Правителство на Бойко Борисов 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Бойко Борисов 1
Flag of Bulgaria.svg 90-о правителство на България
Общи
Държавен глава Георги Първанов
Росен Плевнелиев
Председател Бойко Борисов
Избори 2009
Сформиране 27 юли 2009 г.
Разпускане 13 март 2013 г.
Първоначален състав
Партия(и) ГЕРБ
Министри 16
~ мъже 12
~ жени 4
Представителство
Народно събрание
117 / 240
Хронология
Назначено от 41 Народно събрание

ArrowLeftNavbox.svg
Станишев
ArrowRightNavbox.svg
Райков

Първото правителство на Бойко Борисов е деветдесето правителство на Република България, назначено с Указ № 274 от 27 юли 2009 г. на Георги Първанов.[1] Управлява страната до 13 март 2013 г., след което е наследено от правителството на Марин Райков.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2009 г. при полицейска акция „Наглите“ са задържани хора, обвинени в участие в организирана престъпна група за отвличания с цел получаване на откупи.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Падане на правителството[редактиране | редактиране на кода]

На 20 февруари 2013 г. правителството подава оставка, в резултат на Антимонополните протести, започнали на 5 февруари същата година в страната, която на следващия ден е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“.[2] На 25 февруари същата година президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ, който е върнат. Два дни по-късно мандат е връчен и на БСП, който Сергей Станишев, като лидер на партията, връща. На 5 март същата година мандатът за съставяне на правителство е върнат и от ДПС.[3] В резултат на това, на 13 март същата година президентът назначава служебно правителство, начело с Марин Райков.

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, предложен от нейния лидер Бойко Борисов, е формиран от политически дейци на ГЕРБ и независими експерти, въпреки че в 41-вото Народно събрание партията е в малцинство (със 117 депутати от общо 240). Разпределението на министрите е в съотношение 14:2.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 16 министри и един председател.[4]

министерство име партия
министър-председател Бойко Борисов ГЕРБ
заместник министър-председател,
вътрешни работи
Цветан Цветанов ГЕРБ
заместник министър-председател,
финанси
Симеон Дянков безпартиен
регионално развитие и благоустройство Росен Плевнелиев ГЕРБ
труд и социална политика Тотю Младенов ГЕРБ
отбрана Николай Младенов ГЕРБ
външни работи Румяна Желева ГЕРБ
правосъдие Маргарита Попова ГЕРБ
образование, младеж и наука1 Йорданка Фандъкова ГЕРБ
здравеопазване Божидар Нанев ГЕРБ
култура Вежди Рашидов ГЕРБ
околна среда и води Нона Караджова ГЕРБ
земеделие и храни Мирослав Найденов ГЕРБ
транспорт, информационни технологии и съобщения1 Александър Цветков ГЕРБ
икономика, енергетика и туризъм1 Трайчо Трайков безпартиен
физическо възпитание и спорт2 Свилен Нейков ГЕРБ
министър без портфейл3 Божидар Димитров ГЕРБ

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 19 ноември 2009[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
образование, младеж и наука Сергей Игнатов ГЕРБ

от 27 януари 2010[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
външни работи Николай Младенов ГЕРБ
отбрана Аню Ангелов ГЕРБ

от 18 март 2010[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
министър без портфейл1 Томислав Дончев ГЕРБ
  • 1: – отговарящ за управлението на средствата от Европейския съюз.

от 21 април 2010[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
здравеопазване Анна-Мария Борисова безпартиен

от 29 септември 2010[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
здравеопазване Стефан Константинов ГЕРБ

от 20 декември 2010[редактиране | редактиране на кода]

  • на 20 декември министър Божидар Димитров подава оставка и е освободен на 4 февруари 2011 г., а негов заместник не е назначен.

от 18 май 2011[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
транспорт, информационни технологии и съобщения Ивайло Московски ГЕРБ

от 4 септември 2011[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
регионално развитие и благоустройство Лиляна Павлова ГЕРБ
правосъдие Диана Ковачева ГЕРБ

от 21 март 2012[редактиране | редактиране на кода]

  • Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков подава оставка заради проваления форум в Дубай. На негово място е назначен Делян Добрев. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов е критикуван от собствената си партия заради това, че не се справя с увеличаването на цените на лекарствата. Той подава оставка заради липсата на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване осъществяването на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването. На мястото на Константинов застава Десислава Атанасова.
министерство име партия
икономика, енергетика и туризъм Делян Добрев ГЕРБ
здравеопазване Десислава Атанасова ГЕРБ

от 28 януари 2013[редактиране | редактиране на кода]

  • На 28 януари 2013 г. премиерът Бойко Борисов поисква и получава оставка от министър Сергей Игнатов заради забавяне при среща и спор по темата Фонд „Научни изследвания“ (във връзка с извършената от Главния инспекторат на МС проверка във фонда, инициирана от оплаквания на учени от БАН и СУ, и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда).[14] Игнатов депозира молбата си за напускане на поста и тя е приета веднага от министър-председателя. На 30 януари 2013 г. първоначално от пресцентъра на МС съобщават, че за министър е предложена зам. мин. Милена Дамянова, но по-късно е оповестен изборът на председателя на инициативния комитет за АЕЦ „Белене“ и председател на БАН акад. Стефан Воденичаров.[15] На 6 февруари 2013 г. акад. Стефан Воденичаров полага клетва в Народното събрание като Министър на образованието, младежта и науката.[16]
министерство име партия
образование, младеж и наука Стефан Воденичаров безпартиен

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 274 от 27 юли 2009 г. на Георги Първанов. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 60 от 30 юли 2009 г.
  2. Парламентът прие оставката на правителството, посетен на 23.02.2013
  3. Плевнелиев: Служебният кабинет ще има трима вицепремиери, посетен на 5.03.2013
  4. ДВ. Решение за избиране на Министерски съвет на Република България. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 60 от 30 юли 2009 г.
  5. а б Министърът на транспорта Александър Цветков подаде оставка, сменя го Ивайло Московски. // Дневник. 18 май 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
  6. Министър Александър Цветков подаде оставка. // Vesti.bg. 18 май 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
  7. Ивайло Московски е новият министър на транспорта. // Vesti.bg. 19 май 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
  8. Младенова, Марта. Росен Плевнелиев подаде оставка като министър, тръгва си с високо вдигната глава. // DarikNews. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
  9. Плевнелиев депозирал оставка като министър. // 24 часа. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
  10. Лиляна Павлова е предложена днес от премиера Бойко Борисов да оглави МРРБ. // Министерство на регионалното развитие и благоустройството. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012.
  11. Младенова, Марта. Лиляна Павлова е новият министър на регионалното развитие. // DarikNews. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
  12. Диана Ковачева е новият министър на правосъдието. // Vesti.bg. 30 ноември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
  13. Официално: Диана Ковачева ще е новият правосъден министър. // Дневник. 21 ноември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
  14. Игнатов се забави и спори с мен!, 30 януари 2013
  15. Председателят на БАН сяда на стола на Сергей Игнатов, радио Дарик онлайн, 30 януари 2013
  16. Василева, Надежда. Стефан Воденичаров положи клетва като министър на образованието. // bnt.bg. Българска национална телевизия, 06.02.2013. Посетен на 06.02.2013.
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България