Потит Сердикийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Потит Сердикийски
San-potito-martir.jpg
Роден
Починал
160 г. (15 г.)
Канонизация
Празник 14 януари
Потит Сердикийски в Общомедия
Статуя на Свети Потит в Пизанския събор.

Потит Сердикийски е християнски мъчник, лечител, обявен от Християнската църква за свтец и честван на 14 януари. Той е един от десетте софийски светци.

Свети Потит е роден през 145 година в Сердика в богато езическо жреческо семейство. Невръстният Потит приема християнството, повлиян от средата на многобройната местна църква в Сердика, след като баща му носещ не особено езическото име Илия, не успява да го върне във „вярата на предците“. Самият той е убеден от красноречието на сина си и става християнин. С името на светеца-юноша се свързват различни чудеса. Св. Потит извършва с Божия помощ редица чудодейни изцелявания. Последното си благодеяние, докато е на този свят – излекуването на любимата дъщеря на император Антонин Пий, последвано или съпътствано от нейното кръщение в християнската вяра, детето-лечител заплаща с живота си. Свети Потит бил хвърлен на лъвовете, но те проявили към него само нежност. След това той бил хвърлен в кипящо масло, от което излязъл невредим. Накрая е осъден да бъде обезглавен, но след екзекуцията вместо кръв от жилите му потича мляко. Това станало в 160 г. сл. Хр. в родния му град Сердика, откъдето мощите му били пренесени по чудодеен начин в Италия (според италианската версия много преди това, той по чудесен начин е пренесен на Апенините и там в Трикарико приема мъченическия си венец). Така непорочният юноша-добротворец само 15-годишен напуснал този свят.

Мощите на светеца се намират в Катедралния храм на Трикарико. Те са били открити на 14 януари 1506 г. в храма на рицарите на Малта. В Асколи Сатриано, в чест на освещаването на храма, почива частица от мощите му – част от лакетната кост. Тя е поставена в мощехранителница с формата на бюста на светеца. Паметта на св. Потит се празнува от 18 до 20 август, като през града преминава процесия, носеща реликвария с мощите на светеца.

Според легендата, магаретар довежда кервана на Трикарико в Асколи Сатриано, през Палма Палацо във Фоджа Асколи на потока Карапеле. Едно от магаретата от кервана пада и магаретарят се моли на Св. Потит, който според традицията закриля областта и след като всичко завършило чудесно там се намерило нетленното тяло на непорочния юноша Св. Потит и мястото станало място за поклонение.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

доц. д.р Вачкова, Свети мъченик Потит Сердикийски в паметта на родния си град, Софийски Музей 2014 Архив на оригинала от 2016-10-04 в Wayback Machine.

доц. д.р Вачкова В деня на християнска Сердика да почетем първия ѝ мъченик - Св. Потит, Софийски Музей 2014 Архив на оригинала от 2016-10-04 в Wayback Machine.