Почтеност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Почтеност“ – скулптура на Henry Hering от западния вход на Федералния резерв на Кливланд

Почтеност е практикуването на честен начин на живот, както и последователно и безкомпромисно спазване на силни морални и етични принципи и ценности[1][2][3].

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата почтеност еволюира от лат. прилагателно integrity – „цяло число“, със смисъла на „цяло“ или „завършено“[1]. В този контекст, почтеността е вътрешният смисъл на „цялостта“, произтичаща от качества като честност и последователност на характера. Ето защо почтеността се тълкува като действие в съответствие с ценностите, убежденията и принципите.

В етиката[редактиране | редактиране на кода]

В етиката, при обсъждането на поведение и морал, се казва, че индивид притежава добродетелта почтеност, ако действията му се извършват въз основа на вътрешна последователна рамка от принципи[4][5]. В етиката, почтеността се разглежда като честност и истинността или точност на действия. Почтеността може да стои в опозиция на лицемерието[6], в отсъждането със стандартите на почтеността по отношение на вътрешната съгласуваност като добродетел, и показва, че страни, притежаващи в себе си очевидно противоречиви стойности, трябва да са отговорни за несъответствието или да променят своите убеждения.

Политическа почтеност[редактиране | редактиране на кода]

Почтеността е важна за политиците, защото те са избрани, назначени или избрани да служат на обществото. За да може да служат, на политиците са дадени правомощия да направят, изпълняват или контролират политиката. Те имат възможност да повлияят върху нещо или някого. Има, обаче, риск политиците да не използват тази сила, за да служат на обществото. Аристотел казва, че тъй като владетелите имат власт, те ще бъдат изкушени да я използва за лична изгода[7]. Важно е политиците да издържат на това изкушение, а това изисква почтеност.

Във философията на правото[редактиране | редактиране на кода]

Ronald Myles Dworkin твърди, че моралните принципи, които хората ценят, често са погрешни, дори до степен, че са приемливи с определени престъпления, ако нечии принципи са изопачени достатъчно. За да се открият и прилагат тези принципи, съдилищата тълкуват правните данни (законодателство, съдебни случаи и т.н.) с цел изразяване на тълкуване, което най-добре обяснява и аргументира досегашната правна практика. Всички интерпретация, твърди Дворкин, трябва да следват понятието „правото като цялост/закона за почтеност“ (Law as integrity), за да имат смисъл.

Психологически / тестове за подбор на работа[редактиране | редактиране на кода]

Процедурите, известни като „тестове за почтеност“[8] имат за цел да идентифицират потенциални служители, които могат да крият отрицателни или унизителни аспекти от своето минало, като наказателна присъда, психиатрично лечение или злоупотреба с наркотици. Идентифициране на неподходящи кандидати може да предпази работодателя от проблеми, които иначе биха могли да възникнат по време на срока им на назначаване на работа. Тестове за честност направят някои предположения, по-специално[9]:

  • че лицата имат „ниска почтеност“
  • че лицата, които имат „ниска почтеност“, се опитват да намерят причини да оправдават подобно поведение
  • че лицата, които имат „ниска почтеност“, очакват от другите да са по-склонни да извършат престъпление, например кражба[10]
  • че лицата, които имат „ниска почтеност“ проявяват импулсивно поведение
  • че лицата, които имат „ниска почтеност“ са склонни да мислят, че обществото трябва сериозно да накаже девиантното поведение и по-конкретно подкрепят по-строги мерки, прилагани към извращения, проявявана от други хора

Твърдението, че тези тестове могат да открият „фалшиви“ отговори играе решаваща роля в разкриването на хората, които имат ниска почтеност. Наивните анкетираните наистина вярват, че преструвките им биха отчели отклонения от тяхното минало, както и техните мисли за отклонение на другите, опасявайки се, че ако не кажат истината, това ще разкрие личната им „ниска почтеност“. Тези респонденти смятат, че колкото по-откровени са в техните отговори, толкова в по-висока степен ще се отчете тяхната почтеност[10].

Други области на почтеност[редактиране | редактиране на кода]

Дисциплините и областите, които имат интерес към почтеността, включват философия на действие, философия на медицината, математиката, на ума, познание, съзнание, материалознание, инженерни съоръжения, както и политиката. Популярната психология идентифицира лична почтеност, професионална почтеност, художествени почтеност и интелектуална почтеност.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Definition of integrity in English. // Oxford Living Dictionaries. Oxford University Press. Посетен на February 26, 2019.
  2. Meaning of integrity in English. // Cambridge Dictionary. Cambridge University Press. Посетен на February 26, 2019.
  3. Integrity: Doing the Right Thing for the Right Reason. McGill-Queen's University Press, 2010. ISBN 9780773582804. с. 12. Посетен на 2013-10-15. Integrity is a personal choice, an uncompromising and predictably consistent commitment to honour moral, ethical, spiritual, and artistic values and principles.
  4. Gerald Cushing MacCallum. Legislative Intent and Other Essays on Law, Politics, and Morality. Univ of Wisconsin Press, 1993. ISBN 978-0-299-13860-8. с. 152. Посетен на 12 July 2014.
  5. Krishna Pillai. Essence of a Manager. Springer Science & Business Media, 26 February 2011. ISBN 978-3-642-17581-7. с. 163. Посетен на 12 July 2014.
  6. John Louis Lucaites. Contemporary rhetorical theory: a reader. Guilford Press, 1999. ISBN 1-57230-401-4. с. 92.
  7. Aristotle (2000), Politics, translated by B. Jowett, New York: Dover.
  8. van Minden (2005:206 – 208): [...] deze 'integriteitstests' (dat klinkt prettiger dan eerlijkheids – of leugentests) [...] [Translation: ... these 'integrity tests' (that sounds nicer than honesty test or lies tests)]
  9. van Minden, Jack J.R.. Alles over psychologische tests. Business Contact, 2005. ISBN 978-90-254-0415-4. с. 207. De schriftelijke integriteitstests zijn gemakkelijk af te nemen. Ze zijn gebaseerd op enkele aannamen, die er duidelijk in zijn terug te vinden: Minder eerlijke personen: (1)rapporteren een grotere mate van oneerlijk gedrag. (2) zijn geneigd eerder oneerlijk gedrag te verontschuldigen. (3) zijn geneigd meer excuses of redenen voor diefstal aan te voeren. (4) denken vaker over diefstal. (5) zien vaker oneerlijk gedrag als acceptabel. (6) zijn vaker implusief (7) zijn geneigd zichzelf en anderen zwaarder te straffen. [Translation: The written integrity tests are easy to perform. They are based on some assumptions, which are clearly found therein: Less honest persons: (1)They report a higher amount of dishonest behavior. (2)They are more prone to find excuses for dishonest behavior. (3)They are more prone to name excuses or reasons for theft. (4)They think often about theft. (5)They see often dishonest behavior as acceptable. (6)They are often impulsive. (7)They are prone to punish themselves and others severely.]
  10. а б Van Minden (2005:207) writes „TIP: Dit type vragenlijsten melden koelbloedig dat zij kunnen ontdekken wanneer u een misleidend antwoord geeft of de zaak bedondert. U weet langzammerhand dat geen enkele test zo'n claim waar kan maken, zelfs niet een die gespecialiseerd is in het opsporen van bedriegers.“ Translated: „TIP: This sort of questions lists mention in cool blood that they are able to detect when you give a cheating answer or try to deceive the test. You are step by step learning that no test could make true such a pretense, not even one specialized in detecting cheaters.“
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Integrity“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.