Портрет на Галеацо Санвитале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Портрет на Галеацо Санвитале
Parmigianino 024.jpg
Пармиджанино
Година 1524 г.
Техника маслени бои върху дърво
Размери 109 × 81 cm
Изложена Музей Каподимонте, Неапол, Италия
Портрет на Галеацо Санвитале в Общомедия

„Портрет на Галеацо Санвитале“ (на италиански: Ritratto di Galeazzo Sanvitale) е картина рисувана през 1524 г. от италианския художник Пармиджанино, използвана техника маслени бои върху дърво (109 х 81 см), изложена в зала 12 на Музей Каподимонте, Неапол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Картината е рисувана от Пармиджанино през 1524 г., както е посочено от художника на обратната страна на картината. В този период Пармиджанино се установява във Фонтанелато, за да изографиса салона на Паола Гонзага, съпруга на граф Джан Галеацо Санвитале. Салонът на Паола Гонзага се намира в двореца на фамилия Санвителе във Фонтанелато, провинция на Парма.

Творбата на Пармиджанино е записана през 1587 г. в инвентарната книга на фамилия Фарнезе в Парма, но според Бертино, много е възможно картината да е собственост на фамилията още от 1561 г., когато Отавио Фарнезе купува земите и двореца на епископ Евчерио Санвитале. Наседил през 1550 г. имуществото на баща си граф Джан Галеацо Санвитале, епископ Евчерио Санвитале го продава през 1561 г. на Отавио Фарнезе и е много възможно продажбата да включва и картините намирали се в двореца.

Галиацо Санвитале (детайл от портрета)

През 1734 г. цялата Колекция Фарнезе, наследена от Карлос III, бива преместена в Неапол, от където през 1799 г. картината попада в ръцете на френските републиканци и прехвърлена на склад в Рим. Година по-късно същата е изпратена на крал Фердинанд IV, намиращ се по това време в Палермо, където престоява заедно с краля до 1816 г., преди да бъде върната отново в Неапол.

При многото прехвърляния на собствеността се изгубва представата, както за образа изобразен на картината, така и за автора на произведението. Първоначално се е смятало, че е изобразен Христофор Колумб, а автор е Рафаел, за което може би се съди по украшението върху шапката, изобразяващо Херкулесови стълбове. Луиджи, потомък от фамилия Санвитале, по писмени документи съхранени от фамилията доказва, че на картината е изобразен неговият предшественик граф Джан Галеацо Санвитале, а Корадо Ричи доказва, че автор на картината е Пармиджанино.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Детайл от портрета на Галиацо Санвитале

Това е портрет, който има за цел да възвеличае образа на графа и създаде силно впечатление на гостите му, за което се съди по богатството на предметите и съвършения костюм изобразени в картината, определящи благородническите интереси, финес и величие на граф Джан Галеацо Санвитале.

Портретът на графа, тогава двадесет и осем годишен е най-съвършената изработка на Пармиджанино. Изобразен до кръста, седнал в елегантен за времето стол, графът е насочил интензивен поглед към зрителя. Той е облечен в черен костюм според модата на времето, от който излизат два ръкава от тежък червен плат, украсени от последователни отвори, които разкриват пухкава бяла риза с бродерия върху маншета. Шапката е в същия червен цвят, с елегантни порязвания по ръба, позлатени мъниста, перо и камея за украса. Това е облекло от френската мода по това време, от което можем да съдим и за политическата ориентация на граф Джан Галеацо Санвитале.

В лявата ръка на която е облегната дръжката на меча, графът държи кожена ръкавица. Ръката лежи върху подлакътника на стола и е украсена върху малкия пръст със златен пръстен с камък. Дясната, която е все още в ръкавица, показва на зрителя бронзов медал, носещ два символа. Тези символи се четат от учените по два различни начина, като „С“ и „F“, което би означавало Конте Фонтанелато, или цифрата 72, за която има няколко тези свързани с алхимия и представящи връзката между Луната и Юпитер. Тук обаче източниците, даващи представа за графа, не го свързват с алхимията. Пармиджанино е бил свързан с тази наука, но учените на намират смисъл в това, художникът да кодира символи в картината на клиента си.

Лицето с магнетичен външен вид е осветено отдясно, подчертавайки лекия и гладък тен, меката брада, дългите мустаци и леките къдрици на косата. Челото е открито, очите са чисти и изразителни, носът е прав. Трябва да е имало известна интимност между художника и субекта, за да може така ефективно да се изразят младостта, гордостта и богатите интереси на графа, войн и джентълмен в същото време.

На масата зад графа, се виждат, добре поддържани части от блестяща броня и маска, символи, илюстриращи характера на войн. Отвъд стената, отдясно се открива изглед към разлистено дърво, което е майсторски подчертан, приятен, декоративен елемент.

Картината, изработена много прецизно, очевидно следва каноните на портрета от шестнадесети век, като в действителност представя сложно преплитане на планове и ефекти. Столът е поставен напречно, а торсът е в челно положение, стената на фона е в леко наклонена позиция и в ярък контраст с буйната растителност, която може да се види от прозореца. Дори светлината по същество осветява само лицето и ръцете на Галеацо Санвитале, а върху лъскавата броня е изобразена посредством малка резка.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Luisa Viola, Parmigianino, Grafiche Step editrice, Parma 2007.
  • Mario Di Giampaolo ed Elisabetta Fadda, Parmigianino, Keybook, Santarcangelo di Romagna 2002. ISBN 8818-02236-9

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ritratto di Galeazzo Sanvitale“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.