Порцелан
Порцеланът е керамичен материал, непорест и непроницаем за вода и газ и е отличен изолатор.
Порцеланът е разработен в Китай, преминавайки през многовековен период на усъвършенстване, започвайки с „протопорцеланови“ изделия от времето на династията Шан (1600-1046 г. пр. Хр.). По времето на династията Източна Хан (25-220 г. сл. Хр.) тези ранни глазирани керамични изделия се превръщат в порцелан, изпечен на високи температури.[1][2] Към края на династия Суей (581-618 г. сл. Хр.) и началото на династия Тан (618-907 г. сл. Хр.) вече са постигнати стандартните изисквания за белота и прозрачност.[3] Тези изделия вече започват да се изнасят в ислямския свят, където са високо ценени.[2][4]
През 8 – 9 век технологията на порцелана се появява и в съседните Монголия и Виетнам, а малко по-късно и в Япония. След завладяването на Китай от татаро-монголите на Чингиз Хан през 12 век започва разпространението на порцелана и в Корея, донесен там от монголски колонисти. След разпадането на монголската империя през 13 век китайските земи попадат по властта на императорската династия на монголския хан Хубилай.
Първата технология за производство на порцелан е кобалтовата – оцветяване на бял порцелан с кобалт, като така е създаден т.нар. синьо-бял порцелан. През 18 век започва създаването на оцветен порцелан. Формулата му е държана в тайна, докато през 18 век и в Европа не се намира начин за неговото производство.
Името на този вид керамика идва от стара италианска дума porcellana (означаваща вид морски охлюви, лат. Cypraeidae) заради приликата с полупрозрачната (седефена) повърхност на черупката им.[5]
Суровините, от които се произвежда, са фелдшпат, кварц (силициев диоксид) и каолин (бяла глина). При тяхното съвместно смилане се получава т.нар. порцеланов шликер, който е изходен материал за получаването на порцеланови изделия, по метода на отливането. За получаването на изделия по метода на пластичното формуване, този шликер се обезводнява до около 20% вода.
Има два основни вида порцелан – твърд и мек, в зависимост от температурата на изпичане. След моделиране на различни предмети е необходимо и допълнително обработване. Технологията на изпичане на готовия модел се състои от 3 важни стадия – изсушаване при 120 °C, бисквитно печене на 600 – 1000 °C и изпичане при 1200 – 1350 °C. Моделите се правят с около 10% по-големи, тъй като при термичната обработка материалът се свива с толкова.
Физичните свойства на порцелана са: бял, полупрозрачен цвят, не поглъща вода, не се разтваря, не е порьозен, има ниска еластичност, висока цветоустойчивост. Механичните му свойства са висока твърдост, крехкост, висока химична и абразивна устойчивост и устойчивост на износване и на термичен шок.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Porcelain в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Kelun, Chen. Chinese porcelain: Art, elegance, and appreciation. San Francisco, Long River Press, 2004. ISBN 978-1-59265-012-5. с. 3. Архивиран от оригинала на 2013-05-28.
- ↑ а б Porcelain. // Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2008. Архивиран от оригинала на 2009-03-02. Посетен на 2008-06-27. (на английски)
- ↑ Vainker, S.J., Chinese Pottery and Porcelain, 1991, British Museum Press, 9780714114705, стр. 6
- ↑ Te-k'un, Cheng. Studies in Chinese ceramics. Hong Kong, Chinese University Press, 1984. ISBN 978-962-201-308-7. с. 92–93. Архивиран от оригинала на 2017-12-02.
- ↑ Oxford English Dictionary: „Керамичният материал очевидно е наречен така заради приликата на полупрозрачната му повърхност със седефената черупка на мекотели.“