Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Правителство на Андрей Ляпчев 2, 3
Flag of Bulgaria.svg 45-о, 46-о правителство на България
Период
Сформирано 12 септември 1928
Разпуснато 29 юни 1931
Личности и партии
Председател Андрей Ляпчев
Партия(и) Демократически сговор
Държавен глава Борис III
Първоначален състав
Министри 10
~ мъже 10
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Ляпчев 1
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Малинов 5

Второто и третото правителство на Андрей Ляпчев са четиридесет и пето и четиридесет и шесто правителство на Царство България, назначени с Укази № 10 и № 5 от 12 септември 1928 г.[1] и 15 май 1930 г.[2] на цар Борис III. Управлява страната до 29 юни 1931 г., след което е наследено от четвъртото правителство на Александър Малинов.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Последните три години от управлението на Демократическия сговор са продължение на вътрешната и външната политика на първия кабинет на Андрей Ляпчев, по време на който продължават демократичните промени. Все по-важна роля във вътрешната и външната политика започва да играе цар Борис III. Започналото сближаване между България и Италия е скрепено на 25 октомври 1930 г. с брак между българския владетел и дъщерята на крал Виктор-ЕмануилДжована[3].

През 1929 г. световната икономика е разтърсена от незапомнена криза. В особено тежко състояние изпадат държави като България, разчитащи основно на селското стопанство и свързаните с него отрасли на леката промишленост. Спадът на производството за първите три години на кризата е над 30%. Масовата безработица и неспособността на правителството да се справи с икономическите трудности водят до ново разрастване на революционното движение и консолидация на опозиционните сили[3].

В навечерието на новите парламентарни избори през 1931 г., по инициатива на Александър Малинов, е образувано политическото обединение Народен блок (Демократическата партия, БЗНС Врабча 1, БЗНС Стара Загора, Радикалната партия и Националлибералната партия). На 21 юни 1931 г. коалицията печели изборите и слага край на седемгодишното управление на Сговора[3].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Андрей Ляпчев, е образуван от политически дейци на Демократическия сговор.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 10 министри, от предишното правителство[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Андрей Ляпчев Демократически сговор  
външни работи и изповедания Атанас Буров Демократически сговор  
вътрешни работи и народно здраве Андрей Ляпчев Демократически сговор  
народно просвещение Никола Найденов Демократически сговор  
финанси Владимир Моллов Демократически сговор  
война Иван Вълков военен  
търговия, промишленост и труд Цвятко Бобошевски Демократически сговор  
правосъдие Тодор Кулев Демократически сговор  
земеделие и държавни имоти Димитър Христов Демократически сговор  
обществени сгради, пътища и благоустройство Славейко Василев Демократически сговор  
железници, пощи и телеграфи Рашко Маджаров Демократически сговор  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 11 януари 1929[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
война Никола Бакърджиев военен  

от 15 май 1930[редактиране | редактиране на кода]

  • След назначаване на новото правителство на 15 май 1930 г. министерския съвет претърпява следните промени:
министерство име партия
народно просвещение Александър Цанков Демократически сговор  
правосъдие Кънчо Миланов Демократически сговор  
земеделие и държавни имоти Григор Василев Демократически сговор  
обществени сгради, пътища и благоустройство Георги Данаилов Демократически сговор  
железници, пощи и телеграфи Петко Стайнов Демократически сговор  
търговия, промишленост и труд Димитър Мишайков Демократически сговор  

от 31 януари 1931[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
война Александър Кисьов военен  

от 14 май 1931[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
търговия, промишленост и труда Боян Смилов Демократически сговор  
земеделие и държавни имоти Христо Статев Демократически сговор  

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 10 от 12 септември 1928 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 133 от 12 септември 1928 г.
  2. ДВ. Указ № 5 от 15 май 1930 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 15 май 1930 г.
  3. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 163-168.