Праз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Праз
2010-06-19-supermarkt-by-RalfR-35.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Asparagales
семейство: Amaryllidaceae Кокичеви
подсемейство: Allioideae Лукови
род: Allium Лук
вид: A. porrum Праз
Синоними
  • Allium ampeloprasum porrum (L.) J. Gay, 1847
Праз в Общомедия

Празът (Allium porrum) е зеленчук, принадлежащ заедно с лука и чесъна, към семейство Лукови (Alliaceae). В този вид има още два твърде различни зеленчука: слонски чесън (Allium ampeloprasum var. ampeloprasum), отглеждан за луковици и египетски праз или „курат“ (Allium ampeloprasum var. kurrat, понякога класифициран като Allium kurrat), отглеждан в Египет и другаде в Близкия изток за листа.

Вместо да образува стегната луковица като лука, празът образува дълъг цилиндър от листа, които обикновено се избелват чрез засипване с пръст. Те често се продават като разсад, поникнал рано в оранжерии, за да се разсадят на открито, когато времето позволява. Един път засадени в градината, те са издръжливи – много сортове могат да бъдат оставени в земята през зимата и да се берат при необходимост.

Сортовете праз могат да се класифицират по няколко начина, но основният е разделянето на летен праз, който се бере през същия сезон, в който е засаден, и зимен праз, който може да се бере през пролетта на следващата година. Летните сортове праз по принцип са по-дребни от зимните, а зимните са обикновено с по-силен вкус.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Праз
Leeks, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 255 kJ (60 kcal)
Въглехидрати 14.15 g
      Захари 3.9 g
   Влакна 1.8 g
Мазнини 0.3 g
   Наситени 0.04 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.004 g
   Полиненаситени 0.166 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 1.5 g
Вода 83 g
Пепел 1.05 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 1000 μg (111%)
Тиамин (B1) 0.06 mg (5%)
Рибофлавин (B2) 0.03 mg (2%)
Ниацин (B3) 0.4 mg (3%)
Пантотенова к-на (B5) 0.14 mg (3%)
Пиридоксин (B6) 0.233 mg (18%)
Фолиева к-на (B9) 64 μg (16%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 12 mg (13%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.92 mg (6%)
Витамин K 47 μg (39%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 59 mg (6%)
Желязо, Fe 2.1 mg (26%)
Магнезий, Mg 28 mg (7%)
Фосфор, P 35 mg (5%)
Калий, K 180 mg (4%)
Натрий, Na 20 mg (1%)
Цинк, Zn 0.12 mg (1%)
Мед, Cu 0.12 mg (13%)
Манган, Mn 0.481 mg (21%)
Селен, Se 1 μg (2%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]
Леха с праз.

Вкусът на праза по принцип се смята за по-изтънчен от този на обикновения лук. Той е основна съставка на френската супа вишисоаз. Брабант и Шотландия също са известни с рецептите си за супи с праз. В наши дни празът е един от зеленчуците, които се употребяват в почти всички ястия с пресни зеленчуци, тъй като е наличен през цялата година. Използва се и суров в салати. Заради символичното си значение в Уелс, празът се използва широко в тамошната кухня.

В българската кухня се използва като съставка в плънката на баница с праз, някои видове зелник и лучник, кебапи, зимни салати и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Празът е бил ценен от древните египтяни, гърци и римляни, които разнесли зеленчука из цяла Европа.

Празът е един от националните символи на Уелс, където се носи на деня на св. Давид. Според легендата свети Давид заповядал на уелските си войници да се отличават, носейки праз на шлемовете си, в една историческа битка срещу саксонците, която се провела в поле със праз. Тази история може и да е съчинена от английския поет Майкъл Драйтън, но е известно, че празът е символ на Уелс от много отдавна. Шекспир например споменава обичая да се носи праз като „древна традиция“ в „Хенри V“.

В пиесата Хенри казва на Флуелън, че носи праз, „защото съм уелсец, знаеш ли, добър земляк.“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.