Право (1910 – 1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Право (1910 - 1913))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Право.

„Право“
Pravo 1910 - 1912.JPG
Информация
Вид всекидневник

Начало 18 септември 1910
Край 7 май 1913
Цена на
печатно издание
5 стотинки, годишен абонамент 75 гроша
Собственик Никола Наумов
Редактор Димитър Влахов
К. Димитров
Ангел Томов
Димо Хаджидимов
Главен редактор Никола Наумов,
Тодор А. Каев
Език български
Свързани вестници „Искра“,
„Истина“,
„Вести“,
„Светлина“

„Право“ с подзаглавие Ежедневен политико-обществен вестник е български всекидневен вестник, излизал в Солун от 1910 до 1913 година под редакцията на Никола Наумов (редактор-стопанин).

Отговорен редактор е Тодор А. Каев. Печата се в печатницата на Йордан Ярцев[1].

Годишнина Броеве Дата
I 1 18 септември 1910
II 203, 300 19 юни 16 октомври 1911
III 439 - 721 3 ноември 1912 - 7 май 1913

Вестникът е орган на дейците около бившия Съюз на българските конституционни клубове и е наследник на „Отечество“. Според програмата му „Ще ратува преди всичко за постигането на пълно съгласие и единомислие между всички течения по най-важните и кардинални въпроси от политико-обществен и национално-културен характер“. Вестникът иска реформи в българското образование и доближаването му до живота и реформи в Екзархията. Отделите му са политически бюлетин, отзиви и бележки, хроника, из печата, книжнина, последен час, търговия и финанси, борси.

По време на парламентарните избори в началото на 1912 година редакцията на „Право“, заедно с тези на „Вести“ и списание „Искра“ се оформя като един от българските политически центрове. Трите редакции формират Централна избирателна комисия, която има задача да организира българското население на базата на единна платформа, която е в духа на програмите на двете разпуснати български политически партии и в нея се иска ново административно деление на национален принцип и създаване на изборни областни събрания. Дейците около трите редакции се ориентират към предизборен съюз с опозицията и трите издания критикуват младотурската политика като опасна за българските национални интереси и изобщо за националната идентичност на нетурските народи в империята. Платформата не успява да постигне единство на българските политически субекти - на нея се противопоставя групата около Сребрен Поппетров и вестник „Истина“, както и туркофилската група около Панчо Дорев и вестник „Светлина“.[2]

През октомври 1910 година по време на обезоръжителната комисия отговорникът на „Право“ Коев е тормозен от властите.[3]

Последният му брой излиза на 7 май 1913 година. Спрян е от властите.[4] Общо излизат 721 броя.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора
  2. Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3, Македонски научен институт, София 1997, стр. 238. ISBN 954-8187-32-9
  3. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  4. Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870-1920
  5. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 168.
     Портал „Македония“         Портал „Македония