Поялна лампа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Работеща поялна лампа
Поялни лампи и приспособления

Поялна лампа или Лампа за спояване — е нагревателен прибор (изобретение, Швеция, Карл Рикард Нюберг, 1881 год), в който при горенето изходното вещество (спирт, керосин, бензин) се предава до изпарителя в газообразно състояние, а струята от горелката увлича кислород (въздух), подобно на това при пулверизатора.

Обема на резервоара на поялната лампа е обикновено 0,1—2 литра. Топлинната им мощност е 0,5 кВт — 3 кВт (регулира се с подаването на гориво).

Поялните лампи работещи с керосин и спирт трябва да имат по-голям изпарител.

Уред, който работи на същият принцип е примуса.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Поялната помпа се използва за:

  • За нагряване на детайлите и топене на припоя в процес на спояване,
  • За заварка на някои материали при температура до1000-1100 °C,
  • За изгаряне на стари покрития от боя за да се свалят,
  • За нагряване на замръзнали водни инсталации,
  • За разглобяване на ръждясали железни винтови съединения и други.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Устройство на поялната лампа

Поялната лампа има резервоар за горивото. Отгоре върху резервоара е закрепена горелка. Резервоара е закрит с капак с уплътнител. С помощта на ръчна помпичка се повишава налягането в резервоара. Под действие на високото налягане горивото от резервоара през тръбата и вентила стига до дюзата на горелката. Преди достигането до дюзата горивото преминава през тръбата, която се нагрява от пламъка на горелката и се изпарява.

Стандартен състав на лампата:

  • резервоар за гориво 
  • Дръжка
  • Херметично затварящ се отвор - за гориво
  • Бутална помпа с клапан
  • Тръба за подаване на гориво към изпарителя
  • Иглов кран за регулиране на горивото.
  • Изпарител, в който след нагряването постъпващото гориво преминава в газообразно състояние.
  • Дюза - разполага се в края на тръбата за гориво и насочва газообразното гориво към ежектора.
  • Ежектор най-горещата част на лампата и представлява продължение на изпарителя.

Техника за безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Освен очевидната пожароопасност, лампата представлява взривоопасен уред, тъй като в резервоара се намира смес от пари на горивото и въздух и освен това резервоара се нагрява по време на работа. Затова при използването на лампата трябва да се спазват правилата за безопасна работа а именно:

  • Да не се допуска нагряването на резервоара над 50 °C;
  • Да не се отваря капака на резервоара и не се прави зареждане при работеща или още не изстинала лампа.
  • Да не се създава в лампата излишно налягане, да не се използва в лампа различно гориво от оригиналното.
  • Да се внимава за херметичността на клапаните на помпата и съединенията.
  • При транспорт да няма гориво в резервоара.
  • Освен това при работа в затворено помещение трябва да е осигурена вентилация.

Счита се, че по-безопасна е работата с лампа с пропан-бутан защото в резервоара има само пропан бутан. Още по-безопасна е работата с електрическа енергия с пистолет за горещ въздух.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Паяльная лампа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.