Последните три години от управлението на Демократическия сговор са продължение на вътрешната и външната политика на първия кабинет на Андрей Ляпчев, по време на който продължават демократичните промени. Все по-важна роля във вътрешната и външната политика започва да играе цар Борис III. Започналото сближаване между България и Италия е скрепено на 25 октомври1930 г. с брак между българския владетел и дъщерята на крал Виктор-Емануил – Джована[3].
През 1929 г. световната икономика е разтърсена от незапомнена криза. В особено тежко състояние изпадат държави като България, разчитащи основно на селското стопанство и свързаните с него отрасли на леката промишленост. Спадът на производството за първите три години на кризата е над 30%. Масовата безработица и неспособността на правителството да се справи с икономическите трудности водят до ново разрастване на революционното движение и консолидация на опозиционните сили[3].
↑ДВ. Указ № 10 от 12 септември 1928 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 133 от 12 септември 1928 г.
↑ДВ. Указ № 5 от 15 май 1930 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 15 май 1930 г.
↑ абвгЦураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 163-168.
45-о, 46-о правителство на България
Основна статия: 
.svg){kind=small}