Порцеланова копринка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Порцеланова копринка
Coprinus comatus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Печуркови (Agaricaceae)
род:Копринки (Coprinus)
вид:Порцеланова копринка (C. comatus)
Научно наименование
Pers., 1797
Синоними
  • Agaricus comatus O.F.Müll., 1780
  • Agaricus comatus var. campanulatus Alb. & Schwein., 1805
  • Coprinus comatus var. ovatus Quél., 1886
  • Coprinus comatus var. breviceps Peck, 1897
  • Coprinus comatus var. columellifer Speg., 1898
  • Coprinus comatus var. stellatolaciniatus Wichanský, 1966
  • Coprinus comatus var. stellatus Šebek, 1962
  • Coprinus comatus var. texensis Thiers, 1960
  • Coprinus ovatus Fr., 1838
  • Agaricus comatus O.F.Müll., 1780
Порцеланова копринка в Общомедия
[ редактиране ]

Порцелановата копринка, наричана също чернилка, воловарка[2] или само копринка (Coprinus comatus), е базидиева гъба от род копринки на семейство Печуркови (Agaricaceae).

Характерни белези[редактиране | редактиране на кода]

  • Гугла:

Шапката е висока от 8 до 14 cm с диаметър 3 до 6 cm. Първоначално е продълговато яйцевидна или цилиндрична, по-късно придобива звънчевидна форма. На цвят е порцелановобяла със светлокафяв качулат връх. Периферията е леко розова, по-късно виолетова, а при старите екземпляри чернееща до черна. Повърхността е радиално набраздена с широки охрени до светлокафяви керемидообразно наредени люспи. Ръбът първоначално е подвит навътре. Сраснал е с пънчето посредством ципесто частично покривало. По-късно започва да се изправя и да се набраздява. При най-старите екземпляри се извива леко навън и започва да загнива.

  • Месо:

Месото е много тънко, меко и нежно. На цвят е бяло. При най-старите екземпляри почернява и се втечнява.

  • Ламели:

Ламелите са нагъсто разположени. Широки до 10 mm. Свободни от пънчето. На цвят са бели, по-късно розови, виолетови и накрая почерняват и се втечняват.

  • Споров прашец:

Спорите са елипсовидни или яйцевидни, гладки с тъмнокафяв цвят. Споровата течност е черна.

  • Пънче:

Пънчето е с височина 10-20 cm и широчина 1-2 cm. Има нишковиден строеж. Жилаво е, кухо с цилиндрична форма. На цвят е копринено лъскаво с бял подвижен пръстен. Пръстенът е остатък от първоначалното частично покривало. В основата си има удебеление, което прилича на луковица.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията[редактиране | редактиране на кода]

Гъбата обича богата почва и расте върху тор, наторена почва в дворове, градини, ливади, пасища и др. от края на пролетта до края на есента (от май до ноември). Има много добри вкусови качества. Вкусът е приятен с характерен за повечето гъби аромат. Употребява се само в свежо състояние само в млада възраст преди още плодните тела да са потъмнели. Не е подходяща за консервиране чрез стерилизация и сушене. Може да се приготвя на супа, готвено ястие или пържена в олио, маргарин или краве масло. Гъбата няма отровен двойник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Coprinus comatus (Pers., 1797). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
  2. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 111.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]