Правища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Република Гърция. За селото в България вижте Правище.

Правища
Ελευθερούπολη
Правища
Правища
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Кушница
Надм. височина 114 m
Население (2001) 5 932 души
Покровител Свети Мина[1]
Пощенски код 641 00
Телефонен код 25940-2
Правища в Общомедия

Правища или Правище (на гръцки: Ελευθερούπολη, Елевтеруполи, катаревуса: Ελευθερούπολις, Елевтеруполис, до 1929 година Πράβι, Прави, катаревуса: Πράβιον, Правион[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Кушница (Пангео) в област Източна Македония и Тракия с 5 932 жители. Градът е център и на Елевтеруполската епархия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Правища е разположен на 17 километра западно от град Кавала в югоизточното подножие на планината Кушница (Пангео) на река Лъджа (Мармара).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов Правища е патронимично лично име от личното име *Прав(о). Жителското име е пра̀вищя̀нин, пра̀вищя̀нка, пра̀вищя̀не.[3] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти *Правишти от личното име Прав(о).[4]

Римска епоха[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на Правища има остатъци от късноантично селище.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В подправената Калиманова грамота от XVI век се среща „Правица“, което се предполага, че е Правища. Името се среща у Хаджи Калфа в средата на XVII век в турцизираната форма Пирауща.[4]

В Правища е имало голям турски арсенал. От XVII век тук се изработват гюлета (топ-коршум) за турската артилерия, а вероятно се отливат и други железни предмети за армията.[6] В края на XIX век Правища е център на малка каза в Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Правища:

Катедралата „Свети Николай“ (1759) на стара снимка със старата камбанария
Градът Правища или Прави на гръцки е разположен в равнина по двата брага на неголяма река... Правища е седалище на мюдюра, кадията и меджлиса на каазата. В града има 6 турски джамии, една от които е на мюсюлманите цигани. Християните имат епископски дом с църква и две народни гръцки училища. Тук постоянно пребивава епископ, наричан Елефтеруполски и подчинен на Драмския митрополит. За издръжка на този епископ се взима от всяка християнска двойка в Правищката каза по 32 пиастра годишно, докато в другите каази тази сума не превишава 6 пиастра. Това високо облагане се обяснява с малочислеността на християните, съставляващи паството на Елефтеруполския епископ.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Правища:

Правища, паланка на Ю от Драма 5 часа път. Сградена е между клонове, които се спущат между двата паралелни хребета на Пърнар до едноименна река. Седалище на гръцки митрополит, „Елевтериополски“. Тук става пазар, а на Митровден панаир, който трае 1 седмица. Обращението през панаира е до 3000 л. т. Жители 3000, гърци, с църква и училище. Правишката нахия съставят 16 гръцки села и едно българско, Нътен, с 40 къщи. Вероятно е да има и други български села; с верни сведения обаче не ми бе възможно да се сдобия.[8]

В края на XIX век през градчето минава Васил Кънчов и пише: „Правища брои около 600 къщи турци, гърци и малко власи. Папунджийството успева. Освен в Правища гърци има и в селата Косорик - голямо село, работят с чулове и чували; Пикимак - има 300 къщи, един час път далеч от Куманица; Палихор - със 150 къщи, между тях малко турци...“[9]

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Правища живеят 1 250 турци, 1 100 жители гърци християни и 1 200 цигани.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Правища има 1 100 гърци и 1 200 цигани.[11]

Градчето е освободено от четата на Панайот Байчев на 31 октомври 1912 година по време на Балканската война. По същото време в града влиза и четата на гръцкия андартски капитан Дукас Дукас, след което в града се настаняват български военни части.[12] Петър Байчев става военен комендант на Правища.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Картичка от Правища.

В 1913 година градчето попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години на XX век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 160 семейства със 745 души.[13] В 1929 година паланката е прекръстена на Елевтеруполис.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Правища
Свързани с Правища
  • Flag of Greece.svg Николаос Влахос (Νικόλαος Βλάχος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, роден в Попово, свръзка на Дукас Дукас и Константинос Даис, на два пъти заловен от българска войска през 1913 и 1917 година[14]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2018-01-05.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πράβι -- Ελευθερούπολις
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 207.
  4. а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
  5. Ο Ιερός Ναός του Αγίου Νικολάου στην Ελευθερούπολη και η συμβολή του στη ιστορία της πόλης. // Θεόδωρος Δ. Λυμπεράκης. Посетен на 2016-02-28.
  6. Георгиев, Георги К. „Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)“. София, 1953, стр.92.
  7. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 48 – 49.
  8. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 33.
  9. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
  10. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 200.
  11. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 232-233.
  12. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 114.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 66.
  15. Amicale Franco Hellene d`Antony, Elefteroupolis Jumelé avec Antony
     Портал „Македония“         Портал „Македония