Поялна лампа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Работеща поялна лампа
Поялни лампи и приспособления

Поялна лампа или лампа за спояване е нагревателен уред (изобретен в Швеция от Карл Рикард Нюберг, 1881 г.), в който при горенето изходното вещество (спирт, керосин, бензин) се предава до изпарителя в газообразно състояние, а струята от горелката увлича кислорода от въздуха, подобно на това при пулверизатора.

Обемът на резервоара на поялната лампа е обикновено 0,1 – 2 L. Топлинната им мощност е 0,5 kW – 3 kW (регулира се с подаването на горивото).

Поялните лампи, работещи с керосин и спирт, трябва да имат по-голям изпарител.

Уред, който работи на същия принцип, е примусът.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Поялната помпа се използва за:

  • За нагряване на детайлите и топене на припоя в процес на спояване,
  • За заварка на някои материали при температура до 1000-1100 °C,
  • За изгаряне на стари покрития от боя, за да се свалят,
  • За нагряване на замръзнали водни инсталации,
  • За разглобяване на ръждясали железни винтови съединения и други.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Устройство на поялната лампа

Поялната лампа има резервоар за горивото. Отгоре върху резервоара е закрепена горелката. Резервоарът е закрит с капак с уплътнител. С помощта на ръчна помпичка се повишава налягането в резервоара. Под действие на високото налягане горивото от резервоара през тръбата и вентила стига до дюзата на горелката. Преди достигането до дюзата горивото преминава през тръбата, която се нагрява от пламъка на горелката и се изпарява.

Стандартен състав на лампата:

  • Резервоар за гориво 
  • Дръжка
  • Херметично затварящ се отвор – за гориво
  • Бутална помпа с клапан
  • Тръба за подаване на гориво към изпарителя
  • Иглов кран за регулиране на горивото.
  • Изпарител, в който след нагряването постъпващото гориво преминава в газообразно състояние.
  • Дюза – разполага се в края на тръбата за гориво и насочва газообразното гориво към ежектора.
  • Ежектор – най-горещата част на лампата и представлява продължение на изпарителя.

Техника за безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Освен очевидната пожароопасност, лампата представлява взривоопасен уред, тъй като в резервоара се намира смес от пари на горивото и въздух и освен това резервоарът се нагрява по време на работа. Затова при използването на лампата трябва да се спазват правилата за безопасна работа, а именно:

  • Да не се допуска нагряването на резервоара над 50 °C;
  • Да не се отваря капакът на резервоара и да не се прави зареждане при работеща или още неизстинала лампа.
  • Да не се създава в лампата излишно налягане, в лампата да не се използва различно гориво от оригиналното.
  • Да се внимава за херметичността на клапаните на помпата и съединенията.
  • При транспорт да няма гориво в резервоара.
  • Освен това при работа в затворено помещение трябва да е осигурена вентилация.

Счита се, че по-безопасна е работата с лампа с пропан-бутан, защото в резервоара има само пропан-бутан. Още по-безопасна е работата с електрическа енергия с пистолет за горещ въздух.

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Паяльная лампа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​