Правителство на Георги Димитров 1
| Правителство на Георги Димитров 1 | ||||
|---|---|---|---|---|
 65-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
| Държавен глава | Васил Коларов | |||
| Председател | Георги Димитров | |||
| Сформиране | 23 ноември 1946 | |||
| Разпускане | 11 декември 1947 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | Отечествен фронт | |||
| Министри | 19 | |||
| ~ мъже | 19 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| ||||
Първото правителство на Георги Димитров е шестдесет и пето правителство на България, сега Народна република България, назначено с Указ № 20 от 23 ноември 1946 г.[1]. Управлява страната до 11 декември 1947 г., след което е наследено от второто правителство на Георги Димитров[2]
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Външна политика[редактиране | редактиране на кода]
Новият кабинет е напълно доминиран от комунистите. Във външната политика задачата му е да изведе България от международната изолация чрез сключване на мирен договор с държавите от антифашистката коалиция и по-нататъшно обвързване със СССР и държавите с прокомунистическа диктатура. Откритата на 29 юли 1946 г. Парижката конференция завършва на 10 февруари 1947 г. с подписването от страна на воюващите страни на Парижкия мирен договор. България е представлявана от Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов, които слагат подписите си под документа, влизащ в сила от 15 септември същата година. Тя запазва териториите си от 1 януари 1944 г. и се задължава да плати репарации на Гърция (45 милиона долара) в стоки за срок от осем години. Числеността на българската армия е сведена до 65 хиляди души. В хода на прилагането на договора Югославия се отказва от репарациите. Сближаването с Югославия е за сметка на националните интереси. Отечественофронтовската власт приема идеята на Коминтерна за съществуване на македонска нация и започва подготовка за предаване на Пиринския край на Югославия. В областта са изпратени от Белград „македонски учители“, а местното население насилствено е заставяно да се определи като македонско. На югославските власти са предадени голяма част от архивите на ВМРО, както и списъци на неговите членове във Вардарска Македония. Хиляди от тях са екзекутирани, изпратени в лагери или принудени да емигрират в САЩ и Канада. Благодарение на влошаването на съветско-югославските отношения, Пиринския край остава в границите на българската държава.
Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешната политика на кабинета е насочена към пълната концентрация на икономическата и политическата власт в ръцете на комунистите. За стабилизиране на икономиката е приет двугодишен народностопански план (1947–1948), организирано е младежко бригадирско движение и са набелязани мерки за укрепване на трудовите кооперативни земеделски стопанства. Въпреки тях темповете на коопериране са бавни, а добивите от зърно и месо са много по-ниски от тези при частните стопани. Част от селяните напускат кооперациите.
След разгрома на опозиционните буржоазни партии е нанесен удар върху бившите съюзници на ОФ – земеделците на Никола Петков. На 26 август 1947 г. VI велико народно събрание гласува „Закон за разтуране на БЗНС „Никола Петков““ и всичките му секции. Анулиран е депутатският имунитет на членовете на парламентарната му група, а водачите му са екзекутирани или осъдени на затвор. Имуществото на организацията е национализирано. Особено жестока е разправата на органите за сигурност с опозиционерите, които чрез въоръжени групи (горяни) се опитват да се противопоставят на комунистическите репресии или да напуснат нелегално страната.
1947, разпускане на правителството[редактиране | редактиране на кода]
Разгромът на опозицията дава възможност на комунистите да пристъпят към осъществяване на най-важната задача в икономическата си програма – национализация на предприятията, мините и банките и коопериране на земята. На 6 декември 1947 г. влиза в сила и новата конституция на Народна република България, която осигурява законовата база за по-нататъшното настъпление на комунистическата диктатура.
Съставяне[редактиране | редактиране на кода]
Кабинетът, оглавен от Георги Димитров, е образуван от политически дейци на Отечествения фронт (Народния съюз „Звено“, БРП (к.), БРСДП, БЗНС и безпартийни интелектуалци. Няма представител на РП. Министър-председателския пост и най-важните министерства са в ръцете на комунистите.
Кабинет[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се от следните 19 министри[2]:
Промени не са правени.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
1946[редактиране | редактиране на кода]
- 29 юли 1946 – Откритата е Парижка конвенция, която завършва на 10 февруари 1947 г. с подписване на мирни споразумения между воюващите страни.
1947[редактиране | редактиране на кода]
- 26 август 1947 – Великото народно събрание гласува „Закон за разтуране на БЗНС „Никола Петков““ и всичките му секции.
- 6 декември 1947 – Влиза в сила новата конституция на Народна република България.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДВ. Указ № 20 от 22 ноември 1946 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 270 от 23 ноември 1946 г.
- ↑ а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 240-244.
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}