Почеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Почеп
Μαργαρίτα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 357 m
Население 209 души (2001)

Почеп (на гръцки: Μαργαρίτα, Маргарита, до 1926 година Πότσεφ, Поцеф или Πότσεπ, Поцеп[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 209 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 10 километра северно от град Воден (Едеса), в склоновете на планината Нидже (Ворас).

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век в местността Маргарит край Почеп са се намирали развалини от предишни епохи, както и монети.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според местни предания след убийството на Али паша Янински селото е превърнато в турски чифлик.[2] През втората половина на XIX век Почеп е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Почепи (Potchépi), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Почеп (Potcheppe) е посочено като село във Воденска каза с 41 къщи и 246 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 200 жители българи.[5]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. В 1904 година в Почеп е открито българско училище.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Почеп (Potchep) има 208 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 24 октомври войска окупира селото и Тръпче Попниколов, кметът Петре Чичов, Христо Божинов, Атанас Згудев, Петре Гоцев Карфиев, Яно Думов, Георги Търпенов са бити жестоко със сопи. След това всички мъже над 15 години са изведени извън селото и накарани цяла нощ (11 часа) да стоят на един крак.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Почеп остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Маргарита. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Почеп е представено като смесено местно-бежанско с 6 бежански семейства и 20 души бежанци.[9]

През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Почеп
  • Flag of Bulgaria.svg Душков, български революционер, пристигнал във Воденско начело на чета през ноември 1906 година, загинал в сражение край Почеп на 3 декември 1906[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πότσεφ -- Μαργαρίτα
  2. а б Думев, В. Из спомените на две учителки в Македония, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, стр. 146-147.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр.156-157.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 150.
  6. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54.
     Портал „Македония“         Портал „Македония