Правителство на Андрей Ляпчев 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Правителство на Андрей Ляпчев 1
Flag of Bulgaria.svg 44-о правителство на България
Период
Сформирано 4 януари 1926
Разпуснато 12 септември 1928
Личности и партии
Председател Андрей Ляпчев
Партия(и) Демократически сговор
Държавен глава Борис III
Първоначален състав
Министри 10
~ мъже 10
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
А. Цанков 2
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Ляпчев 2, 3

Първото правителство на Андрей Ляпчев е четиридесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 3 от 4 януари 1926 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 12 септември 1928 г., след което е наследено от второто правителство на Андрей Ляпчев.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Новото правителство е посрещнато благосклонно както от легалната опозиция, така и от Великите сили. Непосредствено след идването си на власт кабинетът предприема редица мерки за стабилизиране на икономиката, демократизиране на обществения живот и ограничаване влиянието на Военния съюз. През февруари 1926 г. Двадесет и първото ОНС гласува частична амнистия за политическите и криминалните затворници (освободени са 7000 лишени от свобода, 1157 от тях – политически затворници). Възстановени са редица демократични права – свобода на словото и на печата, дава се възможност на БКП (т.с.) да легализира дейността си (през 1926-28 г. са образувани Българска работническа партия и Работнически младежки съюз). Парламентът започва да играе водеща роля в обществото[2].

Демократичните промени, осъществени от кабинета, му позволяват да получи необходимата финансова подкрепа от Запада. Още през 1926 г. на България е отпуснат от американски и английски банки т.нар. Бежански заем, чрез който са оземлени и настанени в границите на царството десетки хиляди български семейства от Тракия, Добруджа и Македония. Две години по-късно, отново под покровителството на Обществото на народите, е отпуснат нов заем за покриване на щетите от земетресението в Пловдивско и Чирпанско (над 73 000 напълно или частично разрушени сгради). Финансовата помощ стабилизира и българския лев[2].

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Във външната политика на кабинета се забелязва ориентация към Италия на базата на общото негативно отношение и териториални спорове на двете държави със Сръбско-хърватско-словенското кралство. Ляпчев заема твърда позиция по въпроса за подобряване положението на българите в Македония (той самият е роден в областта), което довежда до затваряне на българо-югославските граници през 1929 г.[2]

За да излезе от международната изолация, кабинетът е принуден не само да признае териториалните промени, но и да подпише на 9 декември 1927 г. спогодба с Гърция (Моллов-Кафандарис) за изселването на българите от Западна Тракия. Областта е окончателно загубена за България, но Великите сили опрощават голяма част от репарационните задължения на страната[2].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Андрей Ляпчев, е образуван от политически дейци на Демократическия сговор.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 10 министри[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Андрей Ляпчев Демократически сговор  
външни работи и изповедания Атанас Буров Демократически сговор  
вътрешни работи и народно здраве Андрей Ляпчев Демократически сговор  
народно просвещение Никола Найденов Демократически сговор  
финанси Владимир Моллов Демократически сговор  
война Иван Вълков военен  
търговия, промишленост и труда Цвятко Бобошевски Демократически сговор  
правосъдие Тодор Кулев Демократически сговор  
земеделие и държавни имоти Димитър Христов Демократически сговор  
обществени сгради, пътища и благоустройство Славейко Василев Демократически сговор  
железници, пощи и телеграфи Кимон Георгиев Демократически сговор  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 3 март 1928[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
железници, пощи и телеграфи Никола Найденов (упр.) Демократически сговор  

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 3 от 4 януари г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 228 от 5 януари 1926 г.
  2. а б в г д Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 160-162.