Потопяването на Флота на откритото море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Потопяване на Флота на откритото море
Първа световна война
SMS Bayern sinking.jpg
Потъването на линейния кораб SMS Bayern
Информация
Период 21 юни 1919 г.
Място Скапа Флоу, Оркнейски острови (Шотландия)
Резултат 52 кораба самопотопени, 22 са закарани от англичаните на плитчини
Страни в конфликта
War Ensign of Germany (1903-1918).svg Германия
Флот на откритото море
Великобритания Великобритания
Кралски флот на Великобритания
Командири и лидери
War Ensign of Germany (1903-1918).svg Германия
Лудвиг фон Ройтер
Великобритания Великобритания
Сидни Фримантъл
Жертви и загуби
9 убити, 16 ранени Няма
Потопяване на Флота на откритото море в Общомедия

Потопяването на Флота на откритото море става на 21 юни 1919 г. в залива Скапа Флоу на Оркнейските острови. След поражението на Германия в Първата световна война немските моряци самопотапят своите кораби, за да избегнат предаването им на победителите.

Интернирането на Флота на откритото море[редактиране | редактиране на кода]

Според условията на завършващото Първата световна война примирие, сключено на 11 ноември 1918 г. между Германия и страните от Антантата, немският Флот на откритото море подлежи на интерниране. Но, тъй като нито една неутрална страна не иска да поеме отговорността за неговия престой, германските кораби са конвоирани в главната база на британския флот – залива Скапа Флоу. Корабите пристигат там между 25 и 27 ноември 1918 г. и престояват над половин година, очаквайки победителите да решат тяхната съдба. На съдовете са оставени немските екипажи, за командващ е назначен немския контраадмирал Лудвиг фон Ройтер, англичаните не се качват на борда на немските кораби без негово разрешение.

В предверието на края на срока на примирието и подписването на Версайския договор фон Ройтер, не без основания, се опасява от предаването на германския флот на съюзниците. За да не допусне това организира самопотапяне на германските кораби.

Потопяването на немските кораби[редактиране | редактиране на кода]

Немците щателно се подготвят за самопотапянето на корабите, като изпълнението на този замисъл е съпроводено с известни трудности. За да не могат немците да нарушат условията на примирието (например да се опитат да избягат в неутрална Норвегия), англичаните поддържат в Скапа Флоу ескадра линкори и множество стражеви кораби. Радиостанциите от немските кораби са свалени, преместването от кораб на кораб е забранено за моряците, обаче немците успяват да направят връзка помежду си чрез английския съд, превозващ пощата. По-голямата част от екипажите на немските кораби е откарана в Германия, за да се облекчи на останалите евакуацията от потъващите съдове. Датата за самопотапянето на флота е избрана по-рано – 21 юни, предполагаемият ден за подписване на Версайския договор. Малко преди това фон Ройтер разбира, че подписването на договора се отлага с два дни, но той решава да не отлага със замисленото, още повече, че нищо неподозиращите за неговия замисъл англичани в утрото на 21 юни извеждат ескадрата линкори на учения.

На 21 юни 1919 г. в 10:30 фон Ройтер подава предварително уточнения сигнал. Екипажите издигат на корабите германските военноморски флагове и отварят кингстоните, заклинвайки ги. В течение на 5 часа са потопени 10 линкора, 5 линейни крайцера, 5 леки крайцера и 32 разрушителя. Англичаните не подозират за операцията, но спасяват на плитчините 1 линеен кораб („Баден“), 3 леки крайцера („Емден“, „Нюрнберг“ и „Франкфурт“) и 14 миноносеца. Те обстрелват потъващите кораби, качват се на тях, изисквайки от немците да затворят кингстоните, опитват се да направят това сами. Девет немски моряка загиват в схватки на борда (включително капитана на линейния кораб „Маркграф“ Шуман) или са застреляни в лодките. Те са последните жертви на Първата световна война. Само 4 миноносеца остават на вода.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Англичаните и французите са вбесени от това, че немския флот потъва. Тъй като фон Ройтер и неговите подчинени нарушават условията на примирието, те са обявени за военнопленници. Обаче английския адмирал Уемис отбелязва:

Аз гледам на потопяването, като на истинки дар от небесата. То сваля болезнения въпрос за разделянето на германските кораби. Предполагам, че отначало ще има много вой, но когато фактите станат известни, всеки ще си помисли, като мен: „Слава Богу“.

След завръщането от плен през януари 1920 г. контраадмирал фон Ройтер е посрещнат в родината като герой, защитил честта на ВМС на Германия.

Обаче последствията непосредствено за Германия се оказват доста тежки. Стойността на корабите е преизчислена и добавена към сумата на репарациите, наложени от държавите-победителки на Германия. Така акта на самопотапянето носи морално удовлетворение, но влошава финансовото състояние на жителите на Германия.

Списък на корабите от флота на Откритото море, намиращи се в Скапа Флоу[редактиране | редактиране на кода]

Название Тип Съдба[1]
Seydlitz Линеен крайцер Потопен Изваден през 1929
Moltke Линеен крайцер Потопен Изваден през 1927
Von der Tann Линеен крайцер Потопен Изваден през 1930
Derfflinger Линеен крайцер Потопен Изваден през 1939
Hindenburg Линеен крайцер Потопен Изваден през 1930
Kaiser Линкор Потопен Изваден през 1929
Prinzregent Luitpold Линкор Потопен Изваден през 1929
Kaiserin Линкор Потопен Изваден през 1936
Friedrich der Grosse Линкор Потопен Изваден през 1937
König Albert Линкор Потопен Изваден през 1935
König Линкор Потопен Не е изваден
Großer Kurfürst Линкор Потопен Изваден през 1933
Kronprinz Линкор Потопен Не е изваден
Markgraf Линкор Потопен Не е изваден
Baden Линкор Изхвърлен на плиткото Предаден на Великобритания, потопен като кораб-мишена през 1922
Bayern Линкор Потопен Изваден през 1933
Brummer Крайцер Потопен Не е изваден
Bremse Крайцер Потопен Изваден през 1929
Dresden Крайцер Потопен Не е изваден
Cöln Крайцер Потопен Не е изваден
Karlsruhe Крайцер Потопен Не е изваден
Nürnberg Крайцер Изхвърлен на плиткото Предаден на Великобритания, потопен като кораб-мишена през 1922
Emden Крайцер Изхвърлен на плиткото Предаден на Франция, разкомплектован през 1926
Frankfurt Крайцер Изхвърлен на плиткото Предаден на САЩ, потопен като мишена през 1921
S32 Разрушител Потопен Изваден през 1925
S36 Разрушител Потопен Изваден през 1925
G38 Разрушител Потопен Изваден през 1924
G39 Разрушител Потопен Изваден през 1925
G40 Разрушител Потопен Изваден през 1925
V43 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на САЩ, потопен като мишена през 1921
V44 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922
V45 Разрушител Потопен Изваден през 1922
V46 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Франция, разкомплектован през 1924
S49 Разрушител Потопен Изваден през 1924
S50 Разрушител Потопен Изваден през 1924
S51 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922
S52 Разрушител Потопен Изваден през 1924
S53 Разрушител Потопен Изваден през 1924
S54 Разрушител Потопен Изваден през 1921
S55 Разрушител Потопен Изваден през 1924
S56 Разрушител Потопен Изваден през 1925
S60 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Япония, разкомплектован през 1922
S65 Разрушител Потопен Изваден през 1922
V70 Разрушител Потопен Изваден през 1924
V73 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922
V78 Разрушител Потопен Изваден през 1925
V80 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Япония, разкомплектован през 1922
V81 Разрушител Изхвърлен на плиткото Потъва на път за разкомплектоване
V82 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922
V83 Разрушител Потопен Изваден през 1923
V86 Разрушител Потопен Изваден през 1925
V89 Разрушител Потопен Изваден през 1922
V91 Разрушител Потопен Изваден през 1924
G92 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922
G101 Разрушител Потопен Изваден през 1926
G102 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на САЩ, потопен като мишена през 1921
G103 Разрушител Потопен Изваден през 1925
G104 Разрушител Потопен Изваден през 1926
B109 Разрушител Потопен Изваден през 1926
B110 Разрушител Потопен Изваден през 1925
B111 Разрушител Потопен Изваден през 1926
B112 Разрушител Потопен Изваден през 1926
V125 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922
V126 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Франция, разкомплектован през 1925
V127 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Япония, разкомплектован през 1922
V128 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922
V129 Разрушител Потопен Изваден през 1925
S131 Разрушител Потопен Изваден през 1924
S132 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на САЩ, потопен през 1921
S136 Разрушител Потопен Изваден през 1925
S137 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922
S138 Разрушител Потопен Изваден през 1925
H145 Разрушител Потопен Изваден през 1925
V100 Разрушител Изхвърлен на плиткото Предаден на Франция, разкомплектован през 1921

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. World War I Naval Combat. List of Warships Scuttled at Scapa Flow. // Архив на оригинала от 22 февруари 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Затопление Флота открытого моря“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.