Правителство на Бойко Борисов 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правителство на Бойко Борисов 1
България 90-о правителство на България
Период
Сформирано 27 юли 2009 г.
Разпуснато 13 март 2013 г.
Личности и партии
Председател Бойко Борисов
Партия(и) ГЕРБ
Държавен глава Георги Първанов
Росен Плевнелиев
Първоначален състав
Министри 16
~ мъже 12
~ жени 4
Хронология
Избори 2009
Назначено от 41 Народно събрание
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Станишев
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Райков

Първото правителството на Бойко Борисов е деветдесето правителство на Република България, назначено с Указ № 274 от 27 юли 2009 г. на Георги Първанов[1]. Управлява страната до 13 март 2013 г., след което е наследено от правителството на Марин Райков.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2009 г. при полицейска акция „Наглите“ са задържани хора, обвинени в участие в организирана престъпна група за отвличания с цел получаване на откупи.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Падане на правителството[редактиране | редактиране на кода]

На 20 февруари 2013 г. правителството подава оставка, в резултат на Антимонополните протести, започнали на 5 февруари с.г. в страната, която на следващия ден е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“[2]. На 25 февруари с.г. президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ, който е върнат. Два дни по-късно мандат е връчен и на БСП, който Сергей Станишев, като лидер на партията, връща. На 5 март с.г. мандатът за съставяне на правителство е върнат и от ДПС[3]. В резултат на това, на 13 март с.г. президентът назначава служебно правителство, начело с Марин Райков.

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, предложен от нейния лидер Бойко Борисов, е формиран от политически дейци на ГЕРБ и независими експерти, въпреки че в 41-то Народно събрание партията е в малцинство (със 117 депутати от общо 240). Разпределението на министрите е в съотношение 14:2.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 16 министри и един председател[4].

министерство име партия
министър-председател Бойко Борисов ГЕРБ  
заместник министър-председател,
вътрешни работи
Цветан Цветанов ГЕРБ  
заместник министър-председател,
финанси
Симеон Дянков безпартиен  
регионално развитие и благоустройство Росен Плевнелиев ГЕРБ  
труд и социална политика Тотю Младенов ГЕРБ  
отбрана Николай Младенов ГЕРБ  
външни работи Румяна Желева ГЕРБ  
правосъдие Маргарита Попова ГЕРБ  
образование, младеж и наука1 Йорданка Фандъкова ГЕРБ  
здравеопазване Божидар Нанев ГЕРБ  
култура Вежди Рашидов ГЕРБ  
околна среда и води Нона Караджова ГЕРБ  
земеделие и храни Мирослав Найденов ГЕРБ  
транспорт, информационни технологии и съобщения1 Александър Цветков ГЕРБ  
икономика, енергетика и туризъм1 Трайчо Трайков безпартиен  
физическо възпитание и спорт2 Свилен Нейков ГЕРБ  
министър без портфейл3 Божидар Димитров ГЕРБ  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 19 ноември 2009[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
образование, младеж и наука Сергей Игнатов ГЕРБ  

от 27 януари 2010[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
външни работи Николай Младенов ГЕРБ  
отбрана Аню Ангелов ГЕРБ  

от 18 март 2010[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
министър без портфейл1 Томислав Дончев ГЕРБ  
  • 1: – отговарящ за управлението на средствата от Европейския съюз.

от 21 април 2010[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
здравеопазване Анна-Мария Борисова безпартиен  

от 29 септември 2010[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
здравеопазване Стефан Константинов безпартиен  

от 20 декември 2010[редактиране | редактиране на кода]

  • на 20 декември министър Божидар Димитров подава оставка и е освободен на 4 февруари 2011 г., а негов заместник не е назначен.

от 18 май 2011[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
транспорт, информационни технологии и съобщения Ивайло Московски ГЕРБ  

от 4 септември 2011[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
регионално развитие и благоустройство Лиляна Павлова ГЕРБ  
правосъдие Диана Ковачева ГЕРБ  

от 21 март 2012[редактиране | редактиране на кода]

  • Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков подава оставка заради проваления форум в Дубай. На негово място е назначен Делян Добрев. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов е критикуван от собствената си партия заради това, че не се справя с увеличаването на цените на лекарствата. Той подава оставка с мотивите, че липсата на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване осъществяването на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването. На мястото на Константинов застава Десислава Атанасова.
министерство име партия
икономика, енергетика и туризъм Делян Добрев ГЕРБ  
здравеопазване Десислава Атанасова ГЕРБ  

от 28 януари 2013[редактиране | редактиране на кода]

  • На 28 януари 2013 г. премиерът Бойко Борисов поисква и получава оставка от министър Сергей Игнатов заради забавяне при среща и спор по темата Фонд „Научни изследвания“ (във връзка с извършената от Главния инспекторат на МС проверка във фонда, инициирана от оплаквания на учени от БАН и СУ, и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда)[14]. Игнатов депозира молбата си за напускане на поста и тя е приета веднага от министър-председателя. На 30 януари 2013 г. първоначално от пресцентъра на МС съобщават, че за министър е предложена зам. мин. Милена Дамянова, но по-късно е оповестен изборът на председателя на инициативния комитет за АЕЦ "Белене" и председател на БАН акад. Стефан Воденичаров [15]. На 6 февруари 2013 г. акад. Стефан Воденичаров полага клетва в Народното събрание като Министър на образованието, младежта и науката.[16]
министерство име партия
образование, младеж и наука Стефан Воденичаров безпартиен  

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 274 от 27 юли 2009 г. на Георги Първанов. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 60 от 30 юли 2009 г.
  2. Парламентът прие оставката на правителството, посетен на 23.02.2013
  3. Плевнелиев: Служебният кабинет ще има трима вицепремиери, посетен на 5.03.2013
  4. ДВ. Решение за избиране на Министерски съвет на Република България. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 60 от 30 юли 2009 г.
  5. а б Министърът на транспорта Александър Цветков подаде оставка, сменя го Ивайло Московски. // Дневник. 18 май 2011. Посетен на 2 май 2012.
  6. Министър Александър Цветков подаде оставка. // Vesti.bg. 18 май 2011. Посетен на 2 май 2012.
  7. Ивайло Московски е новият министър на транспорта. // Vesti.bg. 19 май 2011. Посетен на 2 май 2012.
  8. Младенова, Марта. Росен Плевнелиев подаде оставка като министър, тръгва си с високо вдигната глава. // DarikNews. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012.
  9. Плевнелиев депозирал оставка като министър. // 24 часа. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012.
  10. ((bg))  Лиляна Павлова е предложена днес от премиера Бойко Борисов да оглави МРРБ. // Министерство на регионалното развитие и благоустройството. 2011-09-07. Посетен на 2012-05-02.
  11. Младенова, Марта. Лиляна Павлова е новият министър на регионалното развитие. // DarikNews. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012.
  12. Диана Ковачева е новият министър на правосъдието. // Vesti.bg. 30 ноември 2011. Посетен на 2 май 2012.
  13. Официално: Диана Ковачева ще е новият правосъден министър. // Дневник. 21 ноември 2011. Посетен на 2 май 2012.
  14. Игнатов се забави и спори с мен!, 30 януари 2013
  15. Председателят на БАН сяда на стола на Сергей Игнатов, радио Дарик онлайн, 30 януари 2013
  16. Василева, Надежда. Стефан Воденичаров положи клетва като министър на образованието. // bnt.bg. Българска национална телевизия, 06.02.2013. Посетен на 06.02.2013.