Практор
Пра̀ктор е високопоставен данъчен служител в средновековната държавна администрация, включително и във Втората българска държава, XIII-XIV век.[1]
В Клиторология на Филотей от IX век тя фигурира като титла от пети клас[2]. С оглед на по-късната ѝ употреба се счита, че има валидност на обобщаващ термин за всички данъчни служители в царството. За наличието на тази длъжност свидетелстват българските владетелски грамоти – Виргинската на Константин Тих Асен, Ватопедската на Иван Асен II, Мрачката на Иван Александър, Рилската и Витошката на Иван Шишман, а също така и в сигилия на деспот Алексий Слав.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3552.
- ↑ ТИТЛИ И ДЛЪЖНОСТИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
