Прабългарски руни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Прабългарските руни са древна писменост на прабългарите, използвана до 10 век паралелно с кирилицата. Съдържа около 50 знака и все още не е напълно и задоволително дешифрирана. Проблемът с дешифрирането ѝ е свързан с оскъдния материал, намерен от археолозите, който не е достатъчен за пълното ѝ разчитане.

Според някои автори руните от Дунавска България са сходни с тези от салтово-маяцката култура и от Волжка България.[1]

Теории за произхода на прабългарските руни[редактиране | редактиране на кода]

132 прабългарски рунически знака според Петър Добрев

Тюркска теория[редактиране | редактиране на кода]

Според най-разпространената теория за произхода на прабългарите, която е приета и в чужбина, руните следва да са от тюркски произход.[2][3][4][5] Въз основа на тази причина се правят научни опити за разчитане на руните на базата на тюркската лексика и орхоно-енисейската писменост. Въпреки изследванията в тази посока прабългарските руни остават неразчетени.

Източноиранска хипотеза[редактиране | редактиране на кода]

Според друга версия, поддържана в България от нелингвисти като икономиста Петър Добрев, прабългарските руни са написани на прабългарски език (според тази теория езикът принадлежи към иранската група) и произлизат от памиро-исъкското писмо, което още не е дешифрирано. Според Добрев, за разлика от орхоно-енисейските руни, прабългарските са се писали от ляво надясно, с равнения в левия край и главна буква в началото. При разчитането им Петър Добрев използва метода на Турчанинов, заключавайки, че прабългарският е източноирански език, близък до памирските. Изследванията на Добрев не се приемат еднозначно от науката. Трудовете му са критикувани от някои автори, а методите му се определят като „свободна интерпретация на извори и паметници“.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Халиков, Алфред. руническите знаци и надписи от Волжка България и техните дунавски паралели, Археология, год. ХХХ, кн. 3, 1988, с. 52 – 53.
  2. Прабългарски епиграфски паметници. Проф. Веселин Бешевлиев (Издателство на Отечествения фронт, София 1981), стр. 19 – 25.
  3. The Making of Byzantium, 600 – 1025, Author Mark Whittow, Publisher University of California Press, 1996 ISBN 0-520-20497-2, p. 271.
  4. The Romanians and the Turkic Nomads North of the Danube Delta from the Tenth to the Mid-Thirteenth Century, Middle Ages, 450 – 1450, Author Victor Spinei, Publisher BRILL, 2009, ISBN 90-474-2880-3, p. 185.
  5. „The“ Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans; Editors Florin Curta, Roman Kovalev, Publisher BRILL, 2008, ISBN 90-04-16389-1, p. 191.
  6. Станилов, Станислав. Другата археология, София, 2006, с. 23.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]