Православна църква на Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Православна Църква в Украйна
Православна церква України
Катедралата „Света София“
Информация
Произлязла отВселенска патриаршия
ОснованаОсноваване като Киевска митрополия – 988 г.
Обединителната катедрала – 15 декември 2018 г.
Автокефалия – 6 януари 2019 г.
Статутавтокефална
ПредстоятелЕпифаний Киевски
Рангмитрополит
Обредвизантийски
Календарюлиянски, новоюлиянски
Богослужебен езикукраински език
СедалищеМихайловски Златовръх манастир, Киев
Диоцез Украйна
Численост
Епархии44
Манастири79 (по изчисления на Министерството на културата, младежта и спорта на Украйна за 2019 г.)[1]
Паство58,3% от православните граждани на Украйна (Юни 2021 г., изследване на „КИЙВСКИ МЕЖДУНАРОДЕН ИНСТИТУТ ПО СОЦИОЛОГИЯ“)[2]
Сайтwww.pomisna.info/uk/
Православна Църква в Украйна в Общомедия

Православна църква на Украйна[3] (съкр. ПЦУ; на украински: Православна церква України) или Светата църква на Украйна[4]; юридическо име – Киевска митрополия на Украинската православна църква (Православна църква на Украйна), на украински: Київська митрополія Української православної церкви (Православної церкви України) е автокефална поместна православна църква на територията на Украйна.[5] Провъзгласена на 15 декември 2018 г. на Обединителния събор в Киев.[6]

Получава статут на автокефална църква през януари 2019 г. от Константинополската патриаршия, която ѝ предоставя томос и я включва в своя диптих.[5]

Създаването и статутът на църквата предизвика конфликт между Константинополската и Московската патриаршии.[7] Московската патриаршия и Украинската православна църква в нея прекъсват евхаристийното общение с Константинополската патриаршия, без да признават нейните действия.[5]

На 24 май 2023 г. Съборът на епископите решава пълния преход към ревизирания юлиански календар и че този преход ще се извърши на 1 септември 2023 г.[8][9] Беше решено също така да се свика Поместният събор на 27 юли 2023 г., който окончателно ще одобри прехода към Ревизирания Юлиански календар.[10]

Киевска митрополия[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Киевска митрополия

През 988 г. в резултат на християнизацията на Киевска Рус от св. Владимир I се формира първата християнска църква с център в град Киев под името Киевска митрополия на Вселенската патриаршия на Константинопол.[11] След Брестския съюз през 1596 г. в украинското християнство има разцепление, разделено на православни и католици.

През 1685 г. Московската патриаршия започва анексирането на Киевската митрополия към Вселенската патриаршия, ръкополагайки Киевския митрополит Гедеон в Московия. През 1686 г. чрез симония Вселенският патриарх Дионисий IV (по-късно анатема) издава Синодално писмо, даващо правото да ръкополага Киевския митрополит на Московския патриарх по начина на строги икономии, избран от събора на духовенството и вярващите от неговата епархия. Задължително е Киевският митрополит да посочи Вселенския патриарх на Константинопол като свой Първоиерарх във всяка служба, провъзгласявайки и потвърждавайки своята канонична зависимост от Църквата-майка в Константинопол, но нито едно от тези условия не е изпълнено. Киевската митрополия всъщност се превръща в една от обикновените епархии на Московската патриаршия, когато Петър Велики през 1722 г. избира Варлаам (Вонятович) в ранг архиепископ, а не митрополит. Светият Синод на Вселенската патриаршия в процеса на предоставяне на автокефалия на Украинската църква по време на заседанието си на 11 октомври 2018 г. отмени Синодалното писмо от 1686 г. поради симония и грубото ѝ нарушение.[12]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

На 11 октомври 2018 г. Светият синод на Константинополската патриаршия обявява отмяната на решението за подчинение на Киевската митрополия към Московската патриаршия, възстановява в йерархичен и свещенически чин и връща към общение с Църквата примасите на следните неканонични православни църкви: Украинската православна църква на Киевската патриаршия и Украинската автокефална православна църква, както и техните последователи.[13] На 29 ноември 2018 г. Константинополската патриаршия обявява, че е съставен проект за Устав на Украинската църква.[14]

Обединителният събор на православните църкви в Украйна. Киев, катедралата „Света София“. 15 декември 2018 г.

Официалното създаване на църквата се състои на 15 декември 2018 г. по време на Обединителния събор, на който присъстват духовници от бившите Украинска православна църква на Киевската патриаршия и Украинска автокефална православна църква (разформировани преди началото на събора),[15] както и двама бивши йерарси на Украинската православна църква (Московска патриаршия).[a][18][19] Обединителният събор и създаването на Православната църква на Украйна, съгласно комюникето на Вселенската патриаршия, са признати на 15 декември 2018 г.[14]

Според приетия устав църквата се оглавява от примас с титлата „Митрополит на Киев и на цяла Украйна“.[20] От 15 декември 2018 г. на тази длъжност е митрополит Епифаний Киевски, бившият митрополит Переяславски и Белоцерковски на Украинската православна църква (Киевска патриаршия).

На 5 януари 2019 г. Константинополският патриарх Вартоломей подписва свидетелство за автокефалия на Православната църква на Украйна (томос) в катедралата „Свети Георги“ във Фанар, Истанбул.[5] Официалното предаване на томоса на предстоятеля, митрополит Епифаний, се състои на 6 януари 2019 г.[21][22]

На интронизацията на митрополит Епифаний, което се провежда на 3 февруари 2019 г. в катедралата „Света София“ в Киев, присъстват президентът на Украйна Петро Порошенко, представители на правителството и чуждестранни делегации. На интронизацията присъстват йерарсите на Константинополската патриаршия, митрополит Галски Емануел Адамакис (ръководител на делегацията); митрополит Адрианополски Амфилохий (Стергиу); председателят на Ставропигията на Константинополската патриаршия в Киев, архимандрит Михаил Анишченко; представители на канадската и американската диаспора на Украинската православна църква (Константинополска патриаршия). Други поместни православни църкви не изпращат свои представители на церемонията.[23]

Каноничен и правен статус[редактиране | редактиране на кода]

Томосът за автокефалията на Православната църква на Украйна

Канонични основи[редактиране | редактиране на кода]

Новосформираната православна църква се ръководи от Свещеното писание и Светото предание, както и от устава,[6] съставен в Константинополската патриаршия. Православните украинци в диаспората, според устава, попадат под юрисдикцията на Константинополската православна църква.

Връчването на томоса се състои на 6 януари 2019 г.[20][24] в „Свети Георги“ във Фанар (квартал на Истанбул),[25] по време на съвместна [[литургия}] на Епифаний (Думенко) и патриарх Вартоломей.[26]

След представянето на томоса за автокефалия, новосформираната църква официално е обявена за нова сестринска автокефална църква,[14] заемайки 15-то място в диптиха на православните църкви (от гледна точка на Константинополската патриаршия).[26][27]

На 30 януари 2019 г. религиозният административен център и централният изпълнително-разпоредителен орган на Православната църква на Украйна са регистрирани в Единния държавен регистър за юридически лица, физически лица-предприемачи и обществени сдружения на Украйна, под името Киевска митрополия на Украинската православна църква (Православна църква на Украйна).[28][29][30][31]

В Крим

Според данни на Украинския хелзинкски комитет за правата на човека, през 2014 г. Кримската епархия на Украинската православна църква (Киевска патриаршия) е имала 46 енории (26 общности са имали постоянни помещения), три православни братства и мисии и един манастир.[32] Според съобщенията на местните медии след анексирането на Крим от Русия, през 2014 г. Кримската епархия на Украинската православна църква (Киевска патриаршия) отказва да се регистрира по руското законодателство. В тази връзка местните власти конфискуват част от нейното имущество и към момента на формиране на Православната църква на Украйна, епархията е използвала само две църкви на територията на Крим – катедралния храм „Свети Равноапостоли Владимир и Олга“ в Симферопол и църквата „Въздвижение на Светия кръст“ в Евпатория.[33]

През март 2019 г. Министерството на имуществените и поземлени отношения на Република Крим подава иск за арбитраж за предсрочно прекратяване на договора за наем на помещенията, в които се намира катедралата „Свети Равноапостоли Владимир и Олга“. В същото време министърът на имуществените и поземлени отношения на Република Крим Анна Анюхина заявява, че тези помещения „могат да бъдат предадени за безвъзмедно ползване на представители на Православната църква на Украйна, ако организацията официално се регистрира по руското законодателство“. През август 2017 г. руски служители изнасят от храма ценно имущество, а в средата на юни 2019 г. „като част от планиран ремонт на фасадата“ покривът му е демонтиран, след което катедралата е наводнена от дъждовете.[34] На 28 юни Арбитражният съд на Република Крим разпорежда на Кримската епархия да предаде помещенията на църквата в полза на Министерството на имуществените и поземлени отношения на Република Крим.[35]

В случая с църквата „Въздвижение на Светия кръст“, административният отдел за общински контрол на Евпатория издава заповед на представителите на Православната църква на Украйна да освободят имота и да демонтират сградата, или да оформят документите за недвижимия имот в съответствие с руското законодателство.[33]

Структура и управление[редактиране | редактиране на кода]

Митрополит на Киев и цяла Украйна Епифаний

Пожизнен предстоятел на Православната църква на Украйна е митрополитът на Киев и на цяла Украйна. Той оглавява Светия синод, поместните и светите архиерейски събори.[36] На Обединителния събор, проведен на 15 декември 2018 г., за глава на църквата е избран Епифаний (Думенко), митрополит Переяславски и Белоцерковски от Украинската православна църква (Киевска патриаршия). На 3 февруари 2019 г. той е интронизиран на църковния престол.[37]

Най-висшата църковна власт в Православната църква на Украйна е събора на духовенството и миряните – Поместният събор. Той се свиква на всеки 5 години, или по изключение – от Киевския митрополит и Светия синод.[36]

Светият архиерейски събор се състои от Киевския митрополит и всички епархийски епископи на Православната църква на Украйна и се свиква ежегодно или изключително от Киевския митрополит. Ако това действие е невъзможно от страна на примаса (което се определя от комисия, назначена от Светия синод), съборът се свиква от най-висшия епископ.[36]

Годишният (постоянен) Свети синод на Православната църква на Украйна се състои от митрополита на Киев и на цяла Украйна и 12 епархийски епископи, които се назначават в съответствие със старшинството на епископската им хиротония. Половината от членовете на Синода се сменят на всеки шест месеца, но през преходния период негови постоянни членове също са трима бивши ръководители (или, при липса на такива – най-висшите представители на йерархичната хиротония) на църковни групи, обединени на Събора, създал Православната църква на Украйна.[36]

Епископи и епархии[редактиране | редактиране на кода]

Към декември 2020 г. Православната църква на Украйна се състои от 44 епархии в Украйна.[38] Някои от нейните епархии и общности се намират извън Украйна, но според томоса за автокефалия на църквата „тя не може да назначава епископи или да създава енории извън държавата; тези, които вече съществуват, оттук нататък се подчиняват, според реда, на Вселенския престол, който има канонични правомощия в диаспората, тъй като юрисдикцията на тази Църква е ограничена до територията на Украинската държава“.[39] По данни на митрополит Епифаний, изнесени през март 2019 г. в интервю за „Украинска правда“, по това време Православната църква на Украйна има 46 общности в Европа, 15 в Америка, в други региони на света – по 1 – 2 енории. Според неговите данни много енории в Европа самостоятелно са заявили желание да се подчинят на Вселенската патриаршия, но има общности, които не са изявили такова и с които се води диалог. В същото време по този въпрос няма натиск от страна на патриарх Вартоломей.[40]

До декември 2020 г. епископатът на Православната църква на Украйна наброява 60 епископи, от които 47 са епархийски.[38]

Епархии извън Украйна
Епархии Архиерей/управлител Епархия-предшественик
Белгородско-Обоянска епархия вакантна катедра правоприемница на едноименната епархия на УПЦ КП[41]
Валуйски викариат вакантна катедра правоприемник на едноименния викариат на УПЦ КП[41]
Богородска епархия митрополит Адриан Старина правоприемница на едноименната епархия на УПЦ КП[41]
Корсунска епархия митрополит Михаил Лярош правоприемница на Парижката епархия на УПЦ КП.[41] Управляващият епископ е подчинен на управителя на Галската митрополия на Константинополската православна църква и митрополита Киевски и на цяла Украйна[48]
викариат в САЩ и Канада управляващ и секретар митриран протойерей Виктор Полярни правоприемник на едноименния викариат на УПЦ КП[49]
Украинска православна мисия св. Юда в Япония протойерей Павел Королюк правоприемница на едноименната мисия на УПЦ КП[50]
Титулярни епископи
Епископ Титла
Иоанн Швец епископ Белогородски, титлата е създадена на 5 февруари 2019 г.[41]
Геронтий Олянски епископ Боярски, титлата е създадена на 5 февруари 2019 г.[41]
Марк Гринчевски епископ Дунаевецки, титлата е създадена на 5 февруари 2019 г.[41]
Адриан Кулик епископ Шепетовски, титлата е създадена на 5 февруари 2019 г.[41]
Епископи в почивка
Епископ Титла
Филарет Киевски почетен патриарх на Православната църква на Украйна, титлата е създадена на 15 декември 2018 г.[42][51] От 5 декември 2019 г., съгласно позицията на Православната църква на Украйна, възглавява религиозната организация под формата на мисия с право на пожизнено използване на комплекса на бившата Киевска патриаршия и Владимирската катедрала в Киев[45][c]
Дамиан Замараев архиепископ, бивш Херсонски и Таврически[53]
Опразнени епархии
Епархии Дата на съществуване Бележка
Киевска епархия в състава на енориите и манастирите на град Киев 2019 създадена на 5 февруари 2019 г. от енориите и манастирите на УПЦ КП в Киев, които преди това са били подчинени на Патриарх Киевски и на цяла Рус-Украйна, с изключение на Михайловския Златовръх манастир.[41] Във връзка с неподчинението на управляващия епископ на решенията на Синода, е подчинена на Митрополит Киевски и на цяла Украйна, като неин непосредствен епархийски епископ[54]
Белгород-Днестровска епархия 2019 – 2020 правоприемница на Източно-Молдавската епархия на УПЦ КП,[41] във връзка с изключването на управляващия епископ от епископата на ПЦУ, решението за по-нататъшния каноничен статус е прехвърлено в юрисдикцията на Румънската православна църква.[55]
Генически викариат 2019 – 2020 създаден на 19 ноември 2019 г.,[45] ликвидирован на 21 август 2020 г.[56]


Учебни заведения[редактиране | редактиране на кода]

Черновицкият национален университет „Юрий Федкович“ – бивша резиденция на митрополитите на Буковина и Далмация

Съгласно данните публикувани от Министерството на културата, младежта и спорта на Украйна в доклад за 2019 г., в състава на Православната църква на Украйна има 13 висши духовни учебни заведения, 14 средни и 1738 неделни училища.[1] Но в доклада на Архиерейския събор от 15 декември 2020 г. митрополит Епифаний споменава 9 висши учебни заведения на Православната църква на Украйна и сътрудничество с Черновицкия национален университет „Юрий Федкович“.[38]

Съгласно данните, публикувани на официалния сайт на Катедрата за духовно образование и богословски науки на Православната църква на Украйна, под нейното общо ръководство действат следните висши учебни учреждения:[57]

Главни храмове[редактиране | редактиране на кода]

Постоянно действащ катедрален храм на Православната църква на Украйна е Златовръхият манастир „Свети Архангел Михаил“.

Православната църква на Украйна е изразила желание да има за свой катедрален храм „Света София“, но, поради нейната стойност и статус, в нея не се извършват редовни служби, на които са се съгласили представителите на църквата и държавата.[58][59] Служби в Света София се извършват от киевския митрополит само на големи христиански и украински празници.[58][60] Постоянните богослужения се извършват в Трапезната църква на Софийския манастир (Малка София),[58] там се пази и томоса за автокефалията на Православната църква на Украйна.[61] Катедралата „Свети Владимир“ е мястото на извършване на богослужения на почетния патриарх на Православната църква на Украйна Филарет Киевски.[58]

  • „Свети Владимир“ – бившия катедрален храм на Киевската патриаршия. В днешно време – място за богослужения на почетния патриарх. Построен през XIX век.

    „Свети Владимир“ – бившия катедрален храм на Киевската патриаршия. В днешно време – място за богослужения на почетния патриарх. Построен през XIX век.

  • „Света София“ – историческият катедрален храм на киевските митрополити. В днешно време – място за празнични богослужения. Построен през XI век.

    „Света София“ – историческият катедрален храм на киевските митрополити. В днешно време – място за празнични богослужения. Построен през XI век.

  • Трапезната църква на „Света София“ (Малка София) – място за съхранение на томоса за автокефалия. Построена през XVIII век.

    Трапезната църква на „Света София“ (Малка София) – място за съхранение на томоса за автокефалия. Построена през XVIII век.

Енории и енориаши[редактиране | редактиране на кода]

Eнориаши[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно социологическото проучване, проведено от Центъра за социални и маркетингови проучвания Социс, Киевския международен институт по социология и Центъра „Разумков“ от 16 до 29 януари 2019 г.:

  • За православни се обявяват 70,7 % от украинците;
  • От тях към Православната църква на Украйна се отнасят 43,9 %, към „просто православни“ – 38,4 %, към Украинската православна църква (Московска патриаршия) – 15,2 %.

Проучването е сред 11 000 души.[62][63]

Според проучване на територията на цяла Украйна, проведено от Киевския международен институт по социология от 12 май до 18 май 2019 г. чрез телефонни интервюта с помощта на компютър, базирани на произволна извадка от номера:

  • Към енориашите на Православната църква на Украйна се отнасят 48,8 % от отговорилите; 16,3 % – към „просто православни“; 14,2 % – към Украинската православна църква (Московска патриаршия);
  • 54,2 % от отговорилите се отнасят позитивно към създаването на Православната църква на Украйна и предоставянето на томос, 31,2 % – неутрално, 10,9 % – негативно;
  • Сред положително или неутрално отнасящите се към създаването ѝ, 64,5 % смятат, че условията, посочени в томоса, са достатъчни за развитието на независима украинска църква и не трябва да се отказват от него, 8,8% – че условията са неблагоприятни за Православната църква на Украйна и е необходимо томоса откаже и да се възстанови Украинската православна църква (Киевска патриаршия);
  • Сред всички отговорили 36,5% одобряват избора на митрополит Епифаний за глава на Православната църква на Украйна, 15,5% вярват, че патриарх Филарет е трябвало да бъде глава на поместната църква;
  • Като цяло, 39,6% от анкетираните отговорят положително на въпроса за отношението им към избора на Епифаний за ръководител на Православната църква на Украйна, 43% изразяват неутрално отношение, а 6,8% – отрицателно.

Проучването е сред 1200 души.[64]

Според проучване, проведено от Центъра „Разумков“ от 17 януари до 21 януари 2020 г., поръчано от украинското онлайн издание Обозреватель:

  • Към енориашите на Православната църква на Украйна се отнасят 34 % от отговорилите; 27,6 % – към „просто православни“; 13,8 % – към Украинската православна църква (Московска патриаршия);
  • В централната (град Киев, Виницка, Житомирска, Киевска, Кировоградска, Полтавска, Сумска, Хмелницка, Черкаска и Черниговска област) и в западната част (Волинска, Закарпатска, Ивано-Франковска, Лвовска, Ровненска, Тернополска и Черновицка област) на Украйна преобладаващото изповедание (не само сред православните, а и като цяло) е Православната църква на Украйна (41,3 % и 42,2 %); на юг (Николаевска, Одеска и Херсонска област) и изток (Донецка, Днепропетровска, Запорожка, Луганска и Харковска област) преобладават православни, които не се отнасят към никоя църква (36,4 % и 48,9 %); сред определилите изповеданието си на юг преобладават поддръжниците на Украинската православна църква (Московска патриаршия) – 17,9 %, на изток – на Православната църква на Украйна – 19,1 %;

Сред всички анкетирани над 30-годишна възраст преобладават поддръжниците на Православната църква на Украйна; сред тези в групата от 18 до 29 години – „просто православни“ (31,3%), а сред определилите се от тях – мнозинството са привърженици на Православната църква на Украйна (30,6%). Проучването е сред 2000 души.[65]

Според проучване, проведено от „Центъра за социален мониторинг“ и Украинския институт за социални изследвания „Александър Яременко“ от 24 до 28 януари 2020 г., 38,6% от украинците са се определили като енориаши на Православната църква на Украйна, а 20,7% като енориаши на Украинската православна църква (Московска патриаршия). Извадката е от 2003 анкетирани.[66]

Изследванията са проведени във всички региони на Украйна, с изключение на Крим и неконтролираните части на Донецк и Луганск.

Според проучване, публикувано от Информационната агенция на Министерството на отбраната на Украйна на 7 януари 2021 г., 70% от военнослужещите-вярващи във Въоръжените сили на Украйна са се идентифицирали като енориаши на Православната църква на Украйна, 10% – на Украинската православна църква (Московска патриаршия), 7% – на Украинската гръкокатолическа църква, 4% – на Римокатолическата църква, 2 % са протестанти, 2 % – мюсюлмани, 5 % – привърженици на друга религия.[67]

Енории и прехвърлянето им от други юрисдикции[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Преминаване на църковните общини към ПЦУ
Преображенската катедрала в Киев – бившият ставропигиален храм на предстоятеля на Украинската православна църква (Московска патриаршия), чията общност е преминала към Православната църква на Украйна

Според данни, публикувани от Министерството на културата, младежта и спорта на Украйна в доклад за 2019 г., Православната църква на Украйна на територията на Украйна се състои от 7097 организации, от които: 1 център, 51 управления, 6890 общности, 79 манастира, 16 братства, 33 мисии и 27 духовни образователни институции. Нейни членове са 4537 духовника и 234 монаха.[1]

Според украинския аналитичен портал Слово і Діло, към 1 януари 2019 г. от 19 209 православни енории в Украйна 12 437 са част от Украинската православна църква (Московска патриаршия), 5363 – от Украинската православна църква (Киевска патриаршия), 1171 – от Украинската автокефална православна църква, 28 са в Харковско-Полтавската епархия на УАПЦ (обновена). На 17 декември 2018 г. от Украинската православна църква (Московска патриаршия) към Православната църква на Украйна преминава общността на виницката Преображенска катедрала.[68]

На 17 януари 2019 г. Върховната Рада приема закон, установяващ процедурата за промяна на подчинението на религиозните организации. Според закона, решение за промяна на подчинението (включително прехвърлянето на енория под юрисдикцията на друга църква) може да бъде взето на общо събрание, при условие че за това гласуват поне две трети от членовете на общността. Енорията остава собственик на своя храм, а на онези, които не са съгласни с промяната на юрисдикцията, законът дава право да създадат нова общност и да се споразумеят за съвместно използване на храма.[69] Според данните, предоставени от директора на департамента по религиозните въпроси към Министерството на културата на Украйна Андрей Юраш, към 22 февруари 2019 г. са документирани около 340 прехода на религиозни общности от Украинската православна църква (Московска патриаршия) към Православната църква на Украйна.[70]

Според данните на Православната църква на Украйна, предоставени от митрополит Епифаний в края на юли 2019 г., за повече от шест месеца към нея са се присъединили над 500 енории на Украинската православна църква (Московска патриаршия).[71] Както признава ръководителят на Православната църква на Украйна, по време на президентските и парламентарни избори процесът на преход от Украинската православна църква (Московска патриаршия) се е забавил.[72] Според Епифаний, след края на пандемията от коронавирус, вероятно ще започне втора вълна на присъединяване към Православната църква на Украйна.[73]

Според данни на Украинската православна църква (Московска патриаршия), изнесени през март 2019 г. от нейния предстоятел – митрополит Онуфрий Березовски, от 12 хиляди нейни общности, само 42 доброволно са се прехвърлели към Православната църква на Украйна (9 от тях без духовенството); други 55 прехода „се характеризират с разбиването на врати, побой на вярващите“; в 137 случая „териториалната общност“ гласува за преместване в нова църква против волята на „религиозната общност“. Главата на Украинската православна църква (Московска патриаршия) отъждествява информацията за прехвърлянето на 450 общности към Православната църква на Украйна като невярна.[74]

Според портала Слово і Діло, към 5 февруари 2020 г. 539 енорийски църкви и 2 катедрали са се прехвърлили от Московската патриаршия към Православната църква на Украйна. Най-голям брой преходи през 2018 – 2019 г. са извършени във Волинска област – 121; в Херсонска, Луганска и Запорожка не е извършен нито един преход.[68][75]

Общности от други деноминации също се прехвърлят към Православната църква на Украйна. Към края на февруари 2019 г. това правят две енории на Харковско-Полтавската епархия на Украинската автокефална православна църква (обновена),[76] а в началото на март опит за прехвърляне прави и една общност на Украинската гръкокатолическа църква.[77] През 2020 г. към Православната църква на Украйна се прехвърля без енория московският свещеник на бившата Украинска автокефална православна църква (обновена) Яков Кротов.[78]

От 15 декември 2018 г. до 7 ноември 2022 г. 1153 религиозни общности и манастири са обявили преминаването си от УПЦ на Московската патриаршия към Православната църква на Украйна.[79][80]

Отношения с други православни църкви[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Православна църква

Признаване от световното православие
Църква Дата на признаване
Константинополска 6 януари 2019 г.
Гръцка 12 октомври 2019 г.
Александрийска 8 ноември 2019 г.
Кипърска 24 октомври 2020 г.

Според официално обявената позиция на Православната църква на Украйна, до получаването на томоса за автокефалията, „Църквата в Украйна е имала общение с тези сред православните, които са искали общение с нея“, а след като го получава, тя „има и поддържа църковно-канонично общение с Вселенската патриаршия и само с тези Църкви, с които Вселенската патриаршия поддържа такова общение.“.[81] Предстоятелят на Православната църква на Украйна, митрополит Епифаний, назовава активното противопоставяне на този процес от страна на Московската патриаршия като основна пречка пред признаването на неговата църква от страна на други църкви.[82]

Константинополска (Вселенска патриаршия)
Андреевската църква – ставропигия на Константинополската патриаршия в Киев (архиерей – епископ Комански Михаил Анишченко)

Вселенският патриарх Вартоломей I възпоменава митрополит Епифаний сред примасите на поместните православни църкви по време на литургия, проведена един ден след Обединителния събор.[83]

На 6 януари 2019 г., преди връчването на томоса за автокефалията на Православната църква на Украйна, патриарх Вартоломей I и митрополит Епифаний провеждат съвместна служба на гръцки и украински език.[84]

След подписването на томоса, Константинополският патриарх заявява, че Константинополската православна църква „винаги ще бъде на страната на православната църква на Украйна“.[85]

Интронизацията на митрополит Епифаний
Александрийска

Папата и патриарх на Александрия и цяла Африка Теодор II възпоменава митрополит Епифаний сред примасите на поместните православни църкви по време на литургия на 8 ноември 2019 г. в каирската църква „Светите Архангели“.[86] В края на литургията той разяснява решението си на присъстващите.[87]

Антиохийска

В началото на февруари 2019 г. в интервю за украинския вестник „Вести“, взето по време на честването на десетата годишнина от интронизацията на патриарх Кирил, патриарх Йоан X описва отношението си към църковната ситуация в Украйна по следния начин: „„Случилото се в Украйна във връзка с новата църква се нуждае от съборно решение на всички православни църкви. За да стане автокефална една църква, тя се нуждае от консенсус между православните църкви и това се постига чрез диалог. За съжаление това, което беше представено като създаване на православна църква, не беше обсъдено в православния свят. И това е много деликатен въпрос. В края на краищата ние се надяваме, че всички сме обединени в православния свят и сме уверени, че няма да има разкол.“.[88]

Йерусалимска

Светият синод на Йерусалимската православна църква не прави официални изявления относно признаването на Православната църква на Украйна,[89] но патриарх Теофил III многократно заявява, че го отхвърля.[90]

Руска

На 28 декември 2018 г. Светият синод на Руската православна църква декларира „неканоничния характер на така наречения „Обединителен събор“, проведен в Киев на 15 декември 2018 г.“ и се обръща към предстоятелите и Светите синоди на поместните православни църкви с призив да подкрепят митрополит Онуфрий Березовски, както и „да не признават общността, създадена на така наречения „Обединителен събор“... като автокефална поместна православна църква.“.[5][91]

От избирането му за предстоятел на Православната църква на Украйна и до получаването на томоса, митрополит Епифаний не възпоменава по време на литургии Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил в числото на поместните православни църкви.[27] От коледното богослужение на 7 януари 2019 г., митрополит Епифаний за пръв път започва да чества московския патриарх Кирил сред примасите на другите поместни православни църкви.[92]

Симеон Шостацки, митрополит Виницки и Барски
Сръбска

След заседанието на Архиерейския събор на Сръбската православна църква на 18 май 2019 г. е публикувано прессъобщение, в което съборът критикува „неуспешния опит на Константинополската патриаршия“ да разреши проблема с църковния разкол в Украйна без всеправославни консултации и диалог с Украинската православна църква (Московска патриаршия) и Руската православна църква като цяло, а също така потвърждава своето непризнаване на Православната църква на Украйна.[93]

Румънска

След срещата на 21 февруари 2019 г. Светият синод на Румънската православна църква отбеляза, че въпросът за църковното единство в Украйна все още не е решен напълно поради приемането на томоса само от украински православни християни, които не са в общение с Московската патриаршия. Константинополският и московският патриарх са посъветвани да намерят компромисно решение, което да взима предвид интересите на духовенството и вярващите (включително правото на автокефалия) в тази страна или да прехвърли въпроса в Синаксиса на всички примаси на православни църкви. Румънската църква също заявява, че ще вземе предвид интересите на 127-те румънски православни общности в Северна Буковина, допринасяйки за запазването на тяхната етническа и езикова идентичност и развитието на духовните им връзки с Румънската патриаршия и очаква да получи писмени гаранции от украинските църковни и светски власти за организирането им в Румънски православен викариат.[94][95]

Българска

Митрополит Старозагорски, Киприан Казанджиев, председател на Комисията по църковните въпроси в Украйна на Българската православна църква, обявява в края на януари 2019 г., че Светият синод на Българската православна църква все още не е взел никакво решение относно ситуацията в Украйна: „Във връзка с разпространението на информация в украински интернет сайтове, че БПЦ подкрепя автокефалията на Православната църква на Украйна, като председател на комисията, свързана с украинския въпрос, категорично заявявам, че Синодът на БПЦ не се е занимавал с въпроса за Украйна и няма решение на върховния орган на БПЦ по създадената каноничен казус.“. Той отбелязва, че проучването на документите по текущата ситуация продължава.[96]

Грузинска

През декември 2018 г. Светият синод на Грузинската православна църква обявява намерението си да вземе решение относно украинската църква на следващото си заседание. Впоследствие, locum tenens на патриаршеския престол, митрополит Сенакски и Чхороцки Шио Муджири уточнява, че преди Грузинската православна църква да определи позицията си по въпроса, ще трябва да се запознае с текста на томоса – той обаче не може да каже кога точно ще се проведе обсъждането му.[97]

Към юли 2019 г. автокефалията на Православната църква на Украйна е публично подкрепена от 9 грузински епископи, останалите 38-те членове на Светия синод, включително Шио Муджири, отказват да я подкрепят, докато не „проучат“ решението на Вселенския патриарх по този въпрос. През октомври 2019 г. Православната църква на Украйна е подкрепена от още двама архиереи.[98][99][100]

Кипърска

На 18 февруари 2019 г. Светият синод на Кипърската църква, след като разглежда въпроса за автокефалията на църквата на Украйна, заявява, че Константинополската патриаршия е предоставил автокефалия на Православната църква на Украйна за да се преодолее разколът, но помирение не е постигнато. Изявлението критикува и двете страни на конфронтацията. На Константинополският патриарх е предложено (ако разколът не бъде преодолян) да внесе този въпрос на нов Всеправославен събор или в Синаксиса на примасите на поместните църкви, както и да обезпечи юрисдикцията на Руската църква в Украйна.[101] На 24 октомври 2020 г. обаче архиепископ на Нова Юстиниана и на цял Кипър Хризосто́м II за първи път отбелязва на литургия предстоятеля на Православната църква на Украйна сред примасите на поместните православни църкви,[102] а на 25 ноември Светият синод на Кипърската църква с мнозинство от гласовете решава да не възразява срещу това решение. Според изявлението на митрополит Никифор Кикотис, решението е прието с 10 гласа срещу 7.[103][104]

Гръцка
Епископ Оливийски Епифаний Димитриу – архиерей на гръцките православни енории в Украйна

Процесът на признаване на автокефалията на Православната църква на Украйна от Гръцката православна църква продължава от март, когато Постоянният синод на Гръцката църква упълномощава две синодални комисии да проучат въпроса за признаването на тази автокефалия,[105] до октомври 2019 г., когато Архиерейският събор решава да ратифицира[106][107] по-ранното решение на Постоянния синод и предложението на архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним II за признаване на Православната църква на Украйна, а именно да признае „каноничното право на Вселенската патриаршия за предоставяне на автокефалия, както и привилегията на предстоятеля на Гръцката църква да продължава да се занимава с въпроса за признаване на църквата на Украйна.“.[108][106][107] Първият възпоменание на митрополит Епифаний се състои по време на литургията, отслужена съвместно от Вселенския патриарх Вартоломей и архиепископ Йероним II на 19 октомври 2019 г. в базиликата „Света Богородица Неръкотворна“ в Солун.[109][87] Три дни по-късно архиепископът на Атина изпраща „мирна грамота“ до митрополит Епифаний, което е официалното признание на Православната църква на Украйна.[87]

Полска

През април 2019 г. Архиерейският събор на Полската православна църква публикува изявление по „украинския въпрос“ (тази позиция впоследствие е потвърдена на заседание на 29 октомври 2019 г.[110]), където посочва, че Полската православна църква „е била и остава за предоставяне на пълна независимост – автокефалия на православната църква в Украйна“ и в същото време „автокефалията на църквата в Украйна трябва да се основава на догматичните и канонични норми на цялата Църква, а не на група схизматици. Тези, които са се оттеглили от Църквата и в същото време са били лишени от свещеническото ръкополагане, не могат да представляват здрав църковен организъм. Това е неканоничен акт, който нарушава евхаристийното и междуправославното единство.“.[111]

Албанска

На 7 март 2019 г. е публикувано писмо от Синода на Албанската православна църква до Константинополския патриарх от 14 януари 2019 г., в което ръкополаганията на свещеници на Православната църква на Украйна са обявени за недействителни, тъй като са извършени от отлъчения от църквата Филарет (Денисенко), а също така е отбелязано, че при създаването на автокефалната църква на Украйна е игнорирано мнението на най-голямата Украинска православна църква (Московска патриаршия) в страната, и вместо обединение на украинските православни християни, е възникнала заплахата от разкол в световното православие.[112][113][114]

На Чешките земи и Словакия

През февруари 2019 г. Синодът на Православната църква на Чешките земи и Словакия обявява поддържането на „сдържано отношение“ към Православната църква на Украйна до постигане на общоправославен консенсус относно нейната автокефалия, а архиепископът на Прешов, митрополит на Чешките земи и Словакия Ростислав изразява подкрепа за ръководителя на Украинската православна църква (Московска патриаршия) Онуфрий (Березовски).[115]

В Америка

Съборът на епископите на Православната църква в Америка[d] в свое архипастирско послание от 28 януари 2019 г. обявява следното по отношение на църквата в Украйна:

„
  • 1. Продължава да признава и подкрепя митрополит Онуфрий като каноничен глава и предстоятел на Украинската православна църква;
  • 2. Въздържа се, заедно с някои от нашите братски църкви, от признание на Православната църква на Украйна;
  • 3. Не прави промени в диптихите, отбелязвайки, че Православната църква в Америка не е получила официална молба за такива промени;[116]
 “

Екуменизъм и отношения с други религии[редактиране | редактиране на кода]

От февруари 2019 г. Православната църква на Украйна участва във Всеукраинския съвет на църквите и религиозните организации, замествайки Украинската православна църква (Киевска патриаршия) и Украинската автокефална православна църква.[117] Тя участва и в [[[Междурелигиозен духовен съвет на Закарпатието|Междурелигиозния духовен съвет на Закарпатието]][118] и Събора на епископите на Лвов.[119]

През юни 2019 г. делегация на Православната църква на Украйна, заедно с представители на Гръцката, Александрийската, Кипърската, Грузинската, Българската, Финландската, Естонската, Коптската православна църква, както и на Украинската православна църква в Канада и Православната църква в Америка взима участие в организираната от Вселенската патриаршия]] международна среща на високо ниво за околната среда в Халки в Истанбул, където представя проект за възраждането на Киевската летописна река Почайна.[54][120]

Католицизъм[редактиране | редактиране на кода]

Украинска гръкокатолическа църква
Върховният архиепископ Киево-Галицки Святослав, секретар на архиепископския синод на Украинската гръкокатолическа църква, титулярният епископ на Вагада Богдан Дзюрах и ръководителят на Конференцията на римокатолическите епископи на Украйна, епископа на Одеса-Симферопол Бронислав Бернацки, на интронизацията на митрополит Епифаний

Първоиерархът на Украинската гръкокатолическа църква, върховният архиепископ Киево-Галицки Святослав Шевчук лично и от името на Синода на епископите поздравява митрополит Епифаний с края на Обединителния събор, избрал го за предстоятел на Православната църква на Украйна,[121] и с получаването на томоса за автокефалия,[122] и присъства лично на интронизацията му в катедралата „Света София“.[123] Митрополит Епифаний и върховният архиепископ Святослав провеждат първата си официална среща през декември 2018 г.[124]

Според официалната позиция на Украинската гръкокатолическа църква, двете са „църкви на Владимировото кръщение, родени в купела на днепърските води“ – те имат единно литургично наследство, макар и да не се намират в пълно евхаристийно общение, но „са призвани да преодолеят заедно препятствията, които пречат на единството им.“. Върховният архиепископ Святослав официално заявява, че от името на Украинската гръкокатолическа църква „протяга ръка“ на митрополит Епифаний и всички православни братя, и предлага да започнат заедно пътя към единството.“.[121] Според обяснението, дадено от Шевчук в интервю за украинското издание „Главком“, „протегната ръка“ означава единство в рамките на икуменизма.[125]

Църквата „Сретение Господне“ във Лвов е първият храм на Украинската гръкокатолическа църква, чиято общност се опита да се прехвърли към Православната църква на Украйна

През февруари-март 2019 г. избухва спор между двете църкви относно възможността за извършване на богослужения от гръкокатолици в катедралата „Света София“. На 18 февруари архиепископ Святослав обявява поклонение в катедралата, където трябва да се проведе празнична гръкокатолическа служба на Благовещение.[126] Като цяло, Украинската гръкокатолическа църква изпраща запитване до Кабинета на министрите на Украйна да ѝ предостави правото на ежегодни служби в катедралата „Света София“ за три празника – Благовещение, Петдесетница и Рождество Богородично.[127] На това се противопоставя почетният патриарх Филарет (Денисенко), който е подкрепен от Светия Синод на Православната църква на Украйна, и заявява, че „„в продължение на хилядолетие катедралата „Света София Киевска“ е била и остава катедралата на православните киевски първойерарси.“.[128] На 7 март Първойерарсите на двете църкви провеждат заседание, на което Министерството на културата на Украйна обявява затварянето на катедралата за богослужения поради началото на продължителна реставрация.[129]

Първата общност на Украинската гръкокатолическа църква, която обявява прехвърлянето си към Православната църква на Украйна през март 2019 г., е църквата „Сретение Господне“ в Лвов e (официално закрита в края на февруари 2019 г.),[130] но Православната църква на Украйна, като взима предвид съпътстващите обстоятелства, обявява невъзможност да я приеме в състава си.[77]

Римокатолическа църква

Главата на Конференцията на римокатолическите епископи на Украйна, епископът на епархия Одеса-Симферопол, Бронислав Бернацки, от името на римокатолическите украински епископи приветства успешният край на Обединителния събор, избирането на митрополит Епифаний за предстоятел на поместната Православна църква на Украйна[131] и, заедно с архиепископ-митрополит на Лвов, Мечислав Мокшицки присъства на интронизацията му.[132]

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

Мюфтията на Духовното управление на мюсюлманите в Украйна „Умма“, шейх Саид Исмагилов поздравява православните християни за създаването на поместната Православна църква на Украйна, избиране на митрополит Епифаний на поста предстоятел,[133] получаването на томоса[134], и също лично присъства на събитията на Софийския площад, проведени по повод интронизацията на митрополит Епифаний.[135]

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

Юдаизъм

На 7 май 2019 г. Киевският митрополит Епифаний провежда среща с главния равин на Киев и Украйна и президент на Асоциацията на еврейските религиозни организации в Украйна, Яков Дов Блайх, по време на която те обсъждат религиозната и обществено-политическата ситуация в Украйна.[136]

Реформистки юдаизъм

Главният равин на Религиозната асоциация на общностите на прогресивния юдаизъм в Украйна, Александър Духовни, от името на организацията също поздравява всички православни вярващи в Украйна с получаването на томоса.[137]

Хабад

По информация на Православната църква на Украйна, през юни 2019 г. киевският митрополит Епифаний провежда първата си среща с главния равин на Киев на обединението „Хабад Любавич“, Йонатан Маркович.[138]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ На 14 декември, ден преди събора, Константинополският патриарх Вартоломей I потвърждава приемането на Александър Драбинко и Симеон Шостацки под юрисдикцията на Константинополската патриаршия.[16] По този начин, те отиват на Обединителния събор като представители на Константинополската, а не на Московската патриаршия.[17]
  2. ↑ с права на епархиален архиерей, от 5 февруари 2019 г., като наместник на Златовръхият манастир „Свети Архангел Михаил“ в Киев
  3. ↑ Самият Филарет от 20 юни 2019 г. смята себе си за действащ Патриарх Киевски и на цяла Рус-Украйна, оглавяващ възстановената Украинска православна църква (Киевска патриаршия).[52] Вж. Конфликт в ръководството на Православната църква на Украйна
  4. ↑ Автокефалия на Православната църква в Америка признават руската, българската, грузинската, полската църква, както и църквата на Чешките земи и Словакия, останалите я смятат за част от Руската православна църква

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Наказ Міністерства культури та інформаційної політики України від 14.04.2020 року № 1657 Про річну статистичну звітність з питань державно-конфесійних відносин в Україні за 2019 рік (релігійні організації) Додаток 2
  2. ↑ РЕЛІГІЙНА САМОІДЕНТИФІКАЦІЯ НАСЕЛЕННЯ І СТАВЛЕННЯ ДО ОСНОВНИХ ЦЕРКОВ УКРАЇНИ: ЧЕРВЕНЬ 2021 РОКУ
  3. ↑ Имя ей – ПЦУ. Стало известно официальное название новой церкви // 15 декември 2018 г. Посетен на 16 декември 2018 г.
  4. ↑ "Святейшая Церковь Украины" – появился текст подписанного томоса // 5 януари 2019 г. Посетен на 6 януари 2019 г.
  5. ↑ а б в г д Melissa Petruzzello: In October 2018 the Russian Orthodox Church severed its ties with the Ecumenical Patriarchate of Constantinople after the latter approved the independence of an autocephalous church of Ukraine; Bartholomew I, the ecumenical patriarch, formally recognized the independence of the Orthodox Church of Ukraine from the Russian Orthodox Church in January 2019. – Meyendorff J. Eastern Orthodoxy // Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 30 октомври 2019 г. (на английски)
  6. ↑ а б Православная церковь Украины будет автокефальной – устав (полный текст документа) // 15 декември 2018 г. Архивиран от оригинала на 28 юли 2020 г. Посетен на 10 декември 2020 г. (на руски)
  7. ↑ New Patriarchates – Autocephalous Churches // 31 януари 2019 г. Посетен на 31 януари 2019 г.
  8. ↑ Orthodox Church of Ukraine to switch to Revised Julian calendar, celebrate Christmas on Dec. 25 // 2023-05-24. Посетен на 2023-05-24.
  9. ↑ OCU switches to a new calendar // Istorychna Pravda. 24 May 2023. Посетен на 24 May 2023.
  10. ↑ Свобода, Радіо. ПЦУ схвалила перехід на новий календар: Різдво – 25 грудня // 2023-05-24. Посетен на 2023-05-24.
  11. ↑ The subordination of the Metropolitanate of Kyiv to the Moscow church was carried out by Patriarch Dionysius without the consent and approval of the Holy and Holy Synod of the Great Church of Christ.
  12. ↑ DECISION OF THE SYNOD: THE UKRAINIAN CHURCH WILL RECEIVE A THOMOS. Full text // Посетен на 2019-08-31.
  13. ↑ Announcement of the Holy and Sacred Synod (11th Oct. 2018)
  14. ↑ а б в COMMUNIQUE of the Holy and Sacred Synod of the Ecumenical Patriarchate. 29 ноември 2018 г.
  15. ↑ Киевский патриархат и УАПЦ самораспустились перед Собором. РБК-Украина. 15 декември 2018 г.
  16. ↑ Вселенський Патріарх Варфоломій не визнає правомірність заборони у служінні Синодом УПЦ (МП) митрополита Вінницького і Барського Симеона. Официальный сайт Винницкой епархии. 17 декември 2018 г.
  17. ↑ Митрополиты Александр (Драбинко) и Симеон (Шостацкий) участвовали в Объединительном Соборе как иерархи Константинопольского патриархата, следует из патриаршей грамоты Архив на оригинала от 2019-07-14 в Wayback Machine..
  18. ↑ Порошенко: Ми недооцінили вплив РПЦ на дочірні структури
  19. ↑ Хоменко С., Денисов М., Сурначева Е. На Украине создана независимая православная церковь // Русская служба Би-би-си, 15 декември 2018 г. Посетен на 16 декември 2018 г.
  20. ↑ а б В. Червоненко. Кто такой митрополит Епифаний, который возглавил новую церковь и получит томос // BBC News Украина. Посетен на 16 декември 2018 г.
  21. ↑ Томос взят. Православная церковь Украины получила независимость // 6 януари 2019 г. Посетен на 6 януари 2019 г.
  22. ↑ Патриарх Варфоломей вручил Томос Православной церкви Украины // 6 януари 2019 г. Посетен на 6 януари 2019 г.
  23. ↑ Эксперты: поместные церкви проигнорировали интронизацию главы ПЦУ Епифания. ТАСС. 3 февруари 2019 г.
  24. ↑ tribune.gr: Ο Οικ. Πατριάρχης προσκάλεσε τον Προκαθήμενο της Ουκρανίας να συλλειτουργήσουν τα Θεοφάνεια στο Φανάρι. 16 декември 2018 г.
  25. ↑ Порошенко поедет в январе с митрополитом Епифанием за томосом в Стамбул // 15 декември 2018 г. Посетен на 16 декември 2018 г.
  26. ↑ а б Об'єднавчий собор ухвалив статут помісної Православної церкви України // 15 декември 2018 г. Посетен на 16 декември 2018 г. (на украински)
  27. ↑ а б Епифания помянули в Константинополе, а он проигнорировал Кирилла // 16 декември 2018 г. Архивиран от оригинала на 3 април 2019 г. Посетен на 10 декември 2020 г. (на руски)
  28. ↑ Православную церковь Украины официально зарегистрировали // Укринформ, 31 януари 2019 г. Посетен на 31 януари 2019 г.
  29. ↑ ((uk)) Роз’яснення Прес-служби Київської Митрополії Української Православної Церкви (ПЦУ). Прес-служба Київської Митрополії Української Православної Церкви. 16 май 2019 г.
  30. ↑ Суд в Киеве открыл производство по иску о незаконной регистрации новой церкви Украины. Интерфакс. 19 юни 2019 г.
  31. ↑ Православная церковь Украины ответила Филарету. ТСН. 16 май 2019 г.
  32. ↑ «Крым без правил. Тематический обзор ситуации с правами человека в условиях оккупации». – Специальный выпуск – Религиозная оккупация: притеснение Украинской Православной Церкви Киевского Патриархата в Крыму / Под общ. ред.: С. Заец, Р. Мартыновский, Д. Свиридова. – Киев, 2018. – 44 с.
  33. ↑ а б Жукова А. Власти потребовали снести деревянный храм украинских раскольников в Евпатории // КП-Крым. 20 юни 2019 г.
  34. ↑ «В алтаре – вода, с потолка капает»: в Симферополе затопило собор ПЦУ. Крым. Реалии, 23 юни 2019 г.
  35. ↑ В Крыму суд обязал передать храм ПЦУ в пользование российского Минимущества. Крым. Реалии. 28 юни 2019 г.
  36. ↑ а б в г Статут Православної церкви України
  37. ↑ В Киеве состоялась литургия по случаю возведения в сан главы новой украинской церкви. ТАСС. 3 февруари 2019 г.
  38. ↑ а б в Доповідь Предстоятеля на Архієрейському Соборі 15 грудня 2020 року // 15 декември 2020 г. Посетен на 30 декември 2020 г. (на украински)
  39. ↑ s:uk:Патріарший і Синодальний Томос надання автокефального церковного устрою Православній Церкві в Україні
  40. ↑ ПЦУ начинает отдавать свои зарубежные приходы Константинополю// Украинская правда. 4 март 2019 г.
  41. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв Журнали засідання Священного Синоду від 5 лютого 2019 р. // Прес-служба Київської Митрополії Української Православної Церкви, 6 февруари 2019 г. Посетен на 24 ноември 2019 г. (на украински)
  42. ↑ а б www.pomisna.info
  43. ↑ Відбулося засідання Священного Синоду// Прес-служба Київської Митрополії Української Православної Церкви (ПЦУ). 27 юли 2019 г.
  44. ↑ www.pomisna.info
  45. ↑ а б в Журнали засідання Священного Синоду. 19 ноември – 5 декември 2019 г.
  46. ↑ Журнали засідання Священного Синоду. 4 март 2019 г.
  47. ↑ ХЕРСОНСЬКА ЄПАРХІЯ ПЦУ
  48. ↑ Митрополит ПЦУ в українській діаспорі Франції підтвердив свою підпорядкованість Константинополю// Релігія в Україні. 23 май 2019 г.
  49. ↑ Офіційне видання Вікаріату Української Православної Церкви Київського Патріархату в США і Канаді – Інформаційний Бюллетень// Вікаріат Православної Церкви України в США та Канаді, 29-гру-18 Рік XX Число 389
  50. ↑ Ольга Квасниця. «Без Української Церкви України могло ѝ не бути сьогодні»// День. 9 юли 2020 г.
  51. ↑ Філарет став почесним патріархом Православної церкви України// УНІАН. 16 декември 2018 г.
  52. ↑ Виталий Червоненко, Артем Данильченко. Филарет собрал собор для восстановления Киевского патриархата: кто пришел// BBC News Украина. 20 юни 2019 г.
  53. ↑ Архієпископ Даміан// ХЕРСОНСЬКА ЄПАРХІЯ ПЦУ
  54. ↑ а б www.pomisna.info
  55. ↑ Відбулося засідання Священного Синоду // Прес-служба Київської Митрополії Української Православної Церкви, 9 юни 2020 г. Посетен на 9 юни 2020 г. (на украински)
  56. ↑ Відбулося засідання Священного Синоду// Православна Церква України. 21 август 2020 г.
  57. ↑ Структура Управління// Управління духовної освіти і богословської науки Православної Церкви України
  58. ↑ а б в г В целом мы стремимся, чтобы катедральным собором единой Украинской православной церкви был храм Софии Киевской, но мы понимаем, насколько дорогим нашему украинскому народу является этот памятник и что церковь самостоятельно не сможет достойно заботиться о нём. Поэтому там богослужение совершается на территории в храме Тёплой Софии, а в самом храме Святой Софии – только в дни больших христианских и украинских праздников. Действующим собором будет именно Михайловский Златоверхий собор, потому что во Владимирском соборе будет и впредь совершать свои богослужения святейший патриарх Филарет, который сейчас является почётным духовным наставником Украинской православной церкви – Кафедральным собором единой УПЦ станет Михайловский Златоверхий собор в Киеве, – митрополит Епифаний. 112 Украина. 16 декември 2018 г.
  59. ↑ Собор св. Софії у Києві не планується для постійного богослужіння – Нищук // Інтерфакс-Україна. 13 декември 2018 г.
  60. ↑ В Софии Киевской в честь Томоса провели третье богослужение за время независимости// LB.ua. 7 януари 2019 г.
  61. ↑ Томос для Православной церкви Украины: все подробности// РБК-Украина. 5 януари 2019 г.
  62. ↑ До ПЦУ себе відносять 44 % православних українців// Gazeta.ua. 3 февруари 2019 г.
  63. ↑ ПРЕС-РЕЛІЗ ЗА РЕЗУЛЬТАТАМИ СОЦІОЛОГІЧНОГО ДОСЛІДЖЕННЯ УКРАЇНА НАПЕРЕДОДНІ ПРЕЗИДЕНТСЬКИХ ВИБОРІВ 2019 – Socis.
  64. ↑ Майже половина українців назвала себе вірянами ПЦУ// Укрінформ. 22 май 2019 г.
  65. ↑ Конфесійна та церковна належність громадян України (січень 2020р.)// Разумков Центр, 3 февруари 2020 г.
  66. ↑ Прихожанами ПЦУ называют себя 38,6 % украинцев, прихожанами УПЦ (МП) 20,7 %// Интерфакс-Украина. 3 февруари 2020 г.
  67. ↑ В українській армії 70 % військових – віряни ПЦУ// Інформаційне агентство Міністерства оборони України. 7 януари 2021 г.
  68. ↑ а б Скільки православних громад перейшли до ПЦУ. Слово і Діло. 5 февруари 2020 г.
  69. ↑ Рада затвердила процедуру переходу релігійних громад. Як тепер приєднатися до іншої церкви. ТСН.ua. 17 януари 2019 г.
  70. ↑ Уже близько 340 парафій МП перейшли до ПЦУ, але процес штучно стримується – Юраш. Пятый канал. 22 февруари 2019 г.
  71. ↑ ((uk)) Кошкина С. Блаженніший Епіфаній: Повернення до КП – це повернення назад, в ізоляцію, ѝ втрата Томосу. LB.ua. 10 май 2019 г.
  72. ↑ Епифаний назвал количество перешедших из УПЦ МП в ПЦУ приходов. Зеркало недели, 28 юли 2019 г.
  73. ↑ Ексклюзивне інтерв’ю з предстоятелем ПЦУ Епіфанієм 06.01.20. – YouTube // Посетен на 3 февруари 2021 г.
  74. ↑ "Новая волна насилия". Украинские раскольники заявили о скорой победе // 20210113T0800. Посетен на 3 февруари 2021 г. (на руски)
  75. ↑ Раскольники придумали, как заполучить власть на Украине. РИА Новости. 12 март 2020 г.
  76. ↑ Харківська єпархія ПЦУ поповнилась ще трьома парафіями. Харьковская епархия УПЦ КП. 27 февруари 2019 г.
  77. ↑ а б Родак К. ПЦУ заперечила перехід львівської ліквідованої УГКЦ парафії у своє підпорядкування. Zaxid.net. 4 март 2019 г.
  78. ↑ Неожиданно: в ПЦУ перешел скандальный московский священник// РБК-Украина. 9 декември 2020 г.
  79. ↑ Пів року без МП: декілька сотень парафій УПЦ сказали прощай патріархату-окупанту
  80. ↑ Скільки православних громад перейшли до ПЦУ
  81. ↑ ((uk)) Офіційна інформація // Official information. Прес-служба Київської Митрополії Української Православної Церкви (ПЦУ). 14 юни 2019 г.
  82. ↑ Предстоятель ПЦУ Епифаний: РПЦ будет вынуждена признать автокефалию Украинской церкви. BBC. 5 декември 2019 г.
  83. ↑ Nicolaidis E. New Ukrainian primate’s name commemorated in Constantinople // 16 декември 2018 г. Посетен на 2 февруари 2019 г. (на английски)
  84. ↑ ((uk)) Україна отримала томос офіційно і навічно. Релігійно-інформаційна служба України. 6 януари 2019 г.
  85. ↑ ((uk)) Звернення Патріарха Вселенською Варфоломія до Митрополита Київського та всієї України Епіфанія в день підписання Томоса. Релігійно-інформаційна служба України. 5 януари 2019 г.
  86. ↑ Александрийский патриарх признал Православную церковь Украины 08.11.2019 // Deutsche Welle. Посетен на 9 януари 2020 г. (на руски)
  87. ↑ а б в Фаустова М. В Александрии больше нет блаженства // Независимая газета. 19 ноември 2019 г.
  88. ↑ Патриарх Антиохийский о ПЦУ: вопрос Украины находится в пределах канонической территории РПЦ// ВЕСТИ. 6 февруари 2019 г.
  89. ↑ Михаил Леонов. Анализ позиций мировых Православных Церквей в преддверии киевской интронизации главы ПЦУ. 1 февруари 2019 г.
  90. ↑ Фаустова Милена. Иерусалимского патриарха задабривают в Москве. Независимая газета. 22 ноември 2019 г.
  91. ↑ Журналы заседания Священного Синода от 28 декабря 2018 года. Журнал № 98. Патриархия.ru. 28 декември 2018 г.
  92. ↑ Глава новой церкви Украины в присутствии Порошенко помолился за патриарха Кирилла. Интерфакс-Религия. 7 януари 2019 г.
  93. ↑ Саопштење за јавност Светог Архијерејског Сабора. Информативна служба Српске Православне Цркве. 18 май 2019 г.
  94. ↑ Holy Synod examines Ukrainian ecclesiastical issue at first 2019 working session // 21 февруари 2019 г. Посетен на 22 февруари 2019 г. (на английски)
  95. ↑ Документ: Необходимо получить письменные гарантии от церковной и светской украинской власти. Заявление Синода Румынского патриархата об условиях признания ПЦУ // Портал-Credo.Ru. 22 февруари 2019 г.
  96. ↑ Синод Болгарской церкви опроверг сообщения о поддержке новой украинской церкви // ТАСС. 29 януари 2019 г.
  97. ↑ ГПЦ огласит решение по Украинской церкви после ознакомления с томосом // Эхо Кавказа. 6 януари 2019 г.
  98. ↑ Menabde G. The Battle for Political Influence in the Georgian Orthodox Church // Eurasia Daily Monitor Volume. – № 16. – P. 101.
  99. ↑ Грузинський ієрарх підтримав рішення Грецької церкви щодо України. Радіо Свобода. 12 октомври 2019 г.
  100. ↑ Согласно диптиху, сначала должна признать Александрия, Антиохия... Наверное, придёт и наша очередь. – владыка Анания Джапаридзе. Грузинформ. 15 октомври 2019 г.
  101. ↑ Ανακοινωθέν των αποφάσεων της Έκτακτης Συνεδρίας της Ιεράς Συνόδου. 18 февруари 2019 г.// Ἱερὰ Ἀρχιεπισκοπὴ Κύπρου. 18 февруари 2019 г.
  102. ↑ Кіпрська церква визнала ПЦУ та Епіфанія// BBC News Україна. 24 октомври 2020 г.
  103. ↑ Синод Кипрской Церкви поддерживает признание ПЦУ// РІСУ. 25 ноември 2020 г.
  104. ↑ Δέκα υπέρ του Αρχιεπισκόπου Κύπρου επτά εναντίον. Ποιμην. 25 ноември 2020 г.
  105. ↑ Δελτία Τύπου της Ιεράς Συνόδου: Οι αποφάσεις της Δ.Ι.Σ. για τον μήνα Μάρτιο (7/3/2019).
  106. ↑ а б Η Εκκλησία της Ελλάδος για το ζήτημα Αυτοκεφαλίας της Εκκλησίας της Ουκρανίας // ecclesia.gr. 12 октомври 2019 г. Посетен на 14 октомври 2019 г. (на гръцки)
  107. ↑ а б Μαρίνα Ζιώζιου. Η Ιεραρχία άναψε το πράσινο φως για την αναγνώριση της Αυτοκέφαλης Εκκλησίας της Ουκρανίας // Έθνος (εφημερίδα). 12 октомври 2019 г. Посетен на 12 октомври 2019 г. (на гръцки)
  108. ↑ Опубликовано коммюнике Архиерейского собора ЭПЦ по украинскому вопросу. 12 октомври 2019 г.
  109. ↑ Патриарх Варфоломей и предстоятель ЭПЦ на совместной службе помянули главу ПЦУ Епифания. ТАСС. 19 октомври 2019 г.
  110. ↑ Архиерейский Собор Польской Православной Церковь вновь подтвердил необходимость автокефалии Украинской Церкви // Портал-Credo.ru. 30 октомври 2019 г.
  111. ↑ Komunikat Kancelarii Św. Soboru Biskupów Polskiego Autokefalicznego Kościoła Prawosławnego 2 kwietnia 2019 // Polski Autokefaliczny Kościół Prawosławny, 3 април 2019 г. Посетен на 5 април 2019 г. Polski Autokefaliczny Kościół Prawosławny był i jest za przyznaniem pełnej samodzielności – autokefalii Cerkwi Prawosławnej w Ukrainie. Nadanie autokefalii Cerkwi w Ukrainie winno się odbyć w oparciu o normy natury dogmatyczno-kanonicznej całej Cerkwi, a nie grupie raskolników. Odstępcy od Cerkwi, przy tym pozbawieni święceń kapłańskich, nie mogą reprezentować zdrowego organizmu cerkiewnego. Jest to działanie niekanoniczne i narusza jedność eucharystyczną i międzyprawosławną. (на полски)
  112. ↑ ((el)) Послание Архиепископа Анастасия Тиранского и всея Албании (по поручению Священного Синода Албанской Православной Церкви) патриарху Константинопольскому Варфоломею от 14 января 2019 года
  113. ↑ Албанская православная церковь отказалась признать ПЦУ // Интерфакс. 8 март 2019 г.
  114. ↑ Полный текст заявления Албанской Церкви по украинскому вопросу – СПЖ – Союз православных журналистов
  115. ↑ Церковный раскол можно залечить только покаянием – митрополит Чешских земель и Словакии// ВЕСТИ. 6 февруари 2019 г.
  116. ↑ ((en)) Holy Synod of Bishops issues Archpastoral Letter on Ukraine. Официален сайт на Православната църква в Америка. 28 януари 2019 г.
  117. ↑ Епіфаній уперше прийшов на зустріч Гройсмана із радою церков// Укринформ. 22 февруари 2019 г.
  118. ↑ Протоієрей Олександр Монич. УЖГОРОД. Єпархія взяла участь в засіданні Міжконфесійної Духовної Ради Закарпаття// Мукачівська єпархія Української Православної Церкви. 4 септември 2020 г.
  119. ↑ Рада єпископів Львова оприлюднила звернення до вірян через загострення епідситуації в місті// Львівська міська рада. 19 март 2021 г.
  120. ↑ Светлана ЧЕРНАЯ. В Стамбуле презентовали проект возрождения реки Почайна Архив на оригинала от 2021-04-25 в Wayback Machine.// Голос Украины. 6 юни 2019 г.
  121. ↑ а б Глава Української греко-католицької церкви написав листа Епіфанію// Українська правда. 18 декември 2018 г.
  122. ↑ Глава УГКЦ: Томос консолідує український народ і допоможе протистояти ворогу, який нас хоче знищити// Релігійно-інформаційної служби України. 6 януари 2019 г.
  123. ↑ Блаженніший Святослав та владика Богдан Дзюрах взяли участь в інтронізації митрополита Епіфанія, очільника Православної Церкви України Архив на оригинала от 2020-08-15 в Wayback Machine.// Католицький Оглядач. 5 февруари 2019 г.
  124. ↑ Митрополит Епіфаній і глава УГКЦ напрацюють дорожню карту співпраці// Укринформ. 29 февруари 2018 г.
  125. ↑ Ярослав Коцюба. Блаженніший Святослав: Єднання католиків і православних не є утопією // 9 януари 2019 г. Архивиран от оригинала на 27 февруари 2019 г. Посетен на 28 февруари 2019 г.
  126. ↑ «Я УРОЧИСТО ПРОГОЛОШУЮ ПРОЩУ ВСІЄЇ НАШОЇ ЦЕРКВИ ДО CОБОРУ СВЯТОЇ СОФІЇ У КИЄВІ», – БЛАЖЕННІШИЙ СВЯТОСЛАВ Архив на оригинала от 2020-02-18 в Wayback Machine.// Католицький Оглядач. 18 декември 2019 г.
  127. ↑ Греко-католики просять Гройсмана тричі на рік надавати їм для служби Софійський собор// Українські новини. 7 март 2019 г.
  128. ↑ ХРАМНАШ: СИНОД ПЦУ ПРИЙНЯВ РІШЕННЯ ЩОДО ПАЛОМНИЦТВА УГКЦ ДО СОФІЇ КИЇВСЬКОЇ// Релігійно-інформаційна служба України. 4 март 2019 г.
  129. ↑ Предстоятель ПЦУ Епіфаній зустрівся із главою УГКЦ Святославом: про що говорили// Телеканал новини 24. 10 март 2019 г.
  130. ↑ Ліквідована УГКЦ парафія у центрі Львова перейшла до ПЦУ// Zaxid.net. 4 март 2019 г.
  131. ↑ Вітання голови Конференції римсько-католицьких єпископів України Броніслава Бернацького Митрополитові Київському та всієї України Епіфанію Архив на оригинала от 2018-12-30 в Wayback Machine.// Католицький Медіа-Центр. 18 декември 2018 г.
  132. ↑ У Святій Софії інтронізували предстоятеля ПЦУ Епіфанія. Що відомо// ESPRESO.TV. 3 февруари 2019 г.
  133. ↑ Украинский муфтий приветствовал создание православной автокефальной церкви// УНІАН. 16 декември 2018 г.
  134. ↑ Муфтій Саїд Ісмагілов привітав православних християн з Томосом// Релігійно-інформаційна служба України. 6 януари 2019 г.
  135. ↑ Евеліна Михайленко, Валентин Стрельцов, Василь Дмитрієв. Як інтронізація Предстоятеля ПЦУ Епіфанія зібрала разом військових, акторів та представників різних релігійних конфесій – сюжет// 5 канал. 3 февруари 2019 г.
  136. ↑ Митрополит Епіфаній зустрівся з Головним рабином України Яковом Дов Блайхом// Прес-служба Київської Митрополії Української Православної Церкви (ПЦУ). 7 май 2019 г.
  137. ↑ ОБ`ЄДНАННЯ ГРОМАД ПРОГРЕСИВНОГО ЮДАЇЗМУ ПРИВІТАЛО ПРАВОСЛАВНИХ УКРАЇНЦІВ З ТОМОСОМ// Релігійно-інформаційна служба України. 7 януари 2019 г.
  138. ↑ Предстоятель обговорив релігійну ситуацію з рабином Йонатаном Марковичем// Прес-служба Київської Митрополії Української Православної Церкви (ПЦУ). 25 юни 2019 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Православная церковь Украины“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Православна_църква_на_Украйна&oldid=12034264“.