Правителство на Росен Желязков
| Правителство на Росен Желязков | ||||
 105-о правителство на България | ||||
 Членовете на правителството | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Румен Радев Илияна Йотова | |||
| Председател | Росен Желязков | |||
| Избори | октомври 2024 г. | |||
| Парламент | LI народно събрание | |||
| Сформиране | 16 януари 2025 г. | |||
| Разпускане | 19 февруари 2026 г. | |||
| Продължителност | 1 година, 1 месец и 3 дни | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | Подкрепа от: ДПС – НН | |||
| Министри | 20 | |||
| ~ мъже | 19 | |||
| ~ жени | 1 | |||
| Опозиция | ||||
| Лидер(и) опозиция | Асен Василев, Атанас Атанасов, Костадин Костадинов, Радостин Василев, Албена Пекова | |||
| Представителство | ||||
| Парламент | 102 / 240
| |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | LI народно събрание | |||
| Разпуснато от | LI народно събрание | |||
| ||||
Правителството на Росен Желязков е сто и петото правителство на България. Кабинетът е избран от LI народно събрание и встъпва в длъжност на 16 януари 2025 г. Приемник е на второто служебно правителство на Димитър Главчев. На 11 декември 2025 г. правителството подава оставка след масови протести, обхванали цялата страна и българската диаспора в чужбина. На следващия ден оставката на кабинета е приета единодушно от Народното събрание. На 19 февруари 2026 г. предава властта на служебното правителство на Андрей Гюров.
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът, ръководен от Росен Желязков, е сформиран на базата на коалиционно споразумение между ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН и с подкрепата на АПС (ДПС–Доган). Разпределението на министерските постове в него е в съотношение 11:5:4.[1] На 15 януари 2025 г. президентът Румен Радев връчва първия мандат за съставане на правителство на ГЕРБ-СДС с кандидат за министър-председател Росен Желязков. Той веднага връща мандата изпълнен с проект на структура и състав на Министерския съвет. На 16 януари 2025 г. кандидатурата на Росен Желязков за министър-председател, структурата на Министерски съвет, както и персоналния му състав са одобрени от Народното събрание със 125 гласа „за“, 114 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“.[2]
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]Сформира се от следните 19 министри и един председател:
Кабинет на малцинството
[редактиране | редактиране на кода]На 15 април 2025 г. подкрепящата до този момент правителството ДПС – ДПС обявява напускането си от управленското мнозинство, с което официалната подкрепа за кабинета в Народното събрание е намалена до 102 народни представители.[3] Въпреки това правителството продължава своята дейност като неофициално разчита на подкрепата на ДПС-НН по ключови гласувания и вотове на недоверие.[4] Освен това кабинетът получава и частична подкрепа от ПП-ДБ при гласуванията на вот на недоверие, тъй като коалицията подкрепя целта на правителството за присъединяване на България към Еврозоната.[5] След официалното одобрение на влизането на България в Еврозоната на 8 юли 2025 г. от Съвета на Европейския съюз, ЕКОФИН и Европейския парламент, от Продължаваме промяната заявяват, че ще подкрепят вот на недоверие срещу правителството.[6]
Успехи на правителството
[редактиране | редактиране на кода]Правителството успява да довърши процеса по влизането на България в Еврозоната и в края на юни 2025 то е гласувано от държавите в Европарламента.Според САЩ в продължение на една година в България се работи активно в борба с компютърното пиратство, като кулминацията е на 30 януари 2026 г., когато са затворени пет големи пиратски домейна и са арестувани няколко души[7]Правителството на Росен Желязков успява да усвои 439 милиона от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост,[8] както и 1,47 милиарда от третото плащане, вместо поисканите съответно 653 милиона и 1,62 милиарда.[9]
Неуспехи на правителството
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че правителството успява да усвои голяма част от сумата по второто и третото плащане по ПВУ разликата от 368 милиона евро е задържана, заради изоставането в борбата с корупцията.[9]
Критики
[редактиране | редактиране на кода]Критики към проектобюджета. Протести с цел оставка на правителството
[редактиране | редактиране на кода]Заложеният проектобюджет 2025 получава редица критики, че е с прекомерно раздута разходна част[10] и приходите няма да успеят да го компенсират. Въпреки това управляващата коалиция го приема. В края на годината става ясно, че бюджета е на ръба на допустимия дефицит, но управляващите решават за 2026 година да предложат бюджет с още по-големи социални разходи. За компенсация те облагат бизнеса с редица данъци и такси.[11] След като работодателите обявяват, че няма да легитимират този бюджет,[12] правителството решава да „прескочи“ съгласуването на решения от „тристранката“ (работодатели, синдикати, правителство). Това е безпрецедентен акт – в Закона за публичните финанси е казано, че бюджета се приема след консултации между бизнеса, синдикатите и правителство. Ситуацията бързо ескалира и се стига до масови граждански демонстрации. Първоначално те са насочени срещу приемането на бюджета,[13] но постепенно преминават в искания за оставка на правителството.[14] БСП заявява, че ако социалните разходи не бъдат запазени ще оттегли подкрепата си, но в крайна сметка правителството изтегля проектобюджет 2026.[13] Точно преди шестия вот на недоверие премиерът Желязков обявява, че правителството подава оставка,[15] с което вота се обезсмисля.
Критики относно нелегитимност на сключено международно споразумение
[редактиране | редактиране на кода]В самия край на управлението си, на 22 януари 2026 година кабинета „Желязков“ подписва Хартата за участие в т.нар. „Борд за мир“ на Доналд Тръмп.[16] Доколкото този Борд не е признат от цял куп държави в ЕС, а решението на кабинета е сключено без дебати и ратификация на Народното събрание този договор среща вълна от неодобрение.[17] От опозицията обявяват, че ще сезират Конституционния съд[18]. В крайна сметка на 26 януари 2026 година Росен Желяков обявява, че ратификацията на договора от Народното събрание ще бъде отложена, докато не се събере редовен Парламент[18] и че от подписването на този договор не произтичат правни последици. Впоследствие на 13 март 2026 година Народното събрание задължава новият министър-председател Андрей Гюров да внесе текста за ратификация от Парламента.[16]
Вотове на недоверие
[редактиране | редактиране на кода]| Вносители | Сектор | Дата на внасяне | Дата на гласуване | „за“ | „против“ | „въздържал се“ | негласували | Статус |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Възраждане, МЕЧ, Величие | външна политика[19] | 26 март 2025 г. | 3 април 2025 г. | 54 | 150 | 0 | 36 | неуспешен |
| борба срещу корупцията[20] | 10 април 2025 г. | 17 април 2025 г. | 72 | 130 | 0 | 38 | неуспешен | |
| фискална политика[21] | 27 юни 2025 г. | 04 юли 2025 г. | 54 | 130 | 0 | 56 | неуспешен | |
| околна среда и води[22] | 03 юли 2025 г. | 11 юли 2025 г. | 83 | 131 | 0 | 26 | неуспешен | |
| ПП-ДБ, АПС, МЕЧ | вътрешна сигурност и правосъдие[23] | 12 септември 2025 г. | 18 септември 2025 г. | 101 | 133 | 0 | 6 | неуспешен |
| икономическа политика[24] | 05 декември 2025 г. | 11 декември 2025 г. | 106 | 0 | 0 | 134 | неуспешен | |
Оставка
[редактиране | редактиране на кода]На 11 декември 2025 г., непосредствено преди гласуването на шестия вот на недоверие срещу правителството заради провала му в сектор икономическа политика, министър-председателят Росен Желязков подава оставката на кабинета. Тя е в резултат от масовите протести срещу властта, обхванали цялата страна както и българската диаспора в чужбина срещу приемането на държавния бюджет на Република България за 2026 г. На следващия ден Народното събрание приема оставката единодушно с 227 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, като кабинетът продължава да изпълнява функциите си до съставянето на ново редовно или служебно правителство.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ БНТ. Вижте проектосъстава на кабинета "Желязков" // bntnews.bg, 16 януари 2025. Посетен на 16 януари 2025. (на български)
- ↑ Кирова, Милена. Депутатите избраха Росен Желязков за премиер и одобриха състава на МС // bntnews.bg, 16 януари 2025. Посетен на 16 януари 2025. (на български)
- ↑ БТА. Напускаме мнозинството, обявиха от парламентарната група на "Демокрация, права и свободи" - ДПС // bta.bg, 15 април 2025. Посетен на 15 април 2025. (на български)
- ↑ Mediapool. Пеевски застава твърдо зад кабинета // mediapool.bg, 16 април 2025. Посетен на 16 април 2025. (на български)
- ↑ БТА. "Продължаваме промяната-Демократична България" няма да подкрепя вотове на недоверие до датата за влизането ни в еврозоната, заяви Кирил Петков // bta.bg, 16 април 2025. Посетен на 16 април 2025. (на български)
- ↑ Mediapool. ПП ще подкрепи четвъртия вот на недоверие срещу кабинета "Желязков" // mediapool.bg, 10 юли 2025. Посетен на 10 юли 2025. (на български)
- ↑ Американски агенти атакуваха големите торент платформи в България
- ↑ България получи 438,6 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост
- 1 2 ЕК спира част от третото плащане за България по Плана за възстановяване и устойчивост
- ↑ Бюджет 2025 прилича на предизборен бюджет с раздути разходи, които крият риск
- ↑ "Данък труд" и 2 милиона ощетени в частния сектор. Защо бизнесът очаква фалити заради Бюджет 2026
- ↑ Работодателите отново няма да участват в обсъждането на Бюджет 2026
- 1 2 Под натиска на многохиляден протест: Правителството обяви оттеглянето на Бюджет 2026
- ↑ „Оставка да хвърлиш, няма къде да падне“: Многохилядни протести в страната и чужбина (ОБЗОР)
- ↑ Кабинетът „Желязков“ подава оставка
- 1 2 Премиерът Желязков: Присъединяването на България към Борда за мир се оценява подобаващо от САЩ и от международната общност
- ↑ Сагата "Съвет за мир": тежко унижение за България
- 1 2 Дали и кога ще се ратифицира подписът на премиера в Съвета за мир на Тръмп?
- ↑ Народно събрание на Република България. Проект на Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Росен Желязков заради провала на правителството в сектор външна политика // parliament.bg, 3 април 2025. Посетен на 2 април 2025. (на български)
- ↑ Народно събрание на Република България. Проект на Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Росен Желязков заради провала на правителството в борбата срещу корупцията // parliament.bg, 10 април 2025. Посетен на 10 април 2025. (на български)
- ↑ Народно събрание на Република България. Проект на Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Росен Желязков заради провала на правителството в сферата на фискалната политика // parliament.bg, 27 юни 2025. Посетен на 27 юни 2025. (на български)
- ↑ Народно събрание на Република България. Проект на Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Росен Желязков заради провала на правителството в сектор околна среда и води // parliament.bg, 3 юли 2025. Посетен на 3 юли 2025. (на български)
- ↑ Народно събрание на Република България. Проект на Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Росен Желязков заради провала на правителството в секторите вътрешна сигурност и правосъдие // parliament.bg, 12 септември 2025. Посетен на 12 септември 2025. (на български)
- ↑ Народно събрание на Република България. Проект на Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Росен Желязков заради провала на правителството в сектор икономическа политика // parliament.bg, 5 декември 2025. (на български)
