Последният ден на Помпей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Последният ден на Помпей
Karl Brullov - The Last Day of Pompeii - Google Art Project.jpg
Карл Брюлов
Година 1833
Техника масло върху платно
Размери 456,5 × 651 cm
Изложена Държавен руски музей, Санкт Петербург
Последният ден на Помпей в Общомедия

„Последният ден на Помпей“ е голяма картина на руския художник Карл Брюлов, която е завършена през 1833 г. Намира се в Държавния руски музей в Санкт Петербург. На картината са изобразени събитията по време на катастрофалното изригване на Везувиий през 79 г.

Карл Брюлов посещава на разкопките на Помпей през лятото на 1827 г. по време на своето пътуване до Неапол и тогава решава да нарисува картина посветена на гибелта на Помпей. Платното е поръчано от Анатолий Демидов. Работата продължава от 1827 до завършването през 1833.

След завършването на работата по картината Карл Бюлов започва да я показва в своето студио в Рим. Популярността на картината нараства и по-късно тя е преместена в Милано. Собственикът на картината Демидов издейства включването на картината в Парижкия салон през 1834 г. Там произведението получава големия златен медал.

През лятото на 1834 г. картината е изпратена в Санкт Петербург, където Демидов я поднася на император Николай I.[1] Картината е изложена в Ермитажа и по-късно в самостоятелна зала на художествената Академия. Картината има голям успех. На нея посвещава своето стихотворение „Везувий зев открыл“ поетът Александър Пушкин, а писателят Николай Гогол пише статия, като я нарича едно от ярките произведения на живописта.

Галерия на части от картината[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Брюллов К. П. Последний день Помпеи. 1833 (HTML). // Виртуальный Русский музей – rusmuseumvrm.ru. Посетен на 03.08.2018.