Правища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Република Гърция. За селото в България вижте Правище.

Правища
Ελευθερούπολη
Правища
Правища
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Кушница
Надм. височина 114 m
Население (2001) 5932 души
Покровител Свети Мина[1]
Пощенски код 641 00
Телефонен код 25940-2
Правища в Общомедия

Правища или Правище (на гръцки: Ελευθερούπολη, Елевтеруполи, катаревуса: Ελευθερούπολις, Елевтеруполис, до 1929 година Πράβι, Прави, катаревуса: Πράβιον, Правион[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Кушница (Пангео) в област Източна Македония и Тракия с 5932 жители. Градът е център и на Елевтеруполската епархия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Правища е разположен на 17 километра западно от град Кавала в югоизточното подножие на планината Кушница (Пангео) на река Лъджа (Мармара).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов Правища е патронимично лично име от личното име *Прав(о). Жителското име е пра̀вищя̀нин, пра̀вищя̀нка, пра̀вищя̀не.[3] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти *Правишти от личното име Прав(о).[4]

Римска епоха[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на Правища има остатъци от късноантично селище.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В подправената Калиманова грамота от XVI век се среща „Правица“, което се предполага, че е Правища. Името се среща у Хаджи Калфа в средата на XVII век в турцизираната форма Пирауща.[4]

В Правища е имало голям турски арсенал. От XVII век тук се изработват гюлета (топ-коршум) за турската артилерия, а вероятно се отливат и други железни предмети за армията.[6] В края на XIX век Правища е център на малка каза в Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Правища:

Катедралата „Свети Николай“ (1759) на стара снимка със старата камбанария
Градът Правища или Прави на гръцки е разположен в равнина по двата брага на неголяма река... Правища е седалище на мюдюра, кадията и меджлиса на каазата. В града има 6 турски джамии, една от които е на мюсюлманите цигани. Християните имат епископски дом с църква и две народни гръцки училища. Тук постоянно пребивава епископ, наричан Елефтеруполски и подчинен на Драмския митрополит. За издръжка на този епископ се взима от всяка християнска двойка в Правищката каза по 32 пиастра годишно, докато в другите каази тази сума не превишава 6 пиастра. Това високо облагане се обяснява с малочислеността на християните, съставляващи паството на Елефтеруполския епископ.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Правища:

Правища, паланка на Ю от Драма 5 часа път. Сградена е между клонове, които се спущат между двата паралелни хребета на Пърнар до едноименна река. Седалище на гръцки митрополит, „Елевтериополски“. Тук става пазар, а на Митровден панаир, който трае 1 седмица. Обращението през панаира е до 3000 л. т. Жители 3000, гърци, с църква и училище. Правишката нахия съставят 16 гръцки села и едно българско, Нътен, с 40 къщи. Вероятно е да има и други български села; с верни сведения обаче не ми бе възможно да се сдобия.[8]

В края на XIX век през градчето минава Васил Кънчов и пише: „Правища брои около 600 къщи турци, гърци и малко власи. Папунджийството успева. Освен в Правища гърци има и в селата Косорик - голямо село, работят с чулове и чували; Пикимак - има 300 къщи, един час път далеч от Куманица; Палихор – със 150 къщи, между тях малко турци...“[9]

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Правища живеят 1250 турци, 1100 жители гърци християни и 1200 цигани.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Правища има 1100 гърци и 1200 цигани.[11]

Градчето е освободено от четата на Панайот Байчев на 31 октомври 1912 година по време на Балканската война. По същото време в града влиза и четата на гръцкия андартски капитан Дукас Дукас, след което в града се настаняват български военни части.[12] Петър Байчев става военен комендант на Правища.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Картичка от Правища.

В 1913 година градчето попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години на XX век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 160 семейства със 745 души.[13] В 1929 година паланката е прекръстена на Елевтеруполис.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Правища
Починали в Правища
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Петров Красновски, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[14]
Свързани с Правища
  • Flag of Greece.svg Николаос Влахос (Νικόλαος Βλάχος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, роден в Попово, свръзка на Дукас Дукас и Константинос Даис, на два пъти заловен от българска войска през 1913 и 1917 година[15]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πράβι -- Ελευθερούπολις
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 207.
  4. а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
  5. Ο Ιερός Ναός του Αγίου Νικολάου στην Ελευθερούπολη και η συμβολή του στη ιστορία της πόλης. // Θεόδωρος Δ. Λυμπεράκης. Посетен на 28 февруари 2016.
  6. Георгиев, Георги К. „Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)“. София, 1953, стр.92.
  7. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 48 – 49.
  8. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 33.
  9. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
  11. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 232-233.
  12. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 114.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 92
  15. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
  16. Amicale Franco Hellene d`Antony, Elefteroupolis Jumelé avec Antony
     Портал „Македония“         Портал „Македония