Поручик Галицин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Поручик Галицин
песен

„Поручик Галицин“ (на руски: Пору́чик Голи́цын) е руска песен, една от най-известните т. нар. „белогвардейски песни“.

Не се знае дали личността, за която се пее, е реално съществувала или е измислен литературен герой.[1] Авторството на текста се приписва на Георги Гончаренко (Юри Галич).[2]

Биография на прототипа на песента[редактиране | редактиране на кода]

Княз Константин Александрович Голицин се ражда през 1893 г. в семейство на известни държавници и винопроизводители в Русия.[1]

Константин Александрович Голицин влиза в Доброволческата армия, където е с чин капитан (не поручик – както е в песента) командва отряд от бивши гвардейци на императорското семейство. От запазани архивни документи е известно, че той служи в кавалерията заедно с корнет Оболенски, а събитията от началото на 1918 г. го заварват с неговия ескадрон в Донските степите, като участник във войната срещу болшевиките (този епизод от живота на княза описва и песента). През август 1919 г. бойния отряд на княз Голицин е сред първите, които влизат в Киев, който се защитава от Червената армия на болшевиките. В края на събитията обаче белите загубват битката и града. Голицин се завръща в Киев отново през лятото на 1920 г., но вече като военнопленник, заловен близо до Одеса. По това време е провеждана и Полско-съветската война (1920), а Червената армия изпитва остър недостиг на кадрови команден състав. Князът поради богатия си боен опит отново е изпратен на фронта. В края на Гражданската война в Русия Голицин се завръща в Киев. Там жени се и е назначен на съветска служба. Процесът на разследване по обвинения в контрареволюционната дейност на Галицин бил съхраняван в архивите на Комитета за държавна сигурност на Украинската ССР около шестдесет години под № 1919 / AS-91 и е декласифициран като секретен заедно с други архивни документи от службата за сигурност в Украйна.[1]

В рхивите е показано, че Голицин е арестуван през нощта, през януари 1931 г., по делото „Весна“. Резолюцията, нареждаща екзекуцията на Константин Голицин е издадена на 20 април 1931 г. Застрелян е единадесет дни по-късно, заедно с други известни личности на бялото движение. Точното място на гроба на му е неизвестно, тъй като офицерите, застреляни в случая на „Весна“, са погребани в масови гробове в гробището Лучанока.[1]

Поручик Галицин става известен благодарение на песента на Георгий Гончаренко (Юри Галич), автор на текста, който вероятно е познавал лично княза. Според една от версиите песента е химн на белогвардейската емиграция от началото на ХХ век, за което обаче липсват доказателства.[1]

Биография на Юрий Гончаренко-Галич[редактиране | редактиране на кода]

Годината 1940 става трагична за Юрий Гончаренко-Галич, като съветски емигрант в Латвия. През декември е извикан в НКВД в столицата. Два дни по-късно, на 12 декември 1940 г., Юрий Гончаренко-Галич се самоубива. Погребан в Рига на Покровското гробище.[3] Според неофициална биография на Гончаренко той емигрира в Истанбул, след това стига до Владивосток където е зачислен в резерва на сухопътните и морските сили на Временното правителство в Приамурската земска управа. Когато на Далечния изток е установена власт на Съветите, през Китай Гончаренко отива до Прибалтика.[4] В град Рига работи във вестник, като съдия в хиподрум и като кавалерийски инструктор.[5][4] На 12 декември 1940 г. Латвия влиза в състава на Съветския съюз. Гончаренко се самоубива, след като получава призовка от НКВД.[4][5]

Избушка[редактиране | редактиране на кода]

Романсът „Избушка“ става известен в музикалните среди, във времето на тридесетте години на XX век и може би по-рано. Мелодията и е като тези на песента „Поручик Галицин“. От това може да се направи извод, че дори ако песента „Поручик Галицин“ не е, както много почитатели смятат, истинска емигрантска песен, а само неин кавър от 60-те и 70-те години, тогава оригиналното в този кавър са само думите и се взема вече съществуваща музика.[6]

Изпълнители[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Поручик Голицин // istoriata.net. Посетен на 18 февруари 2023.
  2. ↑ Мариянска, Еми. Авторът на песента „Поручик Галицин“ се самоубил // impressio.dir.bg. 29 януари 2019. Посетен на 19 февруари 2023.
  3. ↑ Георгий Гончаренко (Юрий Галич) // russkije.lv. Посетен на 18 февруари 2023.
  4. ↑ а б в Каква е съдбата на поручик Голицин и кой е авторът на известния шлагер // Издателство „Распер“. Посетен на 18 февруари 2023.
  5. ↑ а б Гончаренко Георгий Иванович // ria1914.info/index.php. Посетен на 19 февруари 2023.
  6. ↑ Избушка // paragvy.ru. Посетен на 29 март 2023.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Поручик_Галицин&oldid=11737882“.