Правителство на Петко Каравелов 4
| Правителство на Петко Каравелов | ||||
|---|---|---|---|---|
 22-ро правителство на България | ||||
| Общи | ||||
| Държавен глава | Фердинанд I | |||
| Председател | Петко Каравелов | |||
| Избори | 1901 | |||
| Народно събрание | 96 / 164
| |||
| Сформиране | 20 февруари 1901 | |||
| Разпускане | 21 декември 1901 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | ДП, ПЛП /подкрепяни от НП/ | |||
| Министри | 8 | |||
| ~ мъже | 8 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XI ОНС | |||
| ||||
Четвъртото правителството на Петко Каравелов е двадесет и второ правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 февруари 1901 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната до 21 декември 1901 г., след което е наследено от първото правителство на Стоян Данев[2].
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]
С идването си на власт кабинетът на Демократическата и Прогресивнолибералната партия отменя Радослависткия режим (амнистира участниците в селските бунтове от 1900, внася поправки в „Закон за изтребление на разбойничеството“) и демократизира страната (чрез изменения в избирателния закон, повече свобода на печата, засилване на контрола на парламента върху министрите)[3].
Една от първите стъпки на правителството е отнемането на избирателните права на мнозинството от циганите (чергари и мюсюлмани), което остава в сила до 1919 година.[4]
Външна политика[редактиране | редактиране на кода]
Във външната си политика кабинетът Каравелов се старае да уталожи конфликта с Румъния, предизвикан от убийството на Михайляну, и търси сближение с Русия, за да добие облекчения за българите в османска Македония и съдействие пред френските кредитори на Княжеството. В този контекст предприема мерки за ограничаване на революционната дейност на македонските дружества в страната и за прекъсване на връзките на ВМОК с държавния апарат и войската. Усилията му за решаване на финансовата криза обаче се провалят, тъй като тежките условия на договорения заем от Париж водят до разединение на партиите от управляващата коалиция.[5][3]
Съставяне[редактиране | редактиране на кода]
Представлява коалиция на Демократическата партия (излъчила премиера Петко Каравелов), Прогресивнолибералната и Народната партия, която не изпраща свои представители в кабинета, но го подкрепя в XI обикновено народно събрание.[5]
Кабинет[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се от следните 8 министри и един председател[3].
Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]
от 25 април 1901[редактиране | редактиране на кода]
- След април 1901 г. управляващия министерството на народното просвещение е заменен от:
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| народно просвещение | Петко Каравелов (упр.) | Демократическа партия | |
Събития[редактиране | редактиране на кода]
1901[редактиране | редактиране на кода]
- 24 март 1901 – Вследствие от аферата Михайляну българските власти арестуват членовете на Върховния македоно-одрински комитет.[6]
- 24 април 1901 – Премахнат е натуралният десятък, предизвикал броженията в Североизточна България от предходната година.[7]
- 30 септември 1901 – Споразумение за заем от „Банк дьо Пари е де Пеи Ба“, финализирано на 19 ноември, предизвиква силна обществена и политическа опозиция заради залагането на монопола върху тютюна.[8][9]
- 4 декември 1901 – Правителството на Каравелов подава оставка, след като Париба отказва предоговаряне на кредита. Седмица по-късно Народното събрание отхвърля заема[9], след което е разпуснато с княжески указ от 23 декември 1901 г.[10] През февруари 1902 година са проведени избори за нов, по-сговорчив парламент.[8]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878-1990, част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6. Посетен на 26 февруари 2015.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дв. Указ № 6 от 20 февруари 1901 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 39 от 20 февруари 1901 г.
- ↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 18 януари 2015)
- ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 76-79.
- ↑ Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма. Политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 21-23.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 166 – 169.
- ↑ Стателова 1999, с. 167 – 168.
- ↑ Стателова 1999, с. 166 – 167.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 168 – 169.
- ↑ а б Тодорова 2009, с. 88 – 90.
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}