Омарчевски правопис
Омарчевският правопис, известен още като правопис на БЗНС или земеделски правопис, е въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС през 1921 г. при министър Стоян Омарчевски. Остава в сила до 1923 г., когато земеделското правителство пада и новото правителство възстановява (с някои поправки) Иванчевския правопис.[1][2]
Основни положения[редактиране | редактиране на кода]
Министър Омарчевски възлага на комисия да извърши реформа на правописа с цел неговото опростяване. На 22 юли 1921 година той подписва „Упътване за общ правопис на българския книжовен език“.[2]
От съвременния български правопис, въведен след Деветосептемврийския преврат от 1944 г., Омарчевският правопис се отличава твърде малко.[3][1] По-съществените разлики са следните:[2]
- изхвърляне от азбуката на буквите ѣ (неупотребявана и в съвременния правопис), ъ и ь.
- мекост на съгласна пред о се бележи с й: синйо, Ганйо.
- фонетично правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род: пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен – пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Това правило се нарича евфонично (благозвучно), противопоставено на настоящото синтактично правило.
- представянето на звука [ъ] с буквата ѫ (голяма носовка).
- правилата за употреба на удвоените предлози „със“ и „във“: по омарчевския правопис „във“ се пише пред думи, започващи с в, ф или хв, а „със“ – пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ.
С публикуването на „Упътване за общ правопис на българския книжовен език“ за пръв път се кодифицира и употребата на главни букви, също така някои въпроси на сричкопренасянето.
Цели[редактиране | редактиране на кода]
Земеделското правителство обуславя целта на реформата като опростяване на българския правопис и превръщането му в по-достъпен за широките народни маси. Същевременно правописният въпрос е силно политизиран още от началото на XX век. Левите политици (комунисти и земеделци) се стремят към изхвърлянето на запазените старобългарски букви ѣ и ѫ, изразяващи характерни за българския език звукове, както и на ъ и ь (букви със специфични функции, в края на думите показващи дали крайната съгласна трябва да се произнася меко или твърдо). От страна на земеделците има стремеж към сближаване със сръбския правопис, от страна на комунистите – към руско-съветския. След Октомврийската революция съветското правителство веднага прави езикова реформа, с която изхвърля буквите ѣ, ѫ, ъ и ь от руската азбука; същото правят и земеделците веднага след идването им на власт.[1]
Изхвърлянето на буквата ѣ, обединяваща с двоякия си изговор (мляко/млеко) всички българи, от най-източните краища до най-западните покрайнини, внася разединение, разделя източните и западните диалекти. Решението е политическо, а не научно, и цели разединение между българите, нагаждане на българската азбука и правопис към руската и сръбската, проправя пътя към отродяването на македонците от българската народност и култура.[1] Стамболийски се стреми към поддържане на приятелски отношения със Сръбско-хърватско-словенското кралство и се ангажира с прекратяване на дейността на ВМРО.[4]
Критики[редактиране | редактиране на кода]
Въвеждането на Омачевския правопис предизвиква бурна реакция. Много учени, сред които и проф. Любомир Милетич, пишат протестни писма. Софийският университет заплашва, че ще затвори врати. Българската академия на науките не признава правописа.
Македонските организации изпращат официални протести до правителството и до Народното събрание, а изданията им продължават да излизат със стария правопис. Премахването на двойното е (ѣ) се приема като „предаване на западните диалекти“ и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. Ѣ се превръща в символ. Илинденската организация заявява, че „македонските българи ще запазят този правопис – свят за българщината – като македонски“.[1]
В Германия вестник „Кьолнише цайтунг“ отразява положението (11 януари 1922) така: „Българският език като руския познава две букви „ь“ и „ъ“, които се пишат в края на думите, за да покажат, че крайната съгласна трябва да се произнася меко или твърдо. Освен тия чужди на сръбския език букви българският език притежава за радост на чужденците и едно двойно „е“. Сегашното българско правителство, което произхожда от земеделската партия и се подкрепя от умерените социалисти и от т.нар. комунисти, преследва между другото и сближаване с Югославия. С изхвърлянето на тези букви, които не се срещат в сръбската кирилска азбука, то иска да изгради мост към Сърбия. Преди няколко месеца правителството издаде строги заповеди до печата и до печатниците да не употребяват вече тези три букви. Образованото гражданство, което и без това мрази земеделското правителство, обяви, че Отечеството е в опасност“.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Алтънков, Никола. Екзекуцията на най-българските букви. Из „История на БКП /1919 -1989/" // fakel.bg. 22 май 2021. Посетен на 14 ноември 2023.
- ↑ а б в Данаилова, Вергиния. Правописните реформи в българския език след Освобождението и кодификацията им // Лингвистиката: история, предизвикателства, перспектива. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. д-р Иван Кочев. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2015. ISBN 978-954-00-0044-2. с. 117.
- ↑ Недкова, Силвия. Когато в името на народа сваляха нивото на езика // ploshtadslaveikov.com. 1 юли 2021. Посетен на 14 ноември 2023.
- ↑ Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 138 – 146.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Правописният въпрос след Освобождението – Из историята на нашето езиково строителство, Л. Андрейчин.
- Примери за Омарчевския правопис в Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1
