Правителство на Петко Каравелов 4

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правителство на Петко Каравелов
България 22-о правителство на България
Период
Сформирано 20 февруари 1901
Разпуснато 21 декември 1901
Личности и партии
Председател Петко Каравелов
Коалиция ДП, ПЛП /подкрепяни от НП/
Държавен глава Фердинанд I
Първоначален състав
Министри 8
~ мъже 8
~ жени 0
Хронология
Избори 1901
Назначено от 11 Обикновено Народно събрание
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Петров 1
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Данев 1, 2, 3

Четвъртото правителството на Петко Каравелов е двадесет и второ правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 февруари 1901 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната до 21 декември 1901 г., след което е наследено от първото правителство на Стоян Данев[2].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

С идването си на власт кабинетът на Демократическата и Прогресивнолибералната партия отменя Радослависткия режим (амнистира участниците в селските бунтове от 1900, внася поправки в „Закон за изтребление на разбойничеството“) и демократизира страната (чрез изменения в избирателния закон, повече свобода на печата, засилване на контрола на парламента върху министрите)[3].

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Във външната си политика кабинетът Каравелов се старае да уталожи конфликта с Румъния, предизвикан от убийството на Михайляну, и търси сближение с Русия, за да добие облекчения за българите в османска Македония и съдействие пред френските кредитори на Княжеството. В този контекст предприема мерки за ограничаване на революционната дейност на македонските дружества в страната и за прекъсване на връзките на ВМОК с държавния апарат и войската. Усилията му за решаване на финансовата криза обаче се провалят, тъй като тежките условия на договорения заем от Париж водят до разединение на партиите от управляващата коалиция.[4][3]

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Представлява коалиция на Демократическата партия (излъчила премиера Петко Каравелов), Прогресивнолибералната и Народната партия, която не изпраща свои представители в кабинета, но го подкрепя в 11-тото Обикновено народно събрание.[4]

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 8 министри и един председател[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Петко Каравелов Демократическа партия  
външни работи и изповедания Стоян Данев Прогресивнолиберална партия  
вътрешни работи Михаил Сарафов Прогресивнолиберална партия  
народно просвещение Иван Славейков(упр.) Демократическа партия  
правосъдие Александър Радев Прогресивнолиберална партия  
финанси Петко Каравелов Демократическа партия  
военен Стефан Паприков военен  
търговия и земеделие Александър Людсканов Прогресивнолиберална партия  
обществени сгради, пътища и съобщения Иван Белинов Демократическа партия  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 25 април 1901[редактиране | редактиране на кода]

  • След април 1901 г. управляващия министерството на народното просвещение е заменен от:
министерство име партия
народно просвещение Петко Каравелов (упр.) Демократическа партия  

Събития[редактиране | редактиране на кода]

1901[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дв. Указ № 6 от 20 февруари 1901 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 39 от 20 февруари 1901 г.
  2. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 18 януари 2015)
  3. а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 76-79.
  4. а б Стателова 1999, с. 166-169.
  5. Стателова 1999, с. 167-168.
  6. Стателова 1999, с. 166-167.
  7. а б Стателова 1999, с. 168-169.
  8. а б Тодорова 2009, с. 88-90.