Порцелан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рисувана порцеланова чиния

Порцеланът е керамичен материал, непорест и непроницаем за вода и газ и е най-добрият изолатор.

За първи път се разработва в Китай през 7 век. Формулата му е държана в тайна, докато през 18 век и в Европа не се намира начин за неговото производство.

Името на този вид керамика идва от стара италианска дума porcellana (означаваща вид морски охлюви, лат. Cypraeidae) заради приликата с полупрозрачната (седефена) повърхност на черупката им.[1]

Суровините, от които се произвежда, са фелдшпат, кварц (силициев диоксид) и каолин (бяла глина). При тяхното съвместно смилане се получава т.нар. порцеланов шликер, който е изходен материал за получаването на порцеланови изделия, по метода на отливането. За получаването на изделия по метода на пластичното формуване, този шликер се обезводнява до около 20% вода.

Има два основни вида порцелан – твърд и мек, в зависимост от температурата на изпичане. След моделиране на различни предмети е необходимо и допълнително обработване. Технологията на изпичане на готовия модел се състои от 3 важни стадия – изсушаване при 120 °C, бисквитно печене на 600 – 1000 °C и изпичане при 1200 – 1350 °C. Моделите се правят с около 10% по-големи, тъй като при термичната обработка материалът се свива с толкова.

Физичните свойства на порцелана са: бял, полупрозрачен цвят, не поглъща вода, не се разтваря, не е порьозен, има ниска еластичност, висока цветоустойчивост. Механичните му свойства са висока твърдост, крехкост, висока химична и абразивна устойчивост и устойчивост на износване и на термичен шок.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oxford English Dictionary: „Керамичният материал очевидно е наречен така заради приликата на полупрозрачната му повърхност със седефената черупка на мекотели.“