Постоянен ток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Прав ток)
Направо към навигацията Направо към търсенето
посока на електроните(зелена стрелка) приета посока на тока (червена стрелка)

Постоянният ток (съкр. от английски: DC (direct current)), и често наричан в практиката прав ток, е електрически ток, който не се изменя по посока и големина във времето. Характерно за източниците на постоянен ток (в сравнение с тези за променлив) е, че при тях единият им полюс винаги има по-висок електрически потенциал от другия. Източници на прав ток са токоизправителите, батериите, слънчевите клетки, динамата (генераторите на постоянен ток), различни видове сензори и др. Постоянният ток може да протича по кабели (метални проводници), но също така и по полупроводници, и като следствие на емитирани заредени частици - дори във вакуум.При възникване на електрическа дъга от постоянен ток тя гори много устойчиво.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите източници на постоянен ток са били галваничните елементи.Най-старият такъв се смята, че е багдадската батерия.По късно Галвани отново преоткрива галваничният елемент.

Първият постояннотоков генератор с "индустриална" мощност и широко практическо приложение е изобретен от Томас Едисън, но изобретенията и дългогодишната работа на Никола Тесла правят предимствата на променливия ток и съответните генератори очевидни. Постояният ток обаче не бил напълно отхвърлен.Първоначално за токоизправяне на променливият ток се е използвали ротационни преобразуватели.

По-късно вече се открива и развива полупроводниковата техника.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Постоянният ток е фундаментален за работата на всички електронни устройства, като се използва за захранването на постояннотокови двигатели, зареждане на акумулаторни батерии, заваръчни агрегати, електролиза и други електрохимични процеси, и в комуникационната техника. Макар и доста устройства в бита да са захранвани от променлив ток, то тяхната основна електроника работи на постоянен ток, като това става с помощта на полупроводникови токоизправители. Изграждат се също и специални високоволтови постояннотокови мрежи за пренос на електрическа енергия.(UHVDC) като предимства на такава мрежа са много по-малкият брой проводници и ниски загуби поради индуктивност и капацитет.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]