Правило на Фостър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Garganornis ballmanni, открита като много голям фосил на гъска от островите Гаргано и Сконтроне в късния миоцен

Правилото на Фостър, известно още като островно правило или островен ефект, е екогеографско правило в еволюционната биология, което гласи, че членовете на даден вид стават по-малки или по-големи в зависимост от наличните ресурси в околната среда. Например, известно е, че пигмейските мамути са еволюирали от нормални мамути на малки острови. Подобни еволюционни пътеки са наблюдавани при слонове, хипопотами, боидни, ленивци, еленови и хора.[1][2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Juan Luis Arsuaga, Andy Klatt, The Neanderthal's Necklace: In Search of the First Thinkers, Thunder's Mouth Press, 2004, ISBN 1-56858-303-6, ISBN 978-1-56858-303-7, p. 199.
  2. Jean-Baptiste de Panafieu, Patrick Gries, Evolution, Seven Stories Press, 2007, ISBN 1-58322-784-9, ISBN 978-1-58322-784-8, p 42.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Foster's rule“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.