след единадесетгодишно прекъсване през 1992 г. Репертоарът на групата е изцяло на английски език. Всички членове на днешния състав използват английски имена за артистични псевдоними, близки по смисъл или произношение до истинските им имена. Автор на повечето песни е вокалистът на групата Джоуи Темпест. „Юръп“ е една от най-успешните шведски групи за всички времена и поради факта, че са продали над 10 милиона копия от албумите си по целия свят. още »




Abbesses.JPG Alfons Mucha - F. Champenois Imprimeur-Éditeur.jpg
Louis comfort tiffany, lampada da tavolo pomb lily, 1900-10 ca..JPG Louis Majorelle - Wall Cabinet - Walters 6587.jpg
Tassel House stairway.JPG

Ар Нуво (на френски: art nouveau, „ново изкуство“) или Моде́рн (от фр. moderne – съвременен) е стил в архитектурата, изящните и приложни изкуства, който е най-разпространен през последното десетилетие на XIX и началото на XX век (до началото на Първата световна война).

Ар нуво достига своя връх през 90-те години на 19 век (особено периода 1890 – 1905). Като реакция на академичното изкуство на 19 век, стилът се отличава с изобразяване на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; асиметрия; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широка употреба на нови и често скъпи материали; внимание към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството. Особено характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми – ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила модерн и японизма, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение. Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите конзоли), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент, гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример – Мануелинската архитектура. Много архитекти като Гауди утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор.

Ар нуво обхваща всички форми на изкуството и дизайна: архитектура, мебелиерство, художествено стъкло, графичен дизайн, бижутерия, живопис, керамика, металопластика и художествен текстил. Така той създава ярък контраст между себе си и дотогавашните разбирания за разделение на изкуствата на изящни и приложни.още »




RichardWagner.jpg

Вилхелм Рихард Вагнер (на немски: Wilhelm Richard Wagner) е немски композитор, диригент, режисьор и есеист, известен главно със своите опери или музикални драми, както са наречени по-късно, превърнал се в обект на внимание и спорове още приживе. За разлика от другите композитори, Вагнер пишел винаги сам сценария и либретото за своите произведения.

Композициите на Вагнер, особено тези от късния му период, са забележителни със своята контрапунктна текстура, богат хроматизъм, хармонии и оркестрация, както и с усложненото използване на лайтмотиви, музикални теми, свързани с определени герои, места или елементи на сюжета. Той е сред пионерите на нововъведения, като крайният хроматизъм и бързото преместване на тоналния център, които оказват силно влияние върху последвалото развитие на класическата музика.

Със своята идея за тотално произведение на изкуството (Gesamtkunstwerk), синтеза на поезия, изобразително изкуство, музика и драматургия в неговия монументален оперен цикъл „Пръстенът на Нибелунгите“, Рихард Вагнер предизвиква отзвук в цялостния европейски културен живот. Замисълът му е толкова амбициозен, че за поставянето на оперите той изгражда собствена зала, Байройтския фестивален театър. още »




Louis Armstrong restored.jpg

Луис Даниъл Армстронг (на английски: Louis Daniel Armstrong), известен и с прякорите си Сачмо (уста като куфар), Сач и Попс, е американски джаз музикант, тромпетист, вокалист, композитор, една от най-влиятелните фигури в областта на музиката на 20-и век, считан от мнозина за най-известния джаз изпълнител на 20 век. Той е харизматичен иновативен изпълнител, чиито музикални умения и ярка индивидуалност превръщат джаза от регионална танцова музика в популярна форма на изкуство. Първоначално Армстронг става известен като тромпетист, но е също така и един от най-влиятелните джаз певци и в края на кариерата си е по-известен като вокалист. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата. През 2017 година е въведен в Залата на славата на ритъм и блус. Неговата кариера се простира от 1920-те до края на 1960-те. През 1929 г. Армстронг записва и широко популяризира песента „Когато се усмихваш“. В нея той призовава притиснатите от тежката икономическа криза американци да се усмихват. Изпълнението му завършва с тромпетно соло, в което няма импровизации, но то внушава убедително, че ако човек вложи усилие, той ще победи. Любовта и уважението на американците към Армстронг се дължи до голяма степен на това негово изпълнение.още »




Mohammad Shams al-Din Hafez.jpg

Хадже Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази (на персийски: Loudspeaker.svgخواجه شمس‌الدین محمد حافظ شیرازی) (ок.1325/1326 – 1389/1390) е персийски поет, представител на философско-лирическата поезия, известен с безсмъртните си газели и рубаи. Връх в средновековната персийска поезия, стиховете му и днес се четат и декламират в Иран, а книги с неговото творчество има в домовете на повечето иранци. В училищата на Бухарското ханство от 14 до началото на 20 век стиховете на Хафез са част от задължителното обучение на учениците. Животът на Хафез и творбите му са обект на много анализи, коментари и тълкуване и оказват влияние върху развитието на персийската литература след 14 век. Стиховете на Хафез са преведени на всички европейски и много азиатски езици. В Иран датата 20 мехр по иранския календар (11 октомври) е денят на официалното честване на Хафез.още »




Урок по калиграфия, японска гравюра от XVIII век

Калиграфия (от гръцки: κάλλος – „добър“ и γραφω – „пиша“) е изкуството на красивото писане. Съвременната дефиниция на калиграфската практика е „изкуството на оформяне на знаците по експресивен, хармоничен и майсторски начин“.

Историята на красивото писане на ръка е неразривно свързана с историята на писмеността и почерка и се различава според писмените системи – различават се източноазиатска, арабска, еврейска, европейска и др. калиграфии. От друга страна, във всяка отделна школа се забелязва естетическа еволюция, но ограничена от техническите умения, скоростта на преписване и материалните затруднения. Всеки стил на писане се нарича отделен краснопис и понякога има име (например куфийски (среща се и като куфически) стил и стил насталик в арабската калиграфия).

В съвременността калиграфията е жива под формата на хоби и изкуство и дори изживява нов подем с навлизането на компютрите. Тя продължава да процъфтява под формата на функционални ръкописни надписи като покани за сватби или други важни събития, при създаването на шрифтове, оригинални ръкописни логотипи, в религиозното изкуство, при монументалните надписи. Използва се и за реклама, в киното и телевизията, в актове за раждане/смърт, карти и други творби, където изгледът на надписите има значение. В някои творби на изящните изкуства абстрактното изразяване на ръкописните символи дори може да притъпи или направо да заличи тяхната четливост.още »