Портрет на Ариго косматия, Петър лудия и джуджето Амон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Портрет на Ариго косматия, Петър лудия и джуджето Амон
Agostino Carracci - Hairy Harry, Mad Peter and Tiny Amon.jpg
Агостино Карачи
Година 15981600 г.
Техника маслени бои върху платно
Размери 101 × 133 cm
Изложена Музей Каподимонте, Неапол, Италия
Портрет на Ариго косматия, Петър лудия и джуджето Амон в Общомедия

„Портрет на Ариго косматия, Петър лудия и джуджето Амон“ (на италиански: Triplo ritratto di Arrigo peloso, Pietro matto e Amon nano) е картина рисувана между 15981600 г. от италианския художник Агостино Карачи, използвана техника маслени бои върху платно (133 х 101 см), изложена в зала 19 на Музей Каподимонте, Неапол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Галерия Фарнезе в Палацо Фарнезе, Рим, фрески Анибале и Агостино Карачи (1598 – 1606 г.)

Картината е рисувана в периода когато Агостино Карачи заедно с брат си Анибале Карачи са били придворни художници на Одоардо Фарнезе (кардинал), изпълнили фреските на Галерия Фарнезе в Палацо Фарнезе, Рим. В този период двамата братя са рисували и картини за Одоардо Фарнезе (кардинал), които в наши дни можем да видим изложени в едни от световно известните музеи.

Изабела Фарнезе съпруга на испанския крал Филип V, като единствена наследница на династия Фарнезе, наследява фамилната колекция и я завещава на първородния си син Карлос III, който от своя страна пренася колекцията в Неапол между 1735 и 1739 г.

Картината пристига в Неапол като част от Колекция Фарнезе и в наши дни е изложена в Музей Каподимонте, Неапол.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Темата за пръв път е свързвана с митологични термини, след това е разглеждана като алегория на натуралистичното изкуство. Напоследък, благодарение на изследванията на Роберто Запери, е възможно да се проследи самоличността на изобразените герои, а именно трима мъже, които са живели в двора и са служили за забавление на гостите на династия Фарнезе. В ренесансовите дворци е било обичайно да се колекционират екзотични животни и човешки същества, които да предизвикват интерес и забавляват посетителите с техните деформации или физически особености. Факт много образно описан от Виктор Юго в романа „Човекът, който се смее“

В картината са изобразени трима странни герои, млад мъж облечен в обикновена животинска кожа страдащ от хипертрихоза, чието лице е напълно окосмено. Отдясно на мъжа се вижда прегърбено джудже с папагал в лявата ръка, а с дясната прегърнало куче. Отляво на мъжа виждаме по-възрастен човек, на чието дясно рамо има маймуна, докато той шепне нещо в ухото на косматия. Художникът е изобразил и две екзотични маймуни, едната на рамото на Ариго, а друга играеща с малко куче, което се катери по краката му.

По-специално Ариго косматия е човек, известен не само в Рим, но и в цяла Европа, тъй като принадлежи към семейство, чиито членове са били подложени на деформация и в последствие купени от благородни семейства като валети. Баща му Педро Гонзалес идва от Канарските острови от племето Гуанчи, често жертви на нападения от френски пирати, е подарен на Анри II (Франция) и обучен за валет. Като награда му е дадена млада френска булка, а синовете им били продадени на други благородни семейства, тъй като и те страдали от същата хипертрихоза, както и бащата. Както сина му Ариго Гонзалес е изобразен от Агостино Карачи, така и дъщерята му Антонита Гонзалес е изобразена в картина на Лавиния Фонтана от 1594 г. След края на Анри II (Франция) семейство Гонзалес е закупено от Фарнезе.

За изработването на картината художникът прецизно е изучавал тримата изобразени, за което свидетелстват множеството подготвителни скици. Платното е пример за жанрова живопис, особено на мода сред покровителите и колекционерите от онова време. Натурализмът, създаден с виртуозност от Агостино Карачи, не трябва да се разбира в съвременния смисъл като картина, която изследва реалността с изразително и морално намерение, но като гротеска на низшите нрави от онова време.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Roberto Zapperi, L'incredibile storia di Pedro Gonzales, Roma, 2005.
  • Roberto Zapperi, Arrigo le velù, Pietro le fou, Amon le nain et autres bêtes: autour d'un tableau d'Agostino Carrache, in Annales Economies, Sociétes, Civilisations, n. 40 (1985), pp. 307 – 327.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Triplo ritratto di Arrigo peloso, Pietro matto e Amon nano“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.