Правни системи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правни системи по света
  Континентална правна система   Общо право   Смесени правни системи (също и като смесена юрисдикция)   Обичайно право   Шериат

Правните системи, срещани понякога и като правови системи, са начинът на организиране, структуриране и прилагане на правото посредством системата на правото. Със сравнителното им изучаване са занимава сравнителното право.

Разграничителни критерии[редактиране | edit source]

Основни разграничителни критерии за исторически възникналите правни системи според сравнителното право са:

Правни семейства[редактиране | edit source]

В света съществуват три основни правни семейства:

  • континентално или европейско (романо-германско) правно семейство базирано на континенталната правна система, която от своя страна е фундирала върху римското право;
  • семейство на общото право базирано на общото (англо-саксонско) право и прецедента;
  • религиозно-традиционно правно семейство.

Правни системи[редактиране | edit source]

Всяко правно семейство е изградило своя правна система:

Континентална система[редактиране | edit source]

Правни системи в Европа

Континенталната правна система е водеща. Тя се поделя на пандектна система и романска система.

Континенталната система има за основа правните норми като правила за поведение в обществото, отговарящи на справедливостта и морала като субсидиарни източници на правото. Съдебната практика, за разлика от системата на обичайното право, тук не е водеща, а фундаментален източник на правото е закона който регулира обществените отношения в дадена област, а за по-големи сфери има кодекси. Водещото начало при континенталната система е регулирането на отношенията между гражданите посредством гражданското право, което е основен отрасъл при континенталната система.

Континенталната правна система възниква на базата на римското право и академичните усилия в европейските университети, започнали още от 12 век да развиват и приспособяват правото от Corpus Iuris Civilis към променящата се действителност и предизвикателствата на средновековния свят.

В Русия след Октомврийската революция и в бившите социалистически страни след Втората световна война се формира на пандектна основа т.нар. социалистическо право, което е конюктурно и преходно явление в правния мир и след падането на Желязната завеса с Берлинската стена е в процес на отмиране.

Правото на Европейския съюз е континентален системен тип, обединяващо схващанията на двете водещи правни школи на континента - немската и френската. То е уникално еволюционно и своеобразно съчетание от нов тип в развитието на правото, обединяващо достиженията на юриспруденцията в т.нар. Стара Европа.

Особен случай в Европа представлява Ирландия.

Страните от Далечния изток (Китай, Корея, Япония) и Индокитай също се придържат в правната си система към принципите на континенталната система.

Аржентина и Южноафриканската република имат смесен тип правна система между континентална и основана на общото право.

Пандектни системи[редактиране | edit source]

Пандектните системи от своя страна се подразделят на три подгрупи:

Романски системи[редактиране | edit source]

Романската система на правото на романските народи условно се подразделя на две подгрупи:

Система на общото право[редактиране | edit source]

Системата на общото право е разпространена в страните от Британската общност без Квебек, американския щат Луизиана и Южноафриканската република, където тази правна система е модифицирана.

Системата на общото право се базира на прецедента, т.е. в нея не съществуват или съществуват само някои общи норми под формата на нормативен акт, насочени към решаването на конкретен проблем, но не и в систематичен като за континенталната система вид. Основен източник на правото в англо-саксонската система е прецедента.

Характерна за англо-саксонската правна система е конкуренцията между източниците на правото сред които са правния обичай, правната доктрина и закона. Поради това тази правна система, за разлика от континенталната, е недиференцирана. Това се дължи на историята на правото в Англия. На острова не навлиза в юриспруденцията римското право, а остават в сила традицията и обичая. Тази правна система се разпростира и в бившите английски колонии.

Днес системата на общото право в САЩ, Канада, Индия и Англия е различна.

Религиозно-традиционна правна система[редактиране | edit source]

Общото което характеризира тази правна система е отхвърлянето на позитивното право и строгото придържане към религиозното или естственото право.

Религиозни правни системи[редактиране | edit source]

Мюсюлманска правна система[редактиране | edit source]

Днес към правото на шариата се придържат повечето страни от Арабската лига и шиитски Иран и Афганистан. Иран и Афганистан представляват особен случай.

Индуска правна система[редактиране | edit source]

Индуската правна система е характерна за някои индийски щати в които мнозинството от населението изповядва индуизъм.

Юдейска правна система[редактиране | edit source]

Юдейската правна система е особен случай само за Израел. Тя е изключение спрямо всички останали правни системи. Представлява смес от светско и религиозно право по юдаизма (Халаха).

Особени случаи на компилация от правни системи[редактиране | edit source]

Особен случай представляват страните от Далечния изток и Индокитай. При тях правоприлагането се осъществява от смес от писани по континентален тертип нормативни актове и норми на обичайното право. В тези страни на пиадестал е естественото право.

Индия се характреизира с липсата на унифицирана и единна за страната правна система.

За много африкански страни предимно от Централна Африка и остров Мадагаскар въобще не може да се говори за изградени централизирани правни системи, а навсякъде по места според традиците на различните племена основен източник на правото е племенния или местен обичай.

Правна система в България[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]