Последната линейка на София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Последната линейка на София
Sofia’s Last Ambulance
РежисьориИлиян Метев
ПродуцентиИнгмар Трост, Синица Юричич, Илиян Метев, Димитър Гочев
В ролитеКрасимир Йорданов
Мила Михайлова
Пламен Славков
МузикаТом Кирк
ОператорИлиян Метев
МонтажИлиян Метев, Бетина Ип
Разпространител„Филмс Бутик“
Жанрдокументален
Премиера23 май 2012, Филмов Фестивал в Кан
(Германия)
Времетраене75 минути
СтранаБългария
Германия
Хърватия
Езикбългарски
Цветностцветен
Външни препратки
Официален сайт
IMDb Allmovie

„Последната линейка на София“ е пълнометражен документален филм, копродукция между България, Германия и Хърватия, създаден в наблюдетелен стил от българския режисьор Илиян Метев.

Премиерата на филма е по време на 51-вата Седмица на критиците на Фестивала в Кан през 2012 година[1], където печели встъпителната награда France 4 Visionary Award (France 4 Prix Revelation)[2]. Филмът е вторият документален филм, състезавал се в 51-годишната история на селекцията[3].

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Филмът започва с показването на обикновен работен ден за Краси, Мила и Пламен: екип парамедици, работещи в заплашително намаляващия флот от софийски линейки.[4] Медицинската инфраструктура в линейката се разпада, а работата им е една от най-тежките. Скоро ежедневното напрежение върху екипа се разгръща в редица абсурдни ситуации.[5] Нетипично за материал, тематизиран в медицински контекст, пациентите са оставени тактично настрана от кадър, строго отбягвайки сензационността. Фокусът пада изключително върху лицата на екипа на линейката, проследявайки промените в тяхното душевно и мисловно състояние[6] в постоянните им усилия да работят въпреки липсата на средства, изтощението и бюрокрацията.[7][8]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Работата около „Последната линейка на София“ започва през 2008. По време на началното проучване за направата на филма, Метев се среща с д-р Йорданов, който е работил в спешното отделение през последните 23 години и е пленен от неговата скромност и трудолюбие. Д-р Йорданов и двамата му помощници са били отговорни за повечето критични случаи в столицата. Документалният филм е заснет под формата на наблюдение в рамките на двугодишен период,[9] като снимачният екип се състои от Метев и звукорежисьора Том Кирк, разположен в задната част на линейката, стремейки се да бъде колкото се може по-дискретен и незабележим.[10]

Филмът е съпродуциран с участието на немския телевизионен канал WDR, немско-френския канал Arte, фонда на американското дружество за равенство Impact Partners, българския национален филмов център, хърватския аудио-визуален център и немския Film und Medienstiftung NRW. Разпространители са базираните в Берлин Films Boutique.

Кастинг[редактиране | редактиране на кода]

  • Доктор Красимир Йорданов, в ролята на себе си
  • Сестра Мила Михайлова, в ролята на себе си
  • Шофьор Пламен Славков, в ролята на себе си

Отзиви[редактиране | редактиране на кода]

„Последната линейка на София“ премиерства на 51-вата Международна седмица на критиците в Кан. AFP пише, че „след излъчването кинотворците и главните герои са били просълзени. Също така и голямо количество зрители“.[11] Jay Weissberg от Variety описва филма като „строго конструиран и дълбоко човешки“, а Julien Gester от Liberation го нарича „фино и силно изследване на състоянието на криза“.

Социално въздействие[редактиране | редактиране на кода]

На премиерата на филма в София, българският министър на здравеопазването Десислава Атанасова признава, че „Последната линейка на София“ отразява реалността и обявява, че след издаването на филма два нови центъра за спешни случаи са открити в столицата с цел да ускорят времето за отзив; заплатите на екипите на линейките щели да се увеличат с 18%. Главният герой и лекар в спешно отделение д-р Красимир Йорданов критикува, че тези реформи са недостатъчни да адресират истинската причина за проблемите: постоянно ниските заплати, каращи медицинските професионалисти да напускат масово страната. Въпреки 25-годишния си опит в службата, неговата месечна заплата е „по-малка от седмичното заплащане на който и да е друг колега от страните в Европейския съюз“.[12]

Избрани награди[редактиране | редактиране на кода]

Фестивал Държава Категория Награда Жури Дата
51-ва Международна седмица на критиците, Филмов фестивал в Кан Франция Конкурс за пълнометражен филм France 4 Visionary Award Céline Sciamma (Франция), Victor-Emmanuel Boinem (Белгия), Kim Sehee (Корея), Ryan Lattanzio (САЩ), Bikas Mishra (Индия) Май 2012
47-и Международен филмов фестивал Карлови Вари Чехия Документален конкурс Най-добър документален пълнометражен филм [13] Ron Xerxa (САЩ), José Luis Cienfuegos (Испания), Tizza Covi (Италия), Pamela Jahn (Англия), Jiri Konecny (Чехия) Юли 2012
Доку-фест в Призрен Косово Документален конкурс Най-добър балкански документален филм [14] Marta Andreu (Испания), Srdjan Keċa (Сърбия), Cinta Peleja (Портогалия) Юли 2012
13-и Средиземноморски филмов фестивал Босна и Херцеговина Конкурс за пълнометражен филм Grand Prix [15] Jovan Marjanović, Doron Tsabari (Израел), Zdenko Jurilj (Босня и Херцеговина) Август 2012
Филмов фестивал в Цюрих Швейцария Документален конкурс Специално споменаване [16] Jessica Yu (САЩ), Mohamed Al-Daradji (Ирак), Philippe Diaz (Франция), Janus Metz (Дания) Септември 2012
2-в-1 Международен филмов фестивал Русия Пълнометражен филм Най-добро озвучаване [17] Jean-Claude Brisseau (Франция), Peter Baxter (Англия), Mark Cousins (Англия), Bakhtiyar Khudoinazarov (Русия) Октомври 2012
ДОК Лайпцих Германия Международен пълнометражен конкурс Сребърен гълъб [18] Larry Kardish (САЩ), Paweł Łoziński (Полша), Marina Razbezhkina (Русия), Martha Orozco (Мексико), Susanne Schüle (Германия) Ноември 2012
Немски награди за документално кино Германия Пълнометражен конкурс Най-добър документален филм [19] Michael Verhoeven, Sung-Hyung Cho, Gereon Wetzel, Dr. Heike Hupertz, Wieland Speck, Prof. Heiner Stadler, Hans-Robert Eisenhauer Юни 2013

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ 51e selection de la Semaine de la Critique – 2012 // semainedelacritique.com. International Critics' Week, 2012. Архивиран от оригинала на 2017-02-28. Посетен на 17 юни 2012.
  2. ↑ 'Aqui y alla' wins Critics' Week top prize // Variety. 24 май 2012. Посетен на 25 май 2012.
  3. ↑ Top 20 Alternative Picks for Cannes 2012: Ilian Metev’s Sofia’s Last Ambulance // ioncinema.com. 15 май 2012. Посетен на 26 август 2012.
  4. ↑ Petkovic, Vladan. Uncompromising view of Sofia’s Last Ambulance // Cineuropa. 23 май 2012. Посетен на 16 юни 2012.
  5. ↑ Weissberg, Jay. Sofia's Last Ambulancee // Variety. 24 май 2012. Посетен на 16 юни 2012.
  6. ↑ Gester, Julien. Le mystere des ambulances bulgares // Libération. 24 май 2012. Посетен на 24 май 2012.
  7. ↑ Lequeret, Elisabeth. Dans le feu de l’action // rfi. 24 май 2012. Посетен на 24 май 2012.
  8. ↑ Lattanzio, Ryan. Cannes Virgin Diary 3 Critics Week Yields Breakouts // IndieWire. 24 май 2012. Архивиран от оригинала на 2014-04-16. Посетен на 24 май 2012.
  9. ↑ Young, Neil. Sofia's Last Ambulance: Cannes Review // The Hollywood Reporter. 27 май 2012. Посетен на 16 юни 2012.
  10. ↑ Petrov, Nikola. Bulgarian Director Ilian Metev: 'Sofia's Last Ambulance' Can Inspire Change // Novinite. 1 юни 2012. Посетен на 17 юни 2012.
  11. ↑ Documentaire – „Sofia's last ambulance“: le quotidien, sur le fil, de secouristes bulgares // 24 май 2012. Архивиран от оригинала на 2016-02-03. Посетен на 28 юли 2012.
  12. ↑ Health reforms in Bulgaria after Cannes-winning film // 27 Nov 2012. Архивиран от оригинала на 16 февруари 2013. Посетен на 20 януари 2013.
  13. ↑ Karlovy Vary's Award Goes to 'Sofia's Last Ambulance // novinite.com. 2012. Посетен на 28 юли 2012.
  14. ↑ dokufest announces award winners // dokufest.com. 2012. Посетен на 28 юли 2012.
  15. ↑ "Sofia's Last Ambulance" the winner of 13th MFF // www.mff.ba. 2012. Посетен на 26 август 2012.
  16. ↑ Awards of the 8th Zurich Film Festival // www.zff.com, 2012. Посетен на 16 октомври 2012.
  17. ↑ 2-in-1 Awards // www.2inone.ru, 2012. Посетен на 25 октомври 2012.[неработеща препратка]
  18. ↑ Großer Zuschauerandrang bei Dokfilmfest // www.sz online.com, 2012. Посетен на 7 ноември 2012.
  19. ↑ 1. Preis für „Sofias letzte Ambulanz“ // www.swr.de, 2013. Архивиран от оригинала на 2013-05-09. Посетен на 20 юни 2013.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Последната_линейка_на_София&oldid=11982963“.