Направо към съдържанието

Правителство на Димитър Станчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Правителство на Димитър Станчов
 28-о правителство на България
Общи
Държавен главаФердинанд I
ПредседателДимитър Станчов
Народно събрание
7 / 169
Сформиране27 февруари 1907
Разпускане3 март 1907
Първоначален състав
Партия(и)НЛП
Министри8
~ мъже8
~ жени0
Хронология
Назначено отXIII ОНС

Петков
Гудев

Правителството на Димитър Станчов е двадесет и осмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 27 февруари 1907 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски[2], непосредствено след убийството на предишния министър-председател Димитър Петков. Управлява страната до 3 март 1907 г., след което е наследено от правителството на Петър Гудев[3].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Кабинетът, оглавен от Димитър Станчов, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и разчита на подкрепата ѝ в XIII обикновено народно събрание.[4][5]

Сформира се от следните 8 министри и един председател[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Димитър Станчов безпартиен
вътрешни работи Никола Генадиев (упр.) Народнолиберална партия
външни работи и изповедания Димитър Станчов безпартиен
народно просвещение Лазар Паяков (упр.) Народнолиберална партия
правосъдие Константин Панайодов Народнолиберална партия
финанси Лазар Паяков Народнолиберална партия
военен Михаил Савов военен
търговия и земеделие Никола Генадиев Народнолиберална партия
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Станчов (упр.) безпартиен
  1. ДВ. Указ № 6 от 27 февруари 1907 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 48 от 5 март 1907 г.
  2. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 11 септември 2015 г.)
  3. а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 92.
  4. Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 763.
  5. Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 208-209