Направо към съдържанието

Православна църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Православната църква, наричана още Източноправославна църква и Гръко-православна църква(на англ. “Greek-orthodox”), е втората най-голяма християнска общност(по численост след Римокатолическата църква), наброяваща приблизително 225 милиона членове.[1] Според Символа на вярата – кратко верово изповедание, тя е Свята, Вселенска, Съборна и Апостолска църква, основана от Иисус Христос и Неговите апостоли. Православната църква се състои от няколко автокефални единици, различни по географски и национален белег, но единни в богословско и литургично отношение. Всички те признават първите седем Вселенски събора и споделят пълно общение, както и специфични доктрини и традиции.

Свети Александър Невски (София)

Исторически Православната църква произлиза от четири от първите пет патриаршии на първоначално единната християнска църква – Александрийската(Патриаршия на Александрия(Египет), Либия, Пентаполис и цяла Африка, Йерусалимската(Патриаршия на Светия Йерусалим и цяла Палестина), Антиохийската(Патриаршия на Антиохия/Сирия/ и целия Изток), Константинополската(Вселенска патриаршия - Архиепископия на Константинопол, Новият Рим) и Римската. През 1054 г. се стига до разделение на Църквата (Велика схизма) между папата в Рим и патриарха на Константинопол. След назрели вече проблеми между двете църкви папският кардинал Хумберт е изпратен на преговори в Константинопол, но патриарх Михаил Керуларий неколкократно отказва да го приеме, след което кардиналът поставя документ с който обявява източната църква за отлъчена от папата, като отговорът на патриарха не закъснява, след което двете църкви си разменят взаимно анатеми, отменени през 1964 година от папа Павел VI и патриарх Атинагор I Константинополски. Поводите за разделението през 1054 год момент са два:

  1. добавката „и от Сина“ (Filioque) към символа на вярата;
  2. догмата за единовластие (върховенство по власт) и непогрешимост на Римския папа.

Великата схизма донякъде е резултат и от факта, че в западна Европа върховната светска власт принадлежи на епископа на Рим - папата(папоцезаризъм) т.е. никой държавен глава-монарх(крал, император) не може да управлява без папата да му даде тази власт.В Източната Римска империя(Византия) - императорът де факто държи властта над Константинополската патриаршия(цезаропапизъм), което исторически се потвърждава още от Първия Вселенски събор тъй като е свикан и дори председателстван от император Константин I Велики.Византийските императори са имали реална и абсолютна власт над църквата, което е проследимо и доказано с многобройни исторически примери. Друг пример за “цезаропапизъм” е периодът след завладяването на Константинопол на 29 май 1453 год. от султан Мехмед II, когато всички до тогава автокефални църкви, чиито диоцез попада в границите на Османската империя губят своята автокефалия(вкл. Търновската патриаршия) и всички православни поданици на Османската империя биват подчинени на Константинополския патриарх по заповед на султана, който дава на патриарха пълни права да бъде и “милетбаши”/етнарх/ на православните си поданици, тъй като османското право е неприложимо към немюсюлманите.

През Средновековието отношенията между поместните църкви, които се стремят за независимост, и най-често я постигат, са сложни. Особено противоречива е тяхната църковна политика с Константинопол и Рим.

Българската православна църква и признаването на Българската патриаршия

[редактиране | редактиране на кода]

На преговорите между цар Петър I и император Роман Лакапин през 927 г. се стига до признание на титлата на българския владетел, а главата на Българската църква получава званието патриарх. Впоследствие гърците отричат многократно направените от тях безпрецедентни отстъпки, но в архивите на Ватикана е запазено копие от решението на императорския синклит за признаване на Българската патриаршия.

Шипченски манастир

Първи български патриарх е Дамян Доростолски (Дръстърски), а седалището му е в столицата Велики Преслав. Впоследствие патриаршеският престол е преместен в Дръстър (Силистра). Има предположения, че българската патриаршия е съществувала още при цар Симеон I; този въпрос е тясно свързан с признанието на царската титла на Симеон от страна на Константинополската патриаршия, което все още е неразрешен проблем в медиевистиката.

Понижаване на ранга на Българската патриаршия в архиепископия

[редактиране | редактиране на кода]

Във втората половина на Х век част от територията на България е завладяна първо от киевския княз Светослав, а след това от византийския император Йоан Цимисхи. Предполага се, че след падането на Дръстър, където се е намирал българският патриарх Дамян, във вражески ръце, той търси убежище в Сердика (София), а по-късно установява седалището на Българската патрирашия в новата столица на България – Охрид. След 1018 г. и загубата на държавна независимост на Първото българско царство (1018), рангът на Българската патриаршия е понижен от Василий II с три указа (хрисовули) на архиепископия със седалище в Охрид. Според хрисовулите главата на Охридската архиепископия носи титлата „архиепископ на България“, а диоцезът му обхваща всички български епископии от времената на царете Петър и Самуил. Подчинен е на цариградския патриарх.

След падането на православните държави и Константинопол под османско владичество, в действие остава византийското църковно, гражданско и обичайно право, но оттогава Вселенският патриарх става духовен глава на целия православен „милет“, което води до ново обединение на Вселенската църква. Султански берат от 1454 г. постановява неприкосновеността на Източната църква, гарантирайки на Вселенския патриарх в Константинопол неприкосновеност на личността, данъчна необлагаемост, свобода на разпространение и обезпечение на православното учение. Светият синод продължава да носи отговорност по всички отнасящи се до догмата въпроси. Патриаршеските съдилища получават правото да отсъждат по църковни и светски дела, засягащи християните. Източноправославните християни и патриаршии, доколкото още съществуват, запазват своята литургия, но се намират под юрисдикцията на Цариград, което невинаги е било във византийско време. Към 1416 г. Търновската патриаршия е била вече подчинена на Цариградската патриаршия. През 1766 г. е била ликвидирана и самостоятелността на Печката патриаршия, а през 1767 г. и на Охридската архиепископия. През 19 век поробените народи водят борби за автокефалност. Например едва през 1870 г. с ферман на султан Абдул Азис е основана Българската църковна екзархия като полузависима от Вселенската патриаршия в Цариград. През 1945 г. Вселенската патриаршия признава „Св. Православна Автокефална Българска Църква“. Възстановената през 1953 г. Българска патриаршия е била веднага призната от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви, а от Вселенската патриаршия едва през 1961 г. Македонската православна църква, провъзгласила се за автокефална през 1957 г., не е призната от никоя автокефална църква.

Патриаршии и автокефални църкви

[редактиране | редактиране на кода]

В Православната църква, която се гради на каноните и традициите, днес има 14 автокефални поместни църкви с право на пълна административна независимост. Те се признават официално взаимно, като между тях съществува йерархия на почит. От тях патриаршии са Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Грузинската, Българската, Сръбската, Руската и Румънската. Автокефални архиепископии са Кипърската, Гръцката, Албанската, Чехословашката и Македонската. Автокефална митрополия е Полската. Автономни църкви са Финландската и Японската. Предстоятел на поместната църква може да бъде в зависимост от местната употреба патриарх, митрополит или архиепископ. Израз на единството на Вселенската Църква е Вселенският патриарх в Константинопол, чийто диоцез е малък на брой, но който се почита като пръв между равни, защото Константинопол е бил столица на Византийската империя и център на Християнския Изток. Тя е 90 процента в Гърция, Черна гора и Молдова. Държавите, които са 80 процента, са Сърбия, България, Румъния, Беларус и Грузия. Държавите със 70 процента са само Украйна и Кипър. Държавите с 60 процента са Русия, Македония и Косово.

Първите автокефални църкви възникват в процеса на обособяването на отделните поместни църкви начело с патриарси и митрополити във Византия. В днешно време съществуват петнадесет автокефални църкви, които според датата на признаването им от Цариградската патриаршия се подреждат така:

ИмеБрой вярващиБогослужебен езикСедалище
Цариградска патриаршия?гръцкиИстанбул, Турция
Александрийска патриаршия80 000гръцки, арабскиАлександрия, Египет
Антиохийска патриаршия1 370 000арабски, гръцкиДамаск, Сирия
Йерусалимска патриаршия50 000гръцки, арабскиЙерусалим, Израел
Българска православна църква4 400 000[2]български, църковнославянскиСофия, България
Грузинска православна църква5 000 000грузинскиТбилиси, Грузия
Сръбска православна църква8 000 000сръбски, църковнославянскиБелград, Сърбия
Руска православна църква 100 000 000 църковнославянски Москва, Русия
Румънска православна църква16 000 000румънскиБукурещ, Румъния
Кипърска архиепископия420 000гръцкиНикозия, Кипър
Гръцка архиепископия10 000 000[3]гръцкиАтина, Гърция
Албанска православна църква160 000албанскиТирана, Албания
Полска православна църква500 000църковнославянскиВаршава, Полша
Православна църква на Чешките земи и Словакия150 000църковнославянскиПрага, Чехия и Прешов, Словакия
Американска православна църква1 000 000английски, църковнославянскиНю Йорк, САЩ

Забележка: автокефалността на Американската православна църква не е призната от Цариградската патриаршия.

Съществуват също и автономни православни църкви, намиращи се в подчинение на някои от автокефалните църкви:

ИмеБрой вярващиБогослужебен езикОбредСедалищеСтатут
Синайска православна църква??византийскиСинай, Египетавтономна архиепископия към Йерусалимската патриаршия
Финландска православна църква60 000финландскивизантийскиХелзинки, Финландияавтономна архиепископия към Константинополската патриаршия
Японска православна църква30 000японскивизантийскиТокио, Японияавтономна архиепископия към Руската православна църква
Китайска православна църква?китайскивизантийскиХонгконг, Китайавтономна епархия към Руската православна църква
Естонска православна църква20 000естонскивизантийскиТалин, Естонияавтономна епархия към Руската православна църква
Украинска православна църква УПЦ-МП?украински, руски, църковнославянскивизантийскиКиев, Украйнаавтономна епархия към Руската православна църква
Молдовска православна църква2 500 000румънски, църковнославянскивизантийскиКишинев, Молдоваавтономна епархия към Руската православна църква
Бесарабска архиепископия500 000румънскивизантийскиКишинев, Молдоваавтономна екзархия към Румънската патриаршия
Латвийска православна църква?латвийскивизантийскиРига, Латвияавтономна патриаршия към Константинополската патриаршия
Западноевропейска православна църква?църковнославянскивизантийски, латинскиПариж, Францияавтономна екзархия към Константинополска патриаршия
Задгранична Руска православна църква400 000църковнославянскивизантийскиНю Йорк, САЩавтономна митрополия към Руската православна църква
Северноамериканска антиохийска архиепископия120 000английскивизантийскиНю Джързи, САЩавтономна архиепископия към Антиохийската патриаршия
Православна охридска архиепископия?църковнославянски, македонска литературна нормавизантийскиОхрид, Северна Македонияавтономна митрополия към Сръбската православна църква
Корейска православна църква ? корейски византийски Сеул, Република Корея автомна митрополия към Константинополска патриаршия
Сингапурска православна църква ? ? византийски Сингапур, Сингапур автомна епархия към Константинополска патриаршия

Забележка: автономността на Японската православна църква и на Китайската православна църква не е призната от Константинополската патриаршия, а автономността на Латвийската православна църква и на Естонската православна църква не е призната от Руската православна църква. Охридската православна църква е призната само от Сръбската.

Целият каноничен православен свят е организиран в тези горепосочени автокефални и автономни църкви, което е едно от особеностите на православието.

Непризнати православни църкви

[редактиране | редактиране на кода]

Също така съществуват няколко наричащи себе си православни църкви, които се придържат към православния канон, но не са признати от каноничните православни църкви главно по политически причини:

имеброй вярващибогослужебен езикобредседалищезабележка
Македонска православна църква?македонска литературна норма, църковнославянскивизантийскиСкопие и Охрид, Северна Македонияоснована през 1967 г.
Украинска православна църква Киев патриаршия УПЦ-КП?украински, църковнославянскивизантийскиКиев, Украйнаоснована през 1989 г.
Украинска автокефални православна църква УАПЦ?украински, църковнославянскивизантийскиКиев, Украйнаоснована през 1921 г.
Черногорска православна църква50 000църковнославянски, сръбскивизантийскиЦетине, Черна гораоснована през 1997 г., с помощта на алтернативния български синод
Беларуска православна църква?църковнославянскивизантийскиНю Йорк, САЩоснована през 1922 г.
Италианска православна църква?италианскивизантийскиРавена, Италияоснована през 1991 г., с помощта на старокалендарната гръцк църква и на алтернативния български синод
Турска православна църква500турски, гръцкивизантийскиИстанбул, Турцияоснована през 1924 г.
Истинска руска православна църква?църковнославянскивизантийскиМосква, Русияоснована през 1927 г.
  1. ↑ www.adherents.com // Архивиран от оригинала на 5 октомври 2013. Посетен на 13 ноември 2009.
  2. ↑ Население по местоживеене, възраст и вероизповедание // 2011. Посетен на 10 март 2014.
  3. ↑ www.cnewa.us // Архивиран от оригинала на 14 август 2011. Посетен на 27 март 2011.