Почан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Почан
Πότσαν
Поченските скали.
Поченските скали.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Население изселено души (1923)
Пощенски код -
Телефонен код -
Почан в Общомедия

Почан, Почен, Бучан или Божан (на гръцки: Πότσαν,[1] Πότσεν[2] или Πότσανα[3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Почан се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Тисово, Манастир, Борен и Бръщен. Край селото протича Тисовската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Макс Фасмер името Почан (Πότσαν) е славянско и произлиза от Бучан, Бочан.[1]

Според Йордан Н. Иванов името Почен е от началното *Потчане от местното име *Потче, тоест пътче, умалително от път. Старобългарското ѫ минава в о в говора, а т в съгласковата група отпреградна и преграднопроходна съгласна тч изпада - например Ръчен при Горно Фращани от *Рътчене от *Рътче, умалително от рът, Грачен от началто *Градьчане.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Почан (Бучане) е вписано както следва - немюсюлмани: 33 домакинства, неженени - 5, вдовици - 4.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Почан (Бучане) с немюсюлмани: 29 домакинства, неженени - 5; вдовици - 2.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Почан (Бучани) както следва: мюсюлмани - 6 семейства и 5 неженени; немюсюлмани - 3 семейства.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Почан (Бучан) са зачислени 23 мюсюлмански домакинства.[8]

Население на Почан 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 33 5 4 - - 42
1530 29 5 2 - - 36
1569 3 - - 6 5 14
1723 - 23 23

В XIX век Почан е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Божан (Bojan) е посочено като село с 34 домакинства и 100 жители помаци.[9] Според Стефан Веркович към края на XIX век Почан (Божян) има помашко мъжко население 122 души, което живее в 34 къщи.[10] Според Васил Кънчов към 1900 година в Почан (Бучанъ, Божанъ) живеят 250 души българи мохамедани.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Почан (Поченъ) живеят 89 семейства или общо 463 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Почан (Πότσανα, Поцана) живеят 330 души.[3] Към 1920 година в селото живеят 144 души.[12] През 1923 година жителите на селото са преселени в Турция, в градчето Малък Самоков (Демиркьой).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Vasmer, Max. Gebiet von Drama und Kavalla. // Die Slaven in Griechenland. II издание. Leipzig, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, 1970, [1941]. S. 227. Посетен на 4 май 2009. (на немски)
  2. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 101. (на английски)
  3. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 177.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 59.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 126.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 481-482.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 239-240.
  9. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  10. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  12. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 188. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония