Правителство на Георги Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Георги Атанасов
Flag of Bulgaria.svg 78-о правителство на България
Период
Сформирано 19 юни 1986
Разпуснато 8 февруари 1990
Личности и партии
Председател Георги Атанасов
Коалиция Отечествен фронт
Държавен глава Тодор Живков
Първоначален състав
Министри 20
~ мъже 19
~ жени 1
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Филипов
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Луканов 1

Правителството на Георги Атанасов е седемдесет и осмо правителство на Народна република България, назначено с Укази № 2046 и № 2048 от 19 юни 1986 г.[1]. Управлява страната до 8 февруари 1990 г., след което е наследено от първото правителство на Андрей Луканов[2].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Правителството на Георги Атанасов поема управлението на страната в условия на засилваща се икономическа криза и международна изолация. Валутните приходи в държавния бюджет от двете най-печеливши дейности на социалистическата икономика през 70-те години – нефтопреработването и военната промишленост, рязко намаляват. Вносът на евтин суров петрол от СССР е ограничен, а опитите на кабинета да осигури приток на валута чрез продажба на електроенергия за съседни страни довеждат до енергийна криза, режим на тока (1984 – 1985 г.) и огромни загуби на икономиката. Подобно е положението и в оръжейната индустрия. България губи голяма част от пазарите си както поради силната конкуренция на САЩ и държавите от НАТО, така и поради международното ембарго, наложено на нейни икономически партньори. Дълговете на Ирак, Иран, Алжир, Мароко, Либия, Сирия, Монголия, Камбоджа, Лаос, Куба и Виетнам към България за периода 1985 – 1990 г. надхвърлят 3 милиарда долара, но са създадени за сметка на това множество обекти в тези страни, строени с финансовото кредитно и техническото съдействие на НРБ, което увеличава вноса на стратегически суровини от споменатите страни [2].

Тежкото икономическо положение, поддържането на огромен държавен бюрократичен апарат и на голяма армия принуждават кабинета да взема все повече заеми от международните финансови институции. Независимо от това министрите, отговарящи за икономиката и финансите – вицепремиерът и председател на Стопанския съвет при Министерския съвет Огнян Дойнов (1986 – 1987), министърът на икономиката и планирането Стоян Овчаров (1987 – 1989) и финансовият министър Белчо Белчев (1986 – 1987; 1989) успяват да се справят изключително добре с икономическото развитие и да овладеят ситуацията по новите технологични направления. В края на 1989 г. външният дълг на страната надхвърля 10 милиарда долара. През този период, за да се запушат дупките в бюджета, е използван и пенсионният фонд (два милиарда лева са изтеглени през 1986 г.). Кризата обхваща селското стопанство. Обезлюдяването на българското село в резултат на индустриализацията и „голямата екскурзия“ на българските турци след смяната на имената им довежда до рязко намаляване на животинската продукция и до продоволствена криза в градовете. Независимо от някои становища изразени главно в Енциклопедия „Правителствата на България“, че опитите на управляващите да решат проблемите на селското стопанство чрез ограничена форма на частно селско стопанство и повсеместни бригади не довеждат до реален успех[2], то видно от документи, съхраняващи се в ЦДА управляващите успяват да решат много от наболелите проблеми на селското стопанство в периода 1987 – 1988 г. като приемат редица важни решения: през ноември 1987 г., по време на 24 сесия на Генералната конференция на Организацията по прехрана и земеделие при ООН - ФАО - в Рим, е подписано споразумение между правителството на НРБ и ФАО, според което България започва да получава финансова помощ от ФАО за субсидиране на селското стопанство и горите; по решение на висшите ръководства на управляващите партии – Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС - от 22 април 1988 г. и с наредба на министъра на земеделието и горите Алекси Иванов от май 1988 г. се разширява системата на самозадоволяването, вследствие на което се развива личната самоинициатива и се превъзмогва тенденцията по намаляване на броя на животните. През септември 1988 г. се обнародва Докладната записка на Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет Тодор Живков за преустройството на селското стопанство съгласно принципите на "юлската концепция" и към нея- докладна записка на министъра на земеделието и горите Алекси Иванов и становища на Първите секретари на Областните комитети на БКП, които са изцяло подкрепена от председателя на МС Георги Атанасов и в които е наложена акордната система на работа, като АПК се преустройват от производствени организации в организации, внедряващи нови технологии и подпомагащи новите производствени организации - Кооперативните земеделски стопанства и гражданите акорданти, наемащи земя от държавата за обработване. Резултатите от показателите на селското стопанство отбелязват напредък в производството – средният годишен добив на пшеницата съгласно статистически данни за 1988 г. е 450 хил. т за разлика от 1985 г., когато е само 350 хил. т. Български заводи започват да произвеждат по съветски, италиански, западногермански и японски лицензии нова селскостопанска техника, като само самоходните косачки (по лицензия на италианската фирма БЧС) през 1987 г. са 1200, през 1988 г. са 4500, който размер се запазва и през 1989 г.

Въпреки обезпокоителните тенденции в икономиката на България и започналата „перестройка“ в СССР и другите социалистически държави‚ БКП запазва в управлението и през втората половина на 80-те години характерните черти на тоталитарната власт – общодържавна собственост‚ монополно място на комунистическата партия и огромна власт на лидера, сливане на държавния и партийния апарат, липса на ефективен граждански контрол и огромен репресивен апарат. И през втората половина на 80-те години СССР остава най-големият външнотърговски партньор на страната (над 50% от външнотърговския обмен на България). В политическата сфера обаче се появява явно охлаждане в отношенията между двете държави, дължащо се както на икономическата криза в т.нар. социалистически блок, така и на отказа на Тодор Живков и неговото обкръжение да следват плътно съветската „перестройка“. Тази хладина се засилва и от провеждането на т.нар. възродителен процес, което поставя България в международна изолация и създава сериозни проблеми на СССР като неин съюзник и покровител. Подобни са отношенията и с другите социалистически държави, повечето от които (Чехословакия, Полша, Унгария) предприемат бързи стъпки за скъсване с тоталитарното си минало[2].

Десетоноемврийски преврат[редактиране | редактиране на кода]

Тежката икономическа криза, международната изолация на България и недоволството от тоталитарната власт (от 1988 г. в страната се появяват неформални организации, борещи се за радикални промени в системата) довеждат до свалянето на Живков от власт. На 10 ноември 1989 г. Петър Младенов и Андрей Луканов, подкрепяни от министър-председателя Георги Атанасов, Добри Джуров, Георги Иорданов и Пенчо Кубадински, „получават“ оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Няколко дни по-късно Тодор Живков е освободен и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. За генерален секретар на партията е избран Петър Младенов[2].

Петър Младенов и неговото обкръжение смятат, че процесът на демократизация на българското общество трябва да се извърши под контрола на партията и промените имат само за цел да подобрят, а не да унищожат съществуващата система. Но през следващите месеци в политическия живот на страната се включват редица нови политически фактори, които заявяват своите претенции да бъдат двигател на промените. На 7 декември 1989 г. е образуван Съюзът на демократичните сили (председател на Координационния съвет е Желю Желев) и се обновяват ръководствата на БЗНС, ДКМС, БПС и др. От края на ноември започват и първите организирани прояви на новите опозиционни групировки. За да тушира социалното напрежение, Народното събрание отменя чл. 1 на конституцията‚ приема закони за амнистията, изменение на Наказателния кодекс, за академичната автономия на ВУЗ, за събранията, митингите и манифестациите и др. Управляващите се съгласяват с идеята за политически диалог с опозицията на Национална кръгла маса. На 3 февруари 1990 г. е приета оставката на Георги Атанасов и неговия кабинет[2].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Георги Атанасов, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 20 министри и един председател[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Георги Атанасов БКП  
първи зам. председател на Министерския съвет Андрей Луканов БКП  
първи зам. председател на Министерския съвет,
председател на Държавния комитет за изследвания и технологии
Стоян Марков БКП  
зам. председател на Министерския съвет,
председател на Стопанския съвет
Огнян Дойнов БКП  
зам. председател на Министерския съвет,
председател на Социалния съвет
Георги Караманев БКП  
зам. председател на Министерския съвет,
председател на Съвета за духовно развитие
Георги Йорданов БКП  
зам. председател на Министерския съвет Григор Стоичков БКП  
зам. председател на Министерския съвет,
председател на Държавната планова комисия
Иван Илиев БКП  
зам. председател на Министерския съвет Кирил Зарев БКП  
външни работи Петър Младенов БКП  
вътрешни работи Димитър Стоянов БКП  
народна отбрана Добри Джуров БКП  
финанси Белчо Белчев БКП  
народна просвета Илчо Димитров БКП  
правосъдие Светла Даскалова БЗНС  
земеделие и гори Алекси Иванов БЗНС  
народно здраве Радой Попиванов БЗНС  
търговия Христо Христов БКП  
транспорт Васил Цанов БКП  
председател на Комитета за държавен и народен контрол Георги Георгиев БКП  
министър Георги Панков1 БКП  
  • 1: – посланик в СССР.

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 26 декември 1986[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
зам.-председател на Министерския съвет,
председател на Съвета за селско и горско стопанство
Алекси Иванов БЗНС  

от 19 август 1987[редактиране | редактиране на кода]

  • Освобождават се първите зам.-председатели и зам.-председателите на Министерския съвет.

Преобразуват се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:

Закриват се надминистерските съвети при Министерския съвет:

Закриват се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:

Създават се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:

министерство име партия
икономика и планиране Стоян Овчаров БКП  
външноикономически връзки Андрей Луканов БКП  
земеделие и гори Алекси Иванов БЗНС  
култура, наука и просвета Георги Йорданов БКП  
народно здраве и социални грижи Радой Попиванов БЗНС  

от 3 май 1988[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
първи зам.-министър на външноикономически връзки Христо Христов1 БКП  
  • 1: – с ранг на министър.

от 22 септември 1988[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
транспорт Георги Танев БКП  

от 19 декември 1988[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
вътрешни работи Георги Танев БКП  
народно здраве и социални грижи Минчо Пейчев БЗНС  
транспорт Трифон Пашов БКП  
земеделие и гори Георги Менов БЗНС  

от 4 юли 1989[редактиране | редактиране на кода]

Решение[3] от 4 юли 1989 г. на Политбюро на ЦК на БКП да препоръча следните структурни и персонални промени в Министерския съвет:

Министерство на народната просвета;
Комитет за наука и висше образование.
Министерство на народната просвета;
Комитетът за наука и висше образование;
Комитетът за култура.
  • 5. Да бъдат назначени:
– проф. д-р Александър Фол – за председател на Националния съвет за образование, наука и култура, министър, член на правителството;
– член-кореспондент Асен Хаджиолов – за министър на народната просвета и първи зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура;
– член-кореспондент Александър Янков – за председател на Комитета за наука и висше образование и зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура;
Николай Христозов – за председател на Комитета за култура и зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура.
  • 6. Да бъдат освободени:
Георги Йорданов от поста министър на културата, науката и просветата.
министерство име партия
зам.-председател на Министерския съвет Георги Йорданов БКП  
зам.-председател на Министерския съвет Петко Данчев БКП  
председател на Националния съвет за образование,
наука и култура
Александър Фол БКП  

от 28 юли 1989[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Комитета за наука и висше образование Александър Янков безпартиен  

от 17 ноември 1989[редактиране | редактиране на кода]

Закрити са следните ведомства:

Създадени са с Указ № 2556 от 20 ноември 1989 г. следните ведомства:

Освободени са следните министри:

министерство име партия
зам.-председател на Министерския съвет,
министър
Георги Пирински БКП  
зам.-председател на Министерския съвет,
икономика и планиране
Кирил Зарев БКП  
зам.-председател на Министерския съвет,
индустрия и технологии
Минчо Йовчев БКП  
зам.-председател на Министерския съвет Стоян Михайлов БКП  
народна просвета Асен Хаджиолов БКП  
външни работи Бойко Димитров БКП  
вътрешна търговия Иван Шпатов БКП  
първи зам.-министър на икономиката и планирането Петър Балевски БКП  
председател на Държавния комитет за опазване на
околната среда
Николай Дюлгеров БКП  
външноикономически връзки Христо Христов БКП  
строителство, архитектура и благоустройство Петър Петров БКП  

от 24 ноември 1989[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
финанси Белчо Белчев БКП  

от 18 декември 1989[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
зам.-председател на Министерския съвет Надя Аспарухова БКП  

от 2 януари 1990[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
вътрешни работи Атанас Семерджиев БКП  

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Укази № 2046 и № 2048 от 19 юни 1986 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 49 от 24 юни 1986 г.
  2. а б в г д е ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 332 – 340.
  3. Ф. 1Б; оп. 68; а.е. 3698, Протокол № 133 от 4 юли 1989 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения във връзка с: развитие на акционерните форми на собственост и на стопанската дейност чрез акционерни фирми; резултатите от срещата на Тодор Живков с Михаил Горбачов – генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Върховния съвет на СССР, в Москва; преустройството на икономиката