Посткомунизъм
| Част от сериите статии за |
| Комунизъм |
|---|
 |
| Концепции |
| Към държавното управление |
| Вариации |
| Комунистически интернационал |
| Личности |
| Свързани |
| Комунистически държави днес |
Посткомунизмът е период на политически и икономически преход в държавите от Източния блок, републиките в състава на СССР, както и на държави в Латинска Америка, Африка и Азия. Това е и период на преход от планова икономика към пазарна. Обикновено се свързва със събитията от 1989 до 1992 година – период, по време на който голяма част от комунстическите режими спират да съществуват.[1][2]
В политиката
[редактиране | редактиране на кода]Политиката на по-голямата част от комунистическите партии както в Източния, така и в Западния блок са били ръководени по примера на Съветския съюз. В повечето страни от Източния блок след революциите от 1989 г. и падането на комунистическите правителства, белязали края на Студената война, комунистическите партии се разделят на две фракции: партии, които напълно загърбват комунизма, както и по-малко реформаторски ориентирана комунистическа партия. Примери от втория вид включват Беларус, Казахстан, Молдова, Русия, Туркменистан и Таджикистан, където комунистическите партии остават значителна сила.[3][4]
В икономиката
[редактиране | редактиране на кода]Някои от бившите комунистически държави, като Унгария, Полша, България и Югославия, претърпяват икономически реформи от планова икономика към пазарна икономика през 90-те години на XX век. Посткомунистическият икономически преход е много по-рязък и насочен към създаване на напълно капиталистически икономики.[5]
Всички засегнати страни изоставят традиционните инструменти на комунистически икономически контрол и се насочват повече или по-малко успешно към свободни пазарни системи.[6]
Въпреки това има държави, където преходът към пазарна икономика е много по-труден, например Армения, преди това част от СССР. Освен съветския модел на управление има и други фактори – Арменското земетресение, както и териториалните спорове с Азербайджан. През 1993 страната претърпява и хиперинфлация.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ David Priestland, The Red Flag: A History of Communism (Grove, 2009) pp 346–353.
- ↑ Robert Service, Comrades: A World History of Communism (2007) pp. 459–460,
- ↑ David Ost, "The politics of interest in post-communist East Europe." Theory and Society 22.4 (1993): 453-485. online Архив на оригинала от 2021-05-15 в Wayback Machine.
- ↑ Gregory Gleason, Markets and politics in Central Asia (Routledge, 2003).
- ↑ Charles King, "Post-Postcommunism: Transition, Comparison, and the End of" Eastern Europe"." World Politics (2000): 143-172. online[неработеща препратка]
- ↑ A summary of the process containing both economic analysis and anecdotal case studies can be found in Charles Paul Lewis's How the East Was Won (Palgrave Macmillan, 2005).
- ↑ Curtis, Glenn. Armenia, Azerbaijan, and Georgia : country studies. Washington D.C., Federal Research Division, Library of Congress., 1995. ISBN 0844408484. с. 1–77.