Портал:Медицина/Избрани статии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тази страница представлява списък на избраните статии в Портал:Медицина.

Употреба[редактиране на кода]

Шаблонът за показване на тези подстраници се намира на Портал:Медицина/Избрана статия.

  1. Добавете избрана картинка към някоя от празните подстраници по-долу.
  2. Актуализирайте параметъра "end" в Портал:Медицина/Избрана статия.

Избрана статия 1[редактиране на кода]

Схематичен разрез на човешко око

Око (на латински: oculus, на гръцки: ophthalmos) е чифтен сетивен орган при човека и животните, който притежава способност да възприема електромагнитното излъчване на светлинните вълни и така да обезпечава основната сетивна и когнитивна функция - зрението. При човека органът око е само компонент на цялостния зрителен апарат, който включва периферен, проводников и централен отдел. При различните организми очите са устроени по различен начин. Единствената функция на най-просто устроените очи е да разграничава тъмнина и светлина. По-сложно устроените предполагат по-развито зрение. Най-висшеустроени видове от класовете Бозайници, Птици, Влечуги и Риби имат по две очи, които могат да са разположени в една равнина и дават възможност за възприемане на триизмерен образ (стереозрение), както е например при човека. При други видове - като заека и хамелеона - очите са в различни равнини и виждат два отделни образа (монокулярно зрение). Посредством очите организмът набавя около 90% от информацията в околния свят. Oще...

Избрана статия 2[редактиране на кода]

Човешко сърце

Сърцето (латински cor, гръцки καρδία, за "сърце") представлява кух мускулест орган с възрастови, полови и индивидуални характеристики, който играе ролята на помпа в сърдечносъдовата система и по този начин поддържа кръвообръщението. Средния човешки пулс е 72 удара в минута и човешкото сърце пулсира приблизително 2,5 млн. пъти за 66 години. още...

Избрана статия 3[редактиране на кода]

Colinesterasa.jpg

Ензимите са молекули които катализират биохимични процеси в клетката. Типичните ензими представляват белтъци или белтъчни комплекси, но съществуват и рибонуклеинови киселини с ензимна функция - т.нар. рибозими. Синтетични молекули наречени изкуствени ензими също показват каталитични способности.

С помощта на ензимите, биохимичните реакции в организма могат да бъдат ускорени до 1 000 000 пъти. Принципът на действие включва снижаването на енергетичната бариера за протичането на дадена реакция, до стойности гарантиращи осъществяването на процеса, без това да влияе на термодинамичното равновесие. Именно тази основна функция на ензимите, както и възможностите за контрол върху ензимното действие ги прави важен компонент на всяка жива система.

Досега са открити над 4 000 ензима, а повече от 1 000 са сравнително добре описани. още...


Избрана статия 4[редактиране на кода]

Надпис на американски пропаганден плакат по време на Втората световна война: "Тя може да изглежда чиста, но да разпространява сифилис и гонорея".

Болести, предавани по полов път (БПП) или Сексуално предавани болести (СПБ) се предават между партньорите посредством някаква форма на сексуална активност, най-често при вагинална интромисия, орален секс или анален секс. В по-старата литература, тези заболявания се наричат венерически болести или срамни болести, но през последните години се предпочита терминът сексуално предавани инфекции, който носи по-широк смисъл - болните лица могат да бъдат заразени и могат да заразяват други без да проявяват симптоми на заболяване. Също така, някои от инфекциите може да се разпространяват чрез използвани медицински игли, както и при раждане или кърмене. Сексуално предаваните болести са известни от стотици години. Още...


Избрана статия 5[редактиране на кода]

Изображение на нормална човешка кръв от електронен микроскоп

Левкоцити е сборно понятие на всички бели несъдържащи хемоглобин кръвни клетки. Левкоцитите в кръвта се подразделят на три големи групи: гранулоцити, моноцити и лимфоцити. Трите групи клетки имат защитна функция. Основна функция на левкоцитите е фагоцитозата, която се изпълнява от неутрофилите, имащи роля на макрофаги и от моноцитите. Гранулоцитите от своя страна обединяват три различни по структурни особености и функции клетки-неутрофили, еозинофили и базофили. Лимфоцитите в имунологично и функционално отношение се делят на два основни типа — В и Т, които морфологично са неразграничими. Моноцитите в кръвта засега се разглеждат като единична клетъчна линия без подтипове. В периферната кръв се установяват метамиелоцити, пръчкоядрени и сегментоядрени клетки. Единични метамиелоцити нормално се срещат само у новородените, а пръчкоядрени и сегментоядрени клетки — във всяка възраст, с преобладаване на сегментоядрените гранулоцити. Референтни стойности: 3,5 — 10,5 гига на литър.(още...)


Избрана статия 6[редактиране на кода]

80% от рака на дебелото черво се развива в сивите области на диаграмата.

Ракът на дебелото черво е вид болестно състояние, разновидност на рака. Негови жертви са мъже и жени на възраст между 40 и 60 години.

Дебелото черво се намира на края на храносмилателната система и е с дължина е 1,5-2 m. Състои се от сляпо черво (caecum), възходящо ободно черво (colon ascendens), напречно ободно черво (colon transversum), низходящо ободно черво (colon descendens), сигмовидно черво (colon sigmoideum) и право черво (rectum). Още...


Избрана статия 7[редактиране на кода]

Електронна снимка на вируса причиняващ заболяването

Западнонилската треска (на латински: Encephalitis Nili occidentalis, на английски: West Nile fever) е трансмисивно заболяване при хора и животни (зооноза) причинявано от вирус от семейство Flaviviridae. То е арбовирусна инфекция, тясно свързана със заболяванията жълта треска, енцефалита Сейнт Луис, денге и други, чиито вектори са комари и клинично се демонстрират с енцефалит.

До средата на 20 век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя активно разширява областите си на обхват. През 1999 г. е регистрирана за пръв път и на американския континент. Роля за това разпространение изиграва антропогенният фактор като дори една от теориите за това се базира и на биотероризъм от страна на режима в Ирак. още »

Избрана статия 8[редактиране на кода]

Rabies Virus EM PHIL 1876.JPG

Бесът (на латински: Rabies, Lyssa, на английски: Rabies, на немски: Tollwut и на руски: Бешенство) е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека. Заболяването се предава чрез ухапване и по-рядко чрез слюнка, попаднала върху открита рана. Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с възбуда, парези и парализи. Ако до няколко часа след ухапването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, настъпва мъчителна смърт. Причинителят на заболяването е вирус, който впоследствие води до енцефалит (възпаление на главния мозък). Вирусът е невротропен, т.е. локализира се в клетките на главния и гръбначния мозък, където образува специфичните за него телца на Бабеш-Негри. Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото. Разпространява се главно чрез хищници, тъй като техният начин на живот улеснява предаването на инфекцията от едно животно на друго чрез хапане. Причинители на заразата са и прилепи.

Заболяването е познато от най-дълбока древност като първите сведения за него са документирани в Месопотамия от XXIII в.пр.н.е. От тогава до наши дни то е център на вниманието и интереса на много учени. В Индия болестта е позната от 1500 - 500 г. пр.н.е. Тя е описана в древния индуистки текст Атхарва Веда и е изобразявана като бог на смъртта, наречен Яма, който според текста има две кучета, които отглежда като свои любимци. Те навестяват хората, обречени да умрат, и така изпълняват роля на емисари на смъртта. В славянската митология болните от бяс хора са наричани кликуши. Описанието на тези същества е доста хиперболизирано. още »

Избрана статия 9[редактиране на кода]

Стилизирано изображение на разрез на HIV

Вирусът (от латински: virus, „отрова“) е микроскопичен патоген, който инфектира клетки в живи организми. Вирусите могат да се възпроизвеждат единствено като подчиняват и контролират други клетки, понеже самите те не притежават собствен клетъчен апарат за самовъзпроизвеждане. Те са много малки с размери 15-350 nm, и са видими само с електронен микроскоп. Имат разнообразна форма: сферични, пръчковидни, многостенна призма и др. Терминът вирус обикновено обозначава тези частици, които заразяват еукариотни организми (всички многоклетъчни и много едноклетъчни организми), а терминът бактериофаг или фаг - тези заразяващи прокариотни организми (бактерии и бактериоподобни доядрени организми). Вирусите не могат да се размножават в изкуствени хранителни среди, а единствено в живи клетки. Представляват строги вътреклетъчни паразити, които използват синтезиращите системи и енергията на клетката при своето размножаване. Вирусната нуклеинова киселина носи информация, която да програмира клетката гостоприемник да синтезира вирусноспецифични макромолекули.още...


Избрана статия 10[редактиране на кода]

Структура на коензима аденозинтрифосфат, играещ важна роля в енергийния метаболизъм

Метаболизмът (обмяна на веществата) (от гръцки: μεταβολή - метаболе, „смяна“, или μεταβολισμός - метаболисмос, „прехвърляне“) е съвкупност от биохимични реакции, които протичат в клетките на организмите, за да ги поддържат живи. Тези процеси позволяват на организмите да нарастват и да се възпроизвеждат, да обновяват своите структури и да отговарят на промени в заобикалящата ги среда. Метаболитните процеси, с цел по-лесното им изследване и разбиране, се поделят на две категории: катаболизъм - разграждане (окисление) на органична материя, с цел добив на енергия чрез процеса клетъчно дишане, и анаболизъм - синтез на собствени за организма компоненти като протеини и нуклеинови киселини за сметка на енергията, освободена при катаболизма. Oще...

Избрана статия 11[редактиране на кода]

Портал:Медицина/Избрана статия/11

Избрана статия 12[редактиране на кода]